5 Р Е Ш Е Н И Е № 37 гр. София, 18 февруари 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : САША РАДАНОВА КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 742/ 2010г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване на ВНОХД № 928/ 10г., по описа на Окръжен съд-[гр.Варна], изменяване на постановеното по същото дело въззивно решение № 221 от 1. 07. 2010г., и отмяна приложението на чл. 68, ал. 1 НК, за отделното изтърпяване на наказанието две години лишаване от свобода, наложено по НОХД № 531/ 2004г., на РС-[гр.Бяла], по отношение на осъдения П. И. В., на основание чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения. Осъденият П. И. В., редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция, не изпраща процесуален представител и не взема становище по искането на Главния прокурор. Гражданският ищец и частен обвинител А. Д. Т. и гражданските ищци Д. И. П., К. Н. Р., П. Н. Г. и Т. Д. Ц., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. Постъпило е писмено становище от повереника на А. Т.- адв. Т. З., с искане за потвърждаване на въззивното решение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на Главния прокурор на Република България е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежен орган, по смисъла на чл. 420, ал. 1 НПК, а доколкото целеният с него резултат е в полза на осъденото лице, то не е обвързано със срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. С присъда № 32 от 22. 04. 2010г., постановена по НОХД № 118/ 2010г., Районният съд-[гр.Девня], по отношение на подсъдимия П. И. В., от[населено място], Р. област, е постановил следното: Признал е посочения подсъдим за виновен в извършено престъпление, с правна квалификация по чл. 210, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, за което, и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на единадесет месеца и двадесет и девет дни лишаване от свобода, при първоначален общ режим, в затвор. На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановил отделното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, за срок от две години и шест месеца, наложено му по НОХД № 531/ 2004г., на РС-гр.Бяла], чието изпълнение е било отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от четири години. Определил е общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието, в затвор. На основание чл. 59, ал. 1 НК, при изпълнение на посочените наказания лишаване от свобода, е приспаднал времето, през което спрямо подсъдимия П. И. В. е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража”. Уважил е в полза на гражданските ищци Д. И. П., К. Н. Р., П. Н. Г., Т. Д. Ц. и А. Д. Т., предявените от всеки от тях, срещу подсъдимия В., граждански искове за имуществени вреди, ведно със законната лихва. Постановил е разпореждане с веществените доказателства. Присъдил е разноски по делото, възложени в тежест на подсъдимите. С присъдата, наред с подсдимия В., са признати за виновни и осъдени още две лица: подсъдимите Т. Ж. А. и М. К. Д.. С цитираното въззивно решение Окръжният съд-[гр.Варна], е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Като неподлежащо на обжалване и протест, решението е влязло в сила, и не е било проверено по касационен ред. Обвързан изцяло с основанието в искането на Главния прокурор в настоящото производство, очертаващо и рамката на дължимото произнасяне, ВКС намира за основателен доводът, релевиран в него, а именно, че проверяваната присъда, както и потвърждаващото я въззивно решение, в частите им, с които е приведено в изпълнение наказанието на В., наложено му по НОХД № 531/ 2004г., на РС-[гр.Варна, по реда на чл. 68, ал. 1 НК, са постановени при съществено нарушение на материалния закон, в резултат на недостатъчната изясненост на релевантната фактология, обуславящо частичната отмяна на второинстанционното решение, по реда на възобновяването. Правният проблем в случая се свежда до законосъобразното решаване на въпроса дали престъплението, предмет на НОХД № 118/ 2010г., на РС-[гр.Девня е извършено в изпитателния срок по чл. 66 НК, на наказанието, наложено на осъдения по НОХД № 531/ 2004г., на РС-гр.Бяла], за да е налице основанието за приложение на чл. 68, ал. 1 НК. И двете инстанционни съдилища са приели, че условното наказание- две години и шест месеца лишаване от свобода, по НОХД № 531/ 2004г., подлежи на активиране, тъй като в определения с присъдата четиригодишен изпитателен срок, е извършено деянието, предмет на НОХД № 118/ 2010г. По този въпрос обаче материалите по делото съдържат противоречиви данни, които предпоставят и неправилното му решаване, а в случая съдилищата не са положили необходимите процесуални усилия за изясняването му. Макар и мотивите в тази си част да са повече от лаконични, става ясно, че те са се позовали на намиращите се в досъдебното производство справки за съдимост, в които като дата на влизане в сила на присъдата по НОХД № 531/ 2004г., на РС-[гр.Бяла], е посочена 31. 03. 2006г. При положение, че деянието, предмет на НОХД № 118/ 2010г., е извършено в периода 8. 05.- 2. 07. 2009г., то безспорно се оказва в рамките на изпитателния срок. Съвсем различно е положението обаче, ако се възприемат данните, съдържащи се в изисканата в съдебната фаза на процеса нова справка за съдимост на П. В., а именно, че присъдата по НОХД № 531/ 2004г. е влязла в сила на 30. 04. 2005г. Тогава настоящото престъпление се оказва извършено след изтичането на изпитателния срок на условната присъда- 30. 04. 2009г., а от това следва, че липсва основание за приложението на чл. 68, ал. 1 НК. Предвид горните съображения, като констатира допуснатото от компетентните съдилища съществено нарушение на материалния закон, релевирано в искането на Главния прокурор на Р България, ВКС в настоящия си състав намира, че следва да се възобнови производството по ВНОХД № 928/ 2010г., на ОС-[гр.Варна], да се отмени влязлото в сила въззивно решение № 221 от 1. 07. 2010г., постановено по същото дело, в частта му, с които е приведено в изпълнение, по реда на чл. 68, ал. 1 НК, наказанието две години и шест месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения П. И. В., по НОХД № 531/ 2004г., на РС-[гр.Бяла], и делото се върне за ново разглеждане на въззивния окръжен съд, от стадия на съдебното заседание, в отменената част на решението. ВКС прие, че не следва да удовлетвори искането за решаване на делото по същество в настоящото производство, тъй като установяването на точната дата на влизане в сила на присъдата по НОХД № 531/ 2004г., като начален момент на изпитателния срок, предвид противоречивите данни, съдържащи се в намиращите се по делото различни справки за съдимост към настоящия момент, сочи на необходимост от събиране на допълнителни доказателства- изискване на цялото производство по НОХД № 531/ 2004г., или най- малкото на постановените по него съдебни актове. Очевидно е, че наличните данни не са достатъчни, за да формират еднозначен и категоричен извод в тази насока, за да упражни настоящият съдебен състав законосъобразно правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, а това налага делото да бъде върнато за ново разглеждане. Доколкото въззивната инстанция е втора и по фактите, и по правото, а същевременно в нейните правомощия е служебно да провери изцяло законосъобразността, обосноваността и справедливостта на присъдата, и искането е в полза на осъдения, няма пречка коментираният въпрос да бъде решен от нея при новото разглеждане на делото, при което следва да се отстрани допуснатото нарушение на материалния закон, третирано в искането на Главния прокурор, като се съобразят задължителните указания на касационната инстанция по приложението му, съгласно чл. 426 вр. чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 928/ 2010г., по описа на Окръжен съд гр.Варна], наказателно отделение, ОТМЕНЯВА влязлото в сила ВЪЗЗИВНО РЕШЕНИЕ № 221 от 1. 07. 2010г., постановено по същото дело, с което е потвърдена присъда № 32 от 22. 04. 2010г., по НОХД № 118/ 2010г., на РС-[гр.Девня], В ЧАСТТА, с която по реда на чл. 68, ал. 1 НК, е приведено в изпълнение наказанието две години и шест месеца лишаване от свобода, по НОХД № 531/ 2004г., на РС гр. Бяла], чието изпълнение е било отложено за срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, по отношение на осъдения П. И. В., от[населено място], и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ, в отменената част на решението, на Окръжен съд-[гр.Варна], от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: