Р Е Ш Е Н И Е № 6 гр. София, 04 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 януари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Ю. Петкова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 2136/2012 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационна жалба на подс. Н. Н. Г. от гр.С., чрез неговия защитник – адвокат К. К., против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 295/20012 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо Искането е за отмяна на решението, оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, за намаляване размерите на наказанията лишаване от свобода и глоба. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 173/19.10.2012 г., Пловдивският апелативен съд, 1-ви наказателен състав, е потвърдил присъда № 21/23.05.2012 г., постановена по нохд № 225/2012 г., на Окръжен съд Пазарджик, с която подс. Н. Н. Г. е бил признат за виновен в извършено на 26.11.2010 г., в гр.Бр., престъпление по чл. 304, ал. 1 НК и при условията на чл. 57, ал. 2 НК, осъден на две години лишаване от свобода, условно на основание чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години и „глоба” в размер на 2 000 лв. в полза на държавата и се е произнесъл по направените разноски. Възложил е възпитателната работа с условно осъдения подсъдим на съответната Наблюдателна комисия към Община София. Въззивната инстанция е присъдила и направените пред нея допълнителни разноски. По довода за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в тази връзка, по същество се свеждат до твърдението за неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил състава на това престъпление. При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК направените изводи, че подс. Н. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението за което е бил осъден, са напълно законосъобразни. Те се подкрепят от събраните гласни доказателства, включително и от проведеното собствено съдебно следствие с преразпит на по – голямата част от основните свидетели и приобщаване като писмени доказателства всички материали събрани по време на досъдебното и първоинстанционното съдебно производство: частично от обясненията на подс. Г., показанията на майка му – св. А. Г., съпругата му – св. А. Г., съседа – св. В. и св. З., изцяло от показанията на свидетелите К., Ш., Ф., К., Ч., Г. и Л., от приложените писмени доказателства. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на извършеното деяние, т. е. да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК. Следователно, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на гласните и писмени доказателствени средства, на които се е позовал въззивника, е мотивирал обоснован извод защо ги отхвърля. Изложил е и убедителни съображения в мотивите си на кои се дава вяра и защо, кои не кредитира и на кои се гради направения извод за вината на подс. Н. Г.. При така установените факти и обстоятелства от предходните съдилища, относими към предмета на доказване, изводите, че се касае за извършено престъпление по посочения текст от НК, са напълно законосъобразни. Второинстанционният съд в мотивите си е обсъдил направените възражения във въззивната жалба и в тази връзка е изложил убедителни и логични съображения, защо не ги възприема. Правилно е било прието, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, поради което законосъобразно е бил осъден. Не може да бъде направен друг извод, освен този, че подс. Н. Г. е извършил инкриминираното деяние, квалифицирано по чл. 304, ал. 1 НК. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. По обвинението срещу подс. Г., е законосъобразен изведения след подробна преценка на всички събрани доказателства извод, че извършеното съставлява престъпление по чл. 304, ал. 1 НК, съставомерно от обективна и субективна страна. По безспорен начин е установено, че подсъдимият е предложил да даде парична сума от 300 лв. и е обещал да даде още 3 000 лв., на А. А. К., в качеството му на длъжностно лице – Н – к на дежурната смяна в РС ПБЗН, гр.П., за да не изпълни действия по-служба – по чл. 91б, ал. 1, т. 4 ЗМВР и чл. 127и, т. 10 от ППЗМВР, подробно описани в съдебните актове, като по този начин е осъществил състава на посоченото престъпление. В тази връзка са законосъобразни направените изводи, че престъплението е било извършено при пряк умисъл, тъй като подс. Г. е съзнавал обществено – опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено – опасните му последици и ги е искал. В разпоредбите на чл. 304, ал. 1 НК не се изисква настъпване на целения съставомерен резултат, свързан с предаване на сумата и извършване от длъжностното лице целените действия по служба. За довършване на изпълнителното деяние е достатъчно деецът да е предложил неправомерната облага на длъжностното лице без да е необходимо в резултат на обещанието да осъществи действия по служба. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Н. Г., е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 304, ал. 1 НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба за отмяна на решението и оправдаването му. Посочените в касационната жалба възражения по този довод, свързани с предмета на доказване в процеса, са идентични с поддържаните и пред въззивният съд. Същият в мотивите си подробно се е занимал с тях и е изложил подробни съображения защо ги отхвърля. Точен е направеният извод, че обвинението е доказано по несъмнен начин и че е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Изложените съображения са убедителни, основаващи се на установените и приети данни по делото, споделят се от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита и този касационен довод за неоснователен. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанцията не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Г., съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, включително и от проведеното второинстанционно съдебно следствие, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства и приложените писмени доказателства, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи от въззивника, във връзка със предмета на доказване в процеса и съставомерността на деянието, въззивната инстанция мотивирано е обосновала отказа си да ги приеме. Затова възражението, че не са били обсъдени всички събрани доказателства, е неоснователно. При положения, че този съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството, при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия и неговата защита. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата. Изложени са подробни съображения в тази връзка и са били обсъдени направените възражения. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност, за възражения и устно изложение по направените доводи. Отказът на съдилищата да кредитират безусловно обясненията на подсъдимия, не съставлява нарушение на процесуалния закон. Версията на касатора е била обсъдена обстойно и с основание отхвърлена, като опровергана от другите събрани доказателства. Обясненията му са доказателствено средство – чл. 55 и 115 НПК, но и средство за защита, което упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т. е., законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова, тяхната достоверност относно фактите от предмета на доказване се оценява на общо основание, в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено и инстанционните съдилища са сторили точно това. Въззивната инстанция е приела за установена по съществото на делото фактическа обстановка такава, каквато е изложена в мотивите на първоинстанционния съд. При това положение, след като не приема нова такава, на базата на същите доказателства, този съд не е длъжен подробно да обсъжда това, което е задължително за мотивите на присъдата. Не е негово задължение да анализира доказателствата, събрани при съдебното следствие от първата инстанция, след като на тяхна основа не се правят различни фактически констатации. Посочените във касационната жалба конкретни възражения във връзка с този довод – за приложението на чл. 283 НПК, показанията на св. К., са били обект на внимание от въззивния съд, видно от изложените мотиви и са били задълбочено обсъдени, като са изложени убедителни съображения, кои показания се считат изцяло за достоверни. Законосъобразно са приложени и разпоредбите на чл. 283 НПК, с оглед правомощията му по чл. 335, ал. 2, пр. 2 НПК. Всички те се възприемат изцяло и от настоящата инстанция, поради което, липсва допуснато съществено процесуално нарушение. С оглед на всичко изложено настоящата инстанция счита, че не е налице нито от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, поради което жалбата и в тази си част се явява неоснователна. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишени от основание са възраженията и по този направен довод. При определяне размера на наказанията – лишаване от свобода и глоба, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи. Правилно е бил приет превес на смекчаващите такива, поради което и са под средния предвиден в закона размер. На вниманието на въззивният съд е било искането за намаляване на наказанията. Същият подробно го е обсъдил в мотивите си – стр. 13 и 14 и е направил законосъобразен извод, че е неоснователно. Изложените съображения са подробни, подкрепени от данните по делото, поради което не следва да бъдат преповтаряни. И според настоящата съдебна инстанция, определените по размер наказания, напълно съответстват на тежестта, на конкретното посегателство, данните за личността на дееца. По – голяма снизходителност няма да способства за постигане целите на наказателната репресия по чл. 36 НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, състав на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 173/19.10.2012 г., постановено по внохд № 295/2012 г., на Пловдивския апелативен съд, 1-ви наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател : Членове: