Р Е Ш Е Н И Е № 201 София, 18.12.2017 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 27/2017 г. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 137 от 19.07.2016 г. по т. д. № 1503/2015 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което, след отмяна на решение № 2443 от 30.12.2014 г. по т. д. № 2596/2014 г. на Софийски апелативен съд, са отхвърлени предявените от същото търговско дружество срещу [община] обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 157 148.58 лв. – неизплатено възнаграждение по договор за изработка от 24.04.2008 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 51 864.23 лв. – обезщетение за забава върху първата сума за периода от 01.12.2009 г. до датата на исковата молба – 01.03.2013 г., като е оставен без разглеждане предявеният под условие от [община] срещу Държавен фонд „Земеделие” обратен иск за сумата 157 148.58 лв. – дължимо възнаграждение по договор за строителство от 24.04.2008 г. Молителят поддържа, че след постановяване на атакуваното решение се е снабдил с новооткрито доказателство, което е от съществено значение за решаването на спора, а именно – доклад от 19.01.2011 г. на управителя на [фирма] до едноличния собственик на неговия капитал, в който се съдържа уведомление, че дружеството е изгубило възможността да придобие и събере прехвърлените му с договор за цесия от 03.05.2010 г. вземания от [община] и от [община] в общ размер на 195 146.82 лв. (в т. ч. и процесното вземане за сумата 157 148.58 лв. по фактура № 721/30.11.2009 г.), тъй като не е заплатил цената на цесията, в т. ч. и след отправената до него от цедента [фирма] покана от 05.01.2011г., съдържаща изрично предупреждение за разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД при неплащане на цената в 10-дневен срок. Според молителя, посоченото доказателство е новооткрито, тъй като му е предоставено от счетоводството на цесионера [фирма] след постановяване на атакуваното решение на ВКС, след като той, с оглед твърдението му, обективирано в т. 2 на допълнителната искова молба и на становището му от 22.11.2013 г., за липса на цедиране на процесното вземане в полза на [фирма], отново се е свързал с цесионера [фирма]. Освен това, счита, че това доказателство е от съществено значение за делото, тъй като би променило изхода на правния спор, доколкото при извод, че договорът за цесия е развален, исковата сума би била дължима от ответника [община], т. е. исковете срещу нея биха били уважени. Ответниците по молбата – [община] и Държавен фонд „Земеделие” – оспорват същата и молят за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор, съответно – от 15.11.2016 г. и от 01.12.2016 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед релевираното основание за отмяна на влязлото в сила решение, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна и в установения в чл. 305, т. 1 ГПК преклузивен 3-месечен срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да е налице предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение, обстоятелството или писменото доказателство, на което се позовава заинтересованата страна, трябва да отговаря на следните изисквания: да е ново, да е от съществено значение за делото и да не е могло да бъде известно на страната при решаването му или същата да не е могла да се снабди с него своевременно. В конкретния случай тези предпоставки не са налице. На първо място, с оглед данните по делото, не може да се счете, че представеното от молителя писмено доказателство е от съществено значение за делото. Безспорно, обстоятелството, дали процесното вземане на ищеца [фирма] към [община], произтичащо от договор за строителство от 24.04.2008 г. и предмет на фактура № 721/30.11.2009 г., е прехвърлено на [фирма] с договора за цесия от 03.05.2010 г., респ. дали този договор е развален впоследствие по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, е от значение за изхода на спора по предявения иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира осъждането на ответника [община] да заплати цедираната сума на ищеца [фирма]. Това обстоятелство, и по-конкретно развалянето на договора за цесия, не може обаче да бъде установено с представеното от молителя в настоящото производство доказателство – доклад от 19.01.2011 г. на управителя на [фирма] до едноличния собственик на неговия капитал. В посочения доклад се съдържа единствено уведомление за това, че „дружеството е загубило възможността да придобие и събере вземанията си от [община] и [община] в общ размер на 195 146.82 лв., произтичащи от фактури № 661/20.08.2009 г. и № 721/30.11.2009 г.”, прехвърлени му от [фирма] с договор за цесия от 03.05.2010 г. (едното от които е процесното вземане), тъй като не е заплатило тяхната цена и тъй като цедентът му е отправил покана от 05.01.2011 г. с предупреждение, че при неплащане в 10-дневен срок от поканата, ще счита договора за развален по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Сам по себе си, този документ представлява становище на управителя на дружеството-цесионер, че договорът за цесия е развален, но не доказва преустановяване на облигационната връзка между [фирма] и [фирма]. Развалянето на договора за цесия следва да бъде установено с преки доказателства, каквото доказателство представлява цитираната в доклада покана от 05.01.2011 г., изпратена от цедента до цесионера, съдържаща предупреждение за разваляне на договора при неплащане на цената в предоставения срок. Посочената покана, обаче, не може да бъде обсъждана в настоящото производство, тъй като същата е представена по делото още при разглеждането му в първата инстанция с депозираното от ищеца писмено становище вх. № 7233 от 22.11.2013 г. и е приета от съда в заседанието от 10.02.2014г. Обстоятелството, че не е обсъдена от нито една от трите съдебни инстанции, е без значение за настоящото производство. Поради извънинстанционния му характер, в това производство е недопустимо извършването на преценка за правилността на фактическите и правни изводи, направени в атакуваното влязло в сила решение. Независимо от извода, че не е от съществено значение за делото, за пълнота на изложението следва да се посочи, че по отношение на доказателството, на което е основано искането за отмяна на влязлото в сила решение, не е осъществено и изискването да не е могло да бъде известно на страната при решаването на делото или същата да не е могла да се снабди с него своевременно. В молбата за отмяна самият молител признава, че се е снабдил с това доказателство след постановяване на отменителното решение № 137 от 19.07.2016 г. по т. д. № 1503/2015 г. на ВКС, І т. о., когато отново се е свързал със счетоводството на цесионера „Б.”. С оглед посочената в него дата – 19.01.2011 г., очевидно е, че процесният документ е съществувал по време на първоинстанционното производство. Следователно, при упражняване на процесуалните си права с дължимата грижа и при проявена по-голяма активност молителят (ищец) е могъл да се снабди със същия още към онзи момент. Поради изложените съображения, настоящият състав приема, че не е налице поддържаното от [фирма] (в несъстоятелност) основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на атакуваното решение. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника по молбата ДФ „Земеделие” следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Поради липса на направено искане от страна на ответника [община] съдът не се произнася по дължимостта на разноски на същия. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение № 137 от 19.07.2016 г. по т. д. № 1503/2015 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. ОСЪЖДА [фирма] (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на ДФ „Земеделие”, [населено място], [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 300 (триста) лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: