О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
гр. София, 14.07.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
изслуша докладваното от съдия Соня Найденова ч.гр. дело № 1703/2022 г.
Производство e по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано по частна жалба от Й. А. А. чрез пълномощник адвокат Ц. Л. от АК - В., против определение № 125 от 11.03.2022 г. по в.ч.гр.д. № 70/2022 г. по описа на АС-Варна, с което е потвърдено определение № 187 от 17.01.2022 г. по гр.д.№ 2930/2021г. по описа на ОС-Варна в частта , в която е прекратено производството по делото по предявените от Й. А. А. искове по чл.124, ал.1 ГПК. С частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и се иска неговата отмяна и отмяна на потвърденото първоинстанционно определение, и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Съществува ли нормативна пречка до приключване събирането на доказателства пред първата инстанция, да бъде упражнено, чрез самостоятелен иск, по съдебен ред, правото на позоваване на придобива давност, с оглед разпоредбата на чл.120 ЗЗД, че при изтекла давност лицата задължително следва да се позоват на нея, за да бъде зачетена като придобивен способ? 2. Нарушени ли са принципите на ГПК за състезателност, равнопоставеност и справедлив процес, ако съда, през прекратяване на производството по самостоятелен иск за изтекла придобивна давност, впоследствие служебно се произнася по въпрос за нищожността на нотариално завещание? 3. Следва ли специалните разпоредби на чл.120 ЗЗД, че при изтекла давност лицата задължително следва да се позоват на нея, за да бъде зачетена като придобивен способ, да бъдат ограничавани от общите правила на ГПК, които препятстват избора на съдебен способ за позоваване?
Сочи се с изложението и очевидна неправилност на въззивното определение като основание за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК.
Становище на ответната страна по частната жалба не се изисква с оглед разпоредбата на чл.130, изр. второ ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е допустима, подадена е от страна в процеса, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд.
Производството е образувано пред РС-Варна по искова молба на П. С. А. и Й. А. А. и против Б. Б. Б., с която са предявени положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като ищците искат да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че са собственици на процесния недижим имот по силата на придобивна давност при квоти 3/ 4 ид.ч. за ищцата и 1/ 4 ид.ч. за ищеца, а ако съдът отхвърли горните искове, то да се разгледа и уважи иска само на Й. А. А., по който да бъде прието за установено, че той е едноличен собственик на недвижимия имот по силата придобивна давност, като за 1/ 4 ид.ч., вкл. чрез присъединяване владението на наследодателя А.А.., а за 3/ 4 ид.ч., вкл. чрез присъединяване владението на ищцата като дарителка по н.а.№25/18г. Изложени са твърдения, че процесният недвижим имот е бивша собственост на съпрузите В. А. Б. и А. А. Б., съпругът починал първи и оставил саморъчно универсално завещание с полза на съпругата си, а тя с универсално нотариално завещание завещала имуществото си на П. С. А. и съпруга й А. Й. А., последните двама след смъртта на В. Б. придобиват собствеността върху процесния недвижим имот. Твърдят още, че в резултат на наследяване на имуществото на починалия А. Й.А., съсобственици стават П. А. и сина им Й. А. –двамата настоящи ищци, като в последствие в резултат на правна сделка-дарение от П. А. на сина й Й. А., последният е едноличен собственик на имота. Въпреки това намират, че имат интерес от иск за установяване, че са придобили имота по давностно владение, като евентуално придобивно основание, интересът от който иск произтича от образуваното по-рано друго дело, по което те са ответници а настоящия ответник Б. Б. е ищец, по иск с основание чл.108 ЗС за същия имот, по което по-рано образувано дело ищцата по него Б. Б. –едва във второто по делото о.с.з., т.е. несвоевременно, е заявила възражение за нищожност на нотариалното завещание от В. Б. от 03.08.2012г. и това е довело до невъзможност същите да възразят своевременно като ответници за изтекла в тяхна полза придобивна давност, като евентуално придобивно основание, въпреки, че упражняват фактическа власт с намерение за своене върху недвижимия имот, като добросъвестни владелци.
С определение № 187 от 17.01.2022 г. по гр.д.№ 2930/2021г. по описа на ОС-Варна първоинстнационният съдът, като е обсъдил служебно известните на съдията факти относно наличие на вече висящо исково производство по гр.д.№ 1057/2021 г. със същия съдия-докладчик, по иск по чл.108 ЗС за същия имот, между същите страни, но с разменено процесуално поведение, по което производство П. А. и Й. А. като ответници не са заявили нито в срока по чл.131 ГПК, нито в първото открито съдебно заседание по това друго дело (когато ищцата по това друго дело Б. Б. е възразила за нищожност на саморъчното завещание от А. Б. и унищожаемост на нотариалното завещание от В. Б.), възражение за придобиване имота по давност от тях, а са се позовали само на придобивно основание наследяване, наследяване по завещание и правна сделка, поради което е недопустимо в самостоятелен исков процес да се позовават на придобивна давност като факт, настъпил преди решението по иска по чл.108 ЗС, доколкото с това решение се формира сила на присъдено нещо и по незаявено от отвениците възражение за придобивна давност до предявяване на иска по чл.108 ЗС през 2021г. Така е прекратил производството по делото.
По повод частна жалба само от ищеца Й. А., въззивният съд с определение № 125 от 11.03.2022 г. по в.ч.гр.д. № 70/2022 г. по описа на АС-Варна, е потвърдил първоинстанционното прекратително определение в обжалваната му частта по предявените от ищеца Й. А. искове по чл.124, ал.1 ГПК. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение е правилно, а исковете на настоящите ищци са недопустими, въз основа на анализ на извършените процесуални действия по другото гр.д.№ 1057/2021г., установени от приложеното копие от него, доколкото в качеството си на ответници и по силата на изричната разпоредба на чл.133, във връзка с чл.131, ал. 2, т. 5 от ГПК, тези ответници А. е следвало да наведат в това друго производство всички свои възражения относно правото на собственост, основани на съществуващи и известни към този момент факти, вкл. и придобивна давност, евентуално да направят възражение за придобивна давност в случая най-късно в първото открито съдебно заседание по другото дело- в което ищцата по него е оспорила саморъчното завещание като нищожно, а нотариалното завещание като унищожаемо, и като не са сторили това, не биха могли след изтичане на тези срокове, чрез предявяване на самостоятелен иск по същество да се заявяват правата, които е следвало своевременно да бъдат въведени към посочения срок в другото дело. Приел е още въззивният съд, че едва във второто о.с.з. по другото дело ищцата по него Б. Б. е направила възражение за нищожност на нотариалното завещание, и това ново възражение не е било прието за разглеждане от съда по другото дело, както и че независимо от това решението по другото дело по исковете с основание чл.108 от ЗС ще се формира сила на присъдено нещо относно правото на собственост на ищцата по него Б. Б. върху 7/8 ид.ч. от процесния имот, съответно ще се установи дали ответниците по него П. А. и Й. А. имат права, изключващи твърдените от Б. Б.. За останалата 1/8 ид.ч. от недвижимия имот, т.е. над 7/8, е прието, че не е налице правен интерес от исковете на Й. А., защото в другото дело Б. Б. твърди да е собственик на 7/8 ид.ч. и само до този размер оспорва правата на ответниците по него- същите ищци в настоящето.
Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното по основанията за допускане на касационно обжалване :
Формулираните в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, въпроси не изпълняват общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, защото не са обусловили изводите на въззивния съд в обжалваното въззивно определение. Същите нямат и отношение към спора по настоящето дело, а реферират към спора по другото дело между същите страни и правилността на процесуалните действия по другото дело. По отношение на тези въпроси не е налице и поддържаната предпоставка за селекция на жалбата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съответният обуславящ правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви - за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В разглеждания случай касаторът не е обосновал с какво произнасянето по тези въпроси би имало изискваното с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК приносно значение в правоприлагането при тълкуване на правните разпоредби по конкретни дела или при създаване на съдебна практика- не е посочил кои правни норми са непълни, неясни или противоречиви, нито е твърдяла и обосновала, че по отношение на някои норми липсва съдебна практика, нито е обосновала съществуването на съдебна практика, създадена поради неточно тълкуване, нито е обосновала изменения в законодателството и обществените условия, които да налагат осъвременяване на тълкуването на определени правни норми.
Към това следва да се добави, че по прилагане нормите на чл.120 ЗЗД, чл.131 ГПК, чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС има непротиворечива съдебна практика, според която възражението на ответника по иск по чл.108 ЗС за придобиване правото на собственост спрямо спората вещ по давност, изтекла преди подаване исковата молба по чл.108 ЗС, се преклудира с изтичане на срока по чл.131 ГПК (т.4 от ТР №1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС), че силата на присъдено нещо на решението по уважен иск по чл.108 ЗС обхваща правото на собственост на ищеца, като същевременно отрича претендираното от ответника право на заявените от ответника основания чрез възраженията му в процеса (напр. решение № 11 от 01.10.2019 г. по гр.д.№ 4298/2018 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.), че е допустимо предявяване в самостоятелен процес на установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, основан на придобивна давност, предявен от ответник по иск по чл.108 ЗС срещу ищеца по иск на чл.108 ЗС, при условие, че в срока по чл.131 ГПК в производството по иска по чл.108 ЗС е направено възражение за придобивна давност (напр. определение № 63 от 08.04.2020 г. по ч.гр.д.№ 789/2020 г. на ВКС, ГК, І г.о.). По тази причина следва да се приеме, че отсъства допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не е налице и основанието за допускане касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 2 ГПК. Определението е постановено в съответствие с установената съдебна практика по решения с него процесуален въпрос за липсата на интерес от иска, не се установява при прочита на акта порок, който може да се квалифицира като тежко нарушение на правилата на формалната логика, нито се установява прилагане на несъществуващ закон или прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл.
Жалбоподателят не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне по такива.
Воден от изложеното настоящият състав на второ отделение на Върховния касационнен съд, Гражданска колегия,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 125 от 11.03.2022 г. по в.ч.гр.д. № 70/2022 г. по описа на АС-Варна.
Определението е окончателно.
|