5 Р Е Ш Е Н И Е №. 17 София.27.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 266/2012 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Нюлифер Люфтиева С., с ЕГН [ЕГН], срещу решение № 1971 от 16.12.2011 г. по гр.д.№ 2648/2011 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, осми състав в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 10 състав по гр.д. № 6774/2010 г. за отхвърляне на предявения срещу ЗК [фирма] иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 180 000 лв. до предявения размер от 400 000 лева. С определение № 716 от 09.10.2012 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос, свързан с критериите за определяне на справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му и уважаване на исковата претенция изцяло, с присъждане на законната лихва от увреждането и разноски. Доводите се поддържат и в публичното съдебно заседание от процесуалния пълномощник на жалбоподателката. Ответникът по касация – Застрахователно акционерно дружество [фирма], правоприемник на ЗК [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва изцяло допуснатата до разглеждане жалба на ищцата. Твърди, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил изцяло задължителните указания в ППВС № 4/1968 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение с оглед поддържаните в жалбата основания за касационно обжалване, приема следното: С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел за безспорно доказани предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователното дружество, на основание чл.226, ал.1 КЗ. При определяне размера на претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди, при отчитане на приетите медицински експертизи и събраните гласни доказателствени средства, решаващият състав е преценил, че за репариране на неимуществените вреди е необходима общо сумата 180 000 лв., от които 95 000 лв. – присъдени от първата инстанция и още 85 000 лв. допълнително определени при въззивното разглеждане на делото. За разликата до пълния предявен размер от 400 000 лв. искът е отхвърлен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение с оглед поддържаните в жалбата основания за касационно обжалване, приема следното: Решението е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно поради нарушение на материалния закон. При постановяване на обжалвания съдебен акт решаващият състав на апелативния съд правилно е очертал релевантните за определянето на обезщетението обстоятелства, но неточно е приложил въведеният с чл.52 ЗЗД критерий за справедливост и в недостатъчна степен е съобразил тежката пожизнена инвалидност на пострадалата, настъпила в резултат на изключително тежките и многобройни травми, нейната млада възраст, както и развитото след травмата психично заболяване. Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размера, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Видно от съобразителната част към решението, въззивният съдебен състав, позовавайки се на медицинската документация и заключенията на съдебномедицинските експертизи /травматологична и психиатрична/ е приел, че при настъпилото на 01.11.2009 г. ПТП, ищцата е претърпяла множествени травмени увреждания изразяващи се в двустранно счупване на двете седалищни и срамни кости на таза, травматичен шок, обширна разкъсно-контузна рана в областта на перинеума и лявата срамна устна с частично разкъсване на външния анален сфинктер, посттравматична пареза на десния фибуларен нерв, охлузвания на двете подбедрици. Независимо от продължителното лечение, са налице невъзвратими деформации на тазовия пръстен, липса на сетивност на дясната седалищна част, скъсяване на десния долен крайник, изкривяване на поясната част на гръбначния стълб и намаляване на обема на разгъване на дясното ходило. Посочените трайни последици са довели до изолиране на пострадалата от нейните приятели и колеги и пълна липса на социални контакти, което, при нейната млада възраст, й е причинило тежки емоционални страдания. Посочените конкретни обстоятелства, макар и подробно отразени в мотивите към решението, не са съотнесени правилно към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, в резултат на което би могъл да се направи извод за допуснато отклонение от съдържащите се в ППВС № 4/1968 г. задължителни указания. В резултат на това, дължимото на пострадалата обезщетение е значително занижено и с оглед точното приложение на закона – чл.52 ЗЗД е необходимо паричният еквивалент на болките и страданията на ищцата, определен към момента на увреждането, да се завиши с още 120 000 лв., или общо 300 000 лв. Предявеният срещу застрахователя пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ е основателен за посочената сума, или допълнително следва да се присъдят още 120 000 лв., ведно със законната лихва считано от 01.11.2009 г. до окончателното изплащане. В останалата отхвърлителна част за разликата над 300 000 лв. до пълния предявен размер от 400 000 лв. въззивното решение е правилно, с оглед липсата на основание за по-висок обем на действително претърпени към този момент неимуществени вреди от страна на ищцата/касатор/. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, след отмяна на въззивното решение в посочената част, ВКС следва да се произнесе по същество, тъй като не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия. При този изход на делото, застрахователното дружество следва да заплати на жалбоподателката сумата 3 236 лв., от които: 2 620 лева разноски по делото за касационната инстанция, и допълнително 616.50 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция, а в полза на ВКС държавна такса в размер на 4 800 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1971 от 16.12.2011 г. по гр.д.№ 2648/2011 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, осми състав в частта за отхвърляне на предявения от Нюлифер С. срещу ЗК [фирма]/сега ЗАД [фирма]/ иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 180 000 лв. до 300 000 лева, вместо което постановява: ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Б. В. иншурънс груп” ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Нюлифер Л. С., с ЕГН [ЕГН], на основание чл.226, ал.1 КЗ, допълнително сумата 120 000/ сто и двадесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.11.2009 г. до окончателното плащане, както и 3 236.50/ три хиляди двеста тридесет и шест лева и петдесет стотинки/ лева разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Б. В. иншурънс груп” ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 4800/четири хиляди и осемстотин/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: