2 Р Е Ш Е Н И Е № 24 гр. София, 23.04. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 308 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Х. Р. и А. Х. Р. срещу решение № 235/26.10.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 318/2011 г. на Старозагорския окръжен съд. С него, при постановена отмяна на решение № 173/28.03.2011 г. по гр. дело № 2812/2010 г. на Казанлъшкия районен съд (КРС), са отхвърлени предявени по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, от жалбоподателите срещу С. В. С. (Д.), установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи солидарно с М. Д. Д., на касатора-ищец Н. Х. Р. следните суми: сумата 315 E. – внесена от последния на 23.10.2009 г. в полза на [фирма] за погасяване на вноска по договор за кредит № 35809/01.10.2009 г., законната лихва върху тази сума, сумата 11 897.51 E. – за издължаване на главница и лихви по същия кредит, заедно със законната лихва върху общата главница от 12 212 E., както и същите задължения към касатора-ищец А. Х. Р., като в тежест на двамата жалбоподатели са възложени и разноските по делото. С определение № 1135/29.10.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следните материалноправни въпроси: 1) когато със средствата по банков кредит, предоставен на единия съпруг целево – единствено и само за рефинансиране (погасяване) на солидарни задължения на двамата съпрузи по предходни договори за банков кредит и тези солидарни задължения на съпрузите по предходните банкови кредити бъдат изцяло рефинансирани (погасени), какъв е видът на задължението на съпрузите към банката по рефинансиращия банков кредит – остава ли и запазва ли се солидарната отговорност на двамата съпрузи по чл. 25, ал. 2 от СК от 1985 г. (отм.), респ. по чл. 32, ал. 2 от СК и към рефинансиращата банка, или за дълга по рефинансиращия банков кредит отговаря само съпругът, който е страна по договора за кредит за рефинансиране; и 2) задължението на единия съпруг по договор за банков кредит, който е предоставен и използван единствено за целево рефинансиране на солидарни кредитни задължения и на двамата съпрузи по техни предходни банкови кредити, представлява ли задължение, което е поето и е възникнало, за да обслужи общи нужди на двамата съпрузи по смисъла на чл. 25, ал. 2 от СК от 1985 г. (отм.), респ. на чл. 32, ал. 2 от СК, и за това задължение на единия съпруг отговарят ли солидарно и двамата съпрузи. В касационната жалба се поддържат оплаквания и подробни съображения за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Жалбоподателите сочат, че в противоречие с доказателствата по делото въззивният съд е приел, че обезпеченият от тях – с ипотека върху техен имот, банков кредит, изтеглен от съпругата на ответника – М. Д., не е бил предназначен и използван за задоволяване на общи нужди на двамата съпрузи и семейството им, както и че ответникът не отговаря солидарно със съпругата си спрямо банката за погасяването на този кредит, съгласно чл. 32, ал. 2 от СК, респ. – не отговаря солидарно с бившата си съпруга си, и спрямо жалбоподателите-ищци, които са продали ипотекирания имот и са погасили кредита със сумата от продажбата. Сочи се като неправилен и извода на въззивния съд, че жалбоподателите-ищци се суброгирали в правата на банката-кредитор само спрямо бившата съпруга на ответника, но не и спрямо самия ответник – поради липсата на солидарност помежду им за този дълг. В касационната жалба се излагат и съображения, че двамата жалбоподатели-ищци са имали правен интерес да погасят чуждия кредит, който е обезпечен с ипотека върху техния имот, и са се суброгирали в правата на банката-кредитор съгласно чл. 74 и чл. 155, ал. 2 от ЗЗД. Касаторите претендират и присъждане на разноските по делото. Ответникът С. В. С. (което е предбрачното му фамилно име, което той носи и след развода, постановен след подаването на исковата молба по настоящото дело), в отговора на касационната жалба излага съображения и доводи за неоснователност на същата и на предявените по делото искове. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, по изведените от касаторите материалноправни въпроси – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, намира следното: Съгласно императивната разпоредба на чл. 32, ал. 2 от СК (респ. на чл. 25, ал. 2 от СК от 1985 г., отм.), съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Когато през време на брака единият съпруг е поел парично задължение по банков кредит, за да погаси с получените парични средства предходни парични задължения, за които двамата съпрузи отговарят солидарно, тъй като са били поети за задоволяване на нужди на семейството, то новото парично задължение по банковия кредит несъмнено и във всички случаи, също е поето за общи нужди на двамата съпрузи (за погасяване на техни общи задължения), т.е. за задоволяване на нужди на семейството, поради което двамата съпрузи отговарят солидарно и за него. Предвид така даденото разрешение на поставените по делото материалноправни въпроси, при извършената проверка правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното: По делото е установено, че ответникът и М. Д. са били в брак от 06.11.1992 г. до 17.11.2010 г., когато той е прекратен с развод по взаимно съгласие. Съгласно твърденията на ответника, те двамата са във фактическа раздяла от 2008 г., като по делото е обявено за безспорно обстоятелството, че ищецът Н. Р. и М. Д. живеят на съпружески начала от месец май 2009 г. През време на брака им, ответникът и М. Д. са поели следните задължения по банкови кредити: На 31.05.2005 г. ответникът е сключил с [фирма] договор за служителски кредит в размер 40 000 лв. за потребителски нужди и за рефинансиране на кредит към [фирма] от 1998 г., като с последния през същата 1998 г. е било закупено семейното жилище на Д., а кредитът от 2005 г. е бил използван и за ремонт на това жилище. На 09.10.2007 г. ответникът е сключил с [фирма] договор за кредит-овърдрафт в размер 5 436.24 лв., като в молбата за отпускането му ответникът е посочил, че той ще се ползва за нуждите на семейството му. На 23.02.2007 г. М. Д. е сключила с [фирма] договор за потребителски кредит в размер 14 307.98 лв., с който съпрузите са закупили лек автомобил на 26.02.2007 г. На 01.10.2009 г. М. Д. е сключила с [фирма] договор № 35809/01.10.2009 г. за универсален ипотечен кредит в размер 24 000 E. за пълното погасяване (рефинансиране) на задълженията по трите горепосочени кредита от 31.05.2005 г., от 23.02.2007 г. и от 09.10.2007 г. към същата банка. На 08.10.2009 г. ответникът е подал молба до банката, с която е поискал предсрочно да погаси задълженията си по кредитите от 31.05.2005 г. и от 09.10.2007 г. За обезпечаване на всички вземания на банката по ипотечния кредит от 01.10.2009 г., двамата ищци са учредили ипотека върху съсобствения си недвижим имот – апартамент в [населено място]. На 23.10.2009 г. ищецът Н. Р., в качеството си на ипотекарен длъжник е заплатил погасителна вноска по кредита в размер 315 E.. На 11.12.2009 г. двамата касатори-ищци продали на трето лице ипотекирания имот с обзавеждането му за сумата 46 577 лв., която била преведена по сметка на М. Д. и с нея задължението по ипотечния кредит е било напълно погасено, като ипотеката е била заличена със съгласието на банката-кредитор. При тези обстоятелства по делото, неправилен – в нарушение на императивната материалноправна норма на чл. 32, ал. 2 от СК (в сила от 01.10.2009 г.) и в противоречие с възприетото по-горе разрешение на поставените по делото материалноправни въпроси, и необоснован е изводът на въззивния съд, че тъй като М. Д. е сключила договора за ипотечния банков кредит от 01.10.2009 г. за рефинансирането (погасяването) на задълженията по предходните три банкови кредита на двамата съпрузи по време на брака си с ответника, но и по време на фактическа раздяла между тях, когато тя е живеела на съпружески начала с ищеца Н. Р., то не е възможно това задължение по банковия кредит от 01.10.2009 г. да е поето за задоволяване на нужди на семейството и не е налице солидарност на задължението между бившите съпрузи. Тъй като задълженията по трите предходни банкови кредита на съпрузите от 31.05.2005 г., от 23.02.2007 г. и от 09.10.2007 г. несъмнено са поети за задоволяване на нужди на семейството, то съгласно чл. 25, ал. 2 от СК от 1985 г. (отм., но в сила до 30.09.2009 г.) за тези задължения ответникът и М. Д. отговарят солидарно. При това положение, и тъй като ипотечният банков кредит от 01.10.2009 г. е теглен от М. Д. през време на брака й с ответника за пълното погасяване (рефинансиране) на солидарните (общите) им задължения по предходните три банкови кредита, то и новото задължение по ипотечния банков кредит се явява поето за общи нужди на двамата съпрузи, т.е. за задоволяване на нужди на семейството, поради което и за това задължение двамата съпрузи отговарят солидарно, съгласно чл. 32, ал. 2 от СК (в сила от 01.10.2009 г.). Безспорното по делото обстоятелство, че към този момент М. Д. вече е живеела във фактическо съжителство на съпружески начала с единия ищец, не променя горния извод, тъй като общата нужда на двамата съпрузи, които все още са били в брак, а именно – погасяването на общите техни солидарни предходни задължения, за което е поето новото задължение по ипотечния банков кредит, т.е. общата нужда на съществуващото все още преди развода семейство, е налице. Неправилни – в нарушение на материалноправните норми на чл. 155, ал. 2, във вр. с ал. 1 и във вр. с чл. 74 от ЗЗД, са и съображенията и изводът на въззивния съд, че тъй като банката не е предприела действия по принудително изпълнение върху ипотекирания имот на касаторите-ищци, последните не са имали правен интерес по смисъла на чл. 74 от ЗЗД да погасят чуждото за тях задължение по ипотечния банков кредит от 01.10.2009 г. Съгласно разпоредбите на чл. 155, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1 от ЗЗД, собственикът, който е ипотекирал свой имот за обезпечаване на чуждо задължение, т.е. т.нар. ипотекарен длъжник встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, ако плати обезпечения чужд дълг или ако претърпи принудително изпълнение върху ипотекирания имот. Тези правни норми на чл. 155 от ЗЗД, уреждащи изрично суброгацията на ипотекарния длъжник, са специални спрямо общата норма на чл. 74 от ЗЗД. За разлика от последната, която изрично предвижда правен интерес от плащането на чуждия дълг и доказването му с оглед суброгиране в правата на кредитора, при ипотекарния длъжник законодателят приема, че този интерес винаги е налице, предвид наличието на вещната тежест върху имота, поради което за суброгирането е достатъчно ипотекарният кредитор да плати дълга или да претърпи принудително изпълнение върху имота си. По този начин в закона са уредени две алтернативни хипотези, между които ипотекарният длъжник може да избира: да удовлетвори кредитора чрез имота си, в който случай той отговаря до размера на продажната му цена, или да запази собствеността върху имота, като плати чуждия обезпечен дълг, в който случай отговаря до размера на същия. Ипотекарният длъжник винаги може да избере последната алтернатива, за да запази собствеността си върху ипотекирания имот от евентуално принудително изпълнение върху него, без да е необходимо да доказва какъвто и да било друг правен интерес за плащането, и без да е необходимо действия по принудително изпълнение върху имота вече да са предприети или да са непосредствено предстоящи. В смисъла на изложеното е и практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, намерила израз и в решение № 61/16.07.2012 г. по търг. дело № 678/2011 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС. Няма пречка и ипотекарният длъжник да продаде имота си на свободния пазар на изгодна за него цена и с получената от продажбата сума да погаси обезпечения с ипотеката върху имота чужд дълг, като по този начин предотврати бъдещо (предстоящо или евентуално) принудителното изпълнение върху имота, респ. – публичната продан на същия по реда на ГПК, каквато хипотеза е налице и в случая. Както вече беше посочено, за разлика от общата норма на чл. 74 от ЗЗД, специалните норми на чл. 155, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗД не изискват доказването на правен интерес за ипотекарния длъжник, който винаги може да плати обезпечения чужд дълг и да се суброгира в правата на кредитора срещу длъжника до размера на обезпеченото вземане. Горните неправилни изводи на въззивния съд са довели до неправилност и на крайния му извод, че ответникът не е задължен солидарно с бившата си съпруга М. Д. спрямо двамата жалбоподатели-ищци, предвид което с обжалваното решение предявените по делото, по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 от ГПК, установителни искове са отхвърлени. Тъй като допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния закон и необосноваността на въззивното решение не налагат повтаряне или извършване на нови процесуални действия, обжалваното решение на окръжния съд следва да бъде отменено, като правният спор между страните следва да се разреши по същество от настоящата касационна инстанция по делото. Със съдебна заповед № 1734/09.08.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 2287/2010 г. на КРС, съдът е разпоредил М. Д. Д. и ответникът С. В. С. (Д.) да заплатят солидарно на жалбоподателя-ищец А. Х. Р. следните суми: сумата 11 897.51 E., представляваща ½ част от платеното на 11.12.2009 г. по договора за банков кредит № 35809/01.10.2009 г. с [фирма], и сумата 833 E., представляваща законната лихва за забава върху сумата 11 897.51 E. за периода 12.12.2009 г. – 05.08.2010 г., както и законната лихва за забава върху същата сума от 05.08.2010 г. (датата на подаване на заявлението) до изплащането й. Със съдебна заповед № 1733/09.08.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 2286/2010 г. на КРС, съдът е разпоредил М. Д. Д. и ответникът С. В. С. (Д.) да заплатят солидарно на другия жалбоподател-ищец Н. Х. Р. следните суми: сумата 315 E., представляваща платената на 23.10.2009 г. вноска по договора за банков кредит № 35809/01.10.2009 г. с [фирма], сумата 11 897.51 E., представляваща ½ част от платеното на 11.12.2009 г. по същия договор за банков кредит (за пълното погасяване на задълженията по него), сумата 26 E., представляваща законната лихва за забава върху сумата 315 E. за периода 24.10.2009 г. – 05.08.2010 г., и сумата 833 E., представляваща законната лихва за забава върху сумата 11 897.51 E. за периода 12.12.2009 г. – 05.08.2010 г., както и законната лихва за забава върху общия размер на главницата от 12 212.51 E. от 05.08.2010 г. (датата на подаване на заявлението) до изплащането й. Възражение по реда на чл. 414 от ГПК срещу двете заповеди за изпълнение е подадено само от ответника С. В. С. (Д.), поради което двамата жалбоподатели-ищци са предявили срещу него установителните искове по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, с които те претендират и по настоящото дело, посочените в заповедите за изпълнение суми. Както беше прието и по-горе, съгласно чл. 32, ал. 2 от СК ответникът и М. Д. са били солидарно задължени към банката за плащането на паричните задължения по банковия кредит от 01.10.2009 г. С погасяването изцяло на тези задължения, съгласно чл. 155, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗД двамата жалбоподатели-ищци – ипотекарни кредитори, са се суброгирали в правата на банката срещу солидарните длъжници до размера на платеното. На 23.10.2009 г. ищецът Н. Р. е заплатил погасителната вноска по кредита в размер 315 E., а на 11.12.2009 г. двамата касатори-ищци, след продажбата на ипотекирания имот с обзавеждането му, са заплатили сумата 23 795.02 E. (46 577 лв.) за пълното погасяване на кредита. Тъй като двамата ищци са били съсобственици при равни квоти на ипотекирания имот, на всеки от тях се следва половината от последната сума, т.е. по 11 897.51 E.. Следователно ответникът дължи солидарно с М. Д. на касатора-ищец Н. Р. – общо сумата 12 212.51 E. (315+11 897.51) и на касатора-ищец А. Р. – сумата 11 897.51 E., ведно с претендираните законни лихви за забава върху тези суми, считано от датата на подаването на заявленията за издаване на заповедите за изпълнение – 05.08.2010 г. до окончателното им изплащане. За тези суми, предявените установителни искове следва да бъдат уважени. Независимо дали задълженията по банковия кредит са били срочни, след суброгацията на двамата ищци в правата на банката, същите е било необходимо да поканят ответника да плати, за да го поставят в забава. В противен случай ответникът-длъжник не би могъл да узнае за новите си кредитори и да им плати надлежно. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за такава покана. Поради това, претенциите на ищците за заплащане на законните лихви върху горните суми за периодите от датите на извършените към банката плащания до датата на подаването на заявленията, а именно – за заплащане на сумите от по 833 E. на всеки от тях и за заплащане на сумата 26 E. на касатора-ищец Н. Р., са неоснователни и следва да се отхвърлят. Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателите-ищци, претендираните и направени от тях пред трите съдебни инстанции разноски по делото, съразмерно с уважаваната част от исковете, а именно: на касатора-ищец Н. Р. – сумата 4 128.73 лв. и на касатора-ищец А. Р. – сумата 4 117.51 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 235/26.10.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 318/2011 г. на С. окръжен съд; и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. В. С. (Д.) с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] че същият, солидарно с М. Д. Д., дължи следните суми: - на Н. Х. Р. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], [община], – сумата 315 E. (триста и петнадесет евро), представляваща платена на 23.10.2009 г. вноска по договор за банков кредит № 35809/01.10.2009 г. с [фирма], и сумата 11 897.51 E. (единадесет хиляди осемстотин деветдесет и седем евро и петдесет и един евроцента), представляваща ½ част от платеното на 11.12.2009 г. по същия договор за банков кредит за пълното погасяване на задълженията по него, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 05.08.2010 г. до окончателното им изплащане; и - на А. Х. Р. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], [община], – сумата 11 897.51 E. (единадесет хиляди осемстотин деветдесет и седем евро и петдесет и един евроцента), представляваща ½ част от платеното на 11.12.2009 г. по договор за банков кредит № 35809/01.10.2009 г. с [фирма] за пълното погасяване на задълженията по него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.08.2010 г. до окончателното й изплащане; ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК от Н. Х. Р. и А. Х. Р. срещу С. В. С. (Д.), установителни искове в останалата им част – относно законните лихви в размери от по 833 E. върху сумите от по 11 897.51 E. за периода 12.12.2009 г. – 05.08.2010 г. и относно законната лихва в размер 26 E. върху сумата 315 E. за периода 24.10.2009 г. – 05.08.2010 г.; ОСЪЖДА С. В. С. (Д.) да заплати следните суми: на Н. Х. Р. – сумата 4 128.73 лв. (четири хиляди сто двадесет и осем лева и седемдесет и три стотинки) и на А. Х. Р. – сумата 4 117.51 лв. (четири хиляди сто и седемнадесет лева и петдесет и една стотинки), представляващи разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.