Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 420

София, 16.02.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА


разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 4120 по описа за 2021 г., намира следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. А., чрез процесуалния му представител адв. Р. Б. от АК М., срещу решение № 24 от 16.07.2021 г., постановено по гр. д. № 171/2021г. по описа на Окръжен съд – Монтана, с което е отменено решение № 260106 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 740/2020 г. на Районен съд – Лом, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено, че А. С. А. не дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД следните парични вземания, които са погасени по давност: 948,62 лв. по споразумителен протокол от 07.05.2020 г. – задължение за електроенергия по фактури с падежи за периода от 10.06.2005 г. до 10.12.2005 г.; 1147,17 лв. по споразумителен протокол от 07.05.2020 г. – задължение по фактури с падежи за периода от 10.06.2005 г. до 10.12.2005 г.; 15341,39 лв. по споразумителен протокол от 07.05.2020 г. – задължение по издадени фактури с падежи за периода от 25.02.2009 г. до 06.02.2017 г.; 7942,96 лв. по споразумителен протокол от 07.05.2020 г. – задължение по издадени фактури с падежи за периода от 30.04.2010 г. до 04.05.2017 г., като вместо това Окръжен съд – Монтана е отхвърлил изцяло исковете.
Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. За допускане на обжалването се позовава на 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Поставя следните материалноправни въпроси: 1/. Частичното плащане на задълженията представлява ли признание на цялото задължение?; вторият от които е преформулиран от ВКС по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС: 2/. Признаването на задължението след като е изтекла давността има ли за последица заличаване на изтекла давност и представлява ли то изявена воля от страна на длъжника за отказ от изтекла давност?; 3/. Подписването от встъпилия в дълг длъжник на споразумения с кредитора, с което е признато, че вземането съществува, дължимо е и встъпилият в дълг длъжник се е съгласил да го изплати заедно с длъжника, представляват ли признание на дълга и според чл. 116, б. „а“ от ЗЗД прекъсват ли давността? Касаторът счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 255 от 26.03.2013 г. по т. д. № 145/2012 г., II т. о., решение № 87 от 24.07.2015 г. по т. д. № 1171/2014 г., I т. о., решение № 214 от 14.02.2003 г. по гр. д. № 18874/2002 г., V г. о., решение № 1847 от 16.07.1957 г. по гр. д. № 4955/1957 г., IV г. о., решение № 65 от 03.06.2011 г. о т. д. № 600/2010 г., I т. о., решение № 63 от 19.03.2013 г. по гр. д. № 1569/2011 г., IV г. о.
Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК касаторът сочи, че Окръжен съд – Монтана е приложил нормите на чл. 101, чл. 111, б. „в“, чл. 116, б. „а“ и чл. 118 от ЗЗД в техния обратен, противоположен смисъл и грубо са нарушени правилата на формалната логика.
Ответникът по касационната жалба „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез юрисконсулт С. Т., оспорва жалбата, като счита, че решението на въззивния съд е правилно. Моли да не бъде допускано касационно обжалване.
Касационната жалба е частично недопустима, тъй като въззивният съд се е произнесъл по обективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки от които подлежи на самостоятелна преценка дали попада в кръга на подлежащите на обжалване пред ВКС актове. Съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В настоящия случай безспорно се касае за гражданско дело и решението, в частта, в която въззивният съд се е произнесъл по искове с цена под 5000 лв. (вземанията в размер на 948,62 лв. по споразумителен протокол от 07.05.2020 г. – задължение за електроенергия по фактури с падежи за периода от 10.06.2005 г. до 10.12.2005 г., и 1147,17 лв. по споразумителен протокол от 07.05.2020 г. – задължение по фактури с падежи за периода от 10.06.2005 г. до 10.12.2005 г. и за които се сочи, че са задължения на абоната М. А. ) в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. В останалата си част жалбата е допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че на 07.05.2020г. страните са подписали четири споразумителни протоколи, като с два от тях ищецът А. С. А. е встъпил като солидарен длъжник и е поел изпълнението на непогасени задължения на М. А., а с други два е признал задължения по посочените в протоколите фактури за консумирана електрическа енергия като абонат с „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД. Въззивният съд е счел, че първоинстанционният съд неправилно е приложил правилата за погасителна давност. Приел е, че подписването на споразуменията от 07.04.2020г. А. А. има характер на признание на дълга, съответно че е прекъсната давността по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. Според Окръжен съд – Монтана единствено ако длъжникът се е позовал на давността и е настъпил погасителният й ефект едно споразумение за признание не би го обвързало, защото в този случай ще се отнася до вече несъществуващо вземане. В случая признанието на съществуващо задължение и изразяването на воля за плащане заличавало изтеклата до момента давност и представлявало отказ на длъжника от възможността да се ползва от нея.
Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо.
Настоящият състав счита, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по втория преформулиран въпрос: Признаването на задължението и изразяване на воля за плащане след като е изтекла давността има ли за последица заличаване на изтекла давност и представлява ли то изявена воля от страна на длъжника за отказ от изтекла давност? Въпросът е обусловил волята на съда и следва да се допусне поради твърдяно от касатора противоречие на въззивното решение с решение № 65 от 03.06.2011 г. о т. д. № 600/2010 г. на ВКС, I т. о. В това решение се приема, че при изразяване на воля от длъжника да бъде признато едно вземане след изтичане на погасителната давност, е налице отказ от позоваване на вече изтекла давност, без да се стига до прекъсване на течението й.
Касаторът е освободен от заплащане на държавни такси във всички инстанции.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. С. А., чрез процесуалния му представител адв. Р. Б. от АК М., срещу решение № 24 от 16.07.2021г., постановено по гр. д. № 171/2021 по описа на Окръжен съд – Монтана, в частта, с което е отменено решение № 260106 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 740/2020 г. на Районен съд – Лом, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено, че А. С. А. не дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД следните парични вземания: 948,62 лв. по споразумителен протокол от 07.05.2020 г. – задължение за електроенергия по фактури с падежи за периода от 10.06.2005 г. до 10.12.2005 г., и 1147,17 лв. по споразумителен протокол от 07.05.2020 г. – задължение по фактури с падежи за периода от 10.06.2005 г. до 10.12.2005 г., като вместо това Окръжен съд – Монтана е отхвърлил исковете за установяване на несъществуването на описаните вземания.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 24 от 16.07.2021 г., постановено по гр. д. № 171/2021 по описа на Окръжен съд – Монтана, в останалата му част.
Определението, в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на ВКС. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание след влизане в сила на определението, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: