Р Е Ш Е Н И Е № 15 гр. София, 16.06.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1484 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от Д. Н. Т. срещу въззивно решение № 155 / 19.01.2015г. по т.д. № 2966 /2014г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 3299, постановено на 9.05.2014г. от СГС по гр.д. № 11690 / 2012г. С последното е отхвърлен предявения от касатора по реда на чл.422 ГПК срещу Д. Д. Г. иск за установяване съществуване на вземане, предмет на издадената на 12.12.2011 г. заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 53249/2011г. по описа на СРС за сумата 15 000 евро въз основа на запис на заповед от 14.05.2009г. с падеж: 15.06.2009г., заедно със законната лихва, считано от 02.12.2011г. до окончателното й заплащане и направените разноски. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че след като ответникът не е заявил причина за издаване на менителничния ефект, е налице общо оспорване на вземането по редовен от външна страна запис на заповед, което не представлява лично възражение на длъжинка срещу вземането. С оглед на това, моли да бъде отменено, като неправилно, въззивното решение, с което се отхвърля иска, поради недоказване от ищеца на разкритото от него в исковата молба заемно правоотношение, и се уважи предявения по реда на чл.422 ГПК иск. Претендират се и разноските за трите инстанции. Ответникът, Д. Г., в отговора на жалбата излага съображения за нейната неоснователност. Поддържа, че след като ищецът твърди наличие на сключен между страните във връзка със записа на заповед устен договор за заем, той носи тежестта на доказване съществуването на заемно правоотношение между страните, както и предаването на заемната сума, в каквато насока са и дадените от съда указания. Пълномощникът на страната претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение за произнасяне по въпроса: «Следва ли поемателят по запис на заповед да докаже наличие на каузално правоотношение, между него, като поемател, и длъжника – издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, в хипотеза на общо оспорване на вземането от ответника – издател на менителничния ефект, по предявен от поемателя менителничен иск?» Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да потвърди решението на СГС, въззивният съд е счел, че процесният запис на заповед, противно на твърденията на жалбоподателя, не обективира в нито един от своите реквизити съдържание, сочещо постигнато съгласие между страните за предоставянето на парична сума в заем, със задължение за връщането й и реално предаване на сумата. С оглед на това, че е прието за неустановено по делото сключването на валиден договор за заем между страните, решаващият състав е направил извод за неснователност на иска по менителничното вземане, поради недоказване от ищеца на съществуването на твърдяното от него каузално правоотношение, във връзка с което е издадена ценната книга. По поставения правен въпрос: Отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е даден в т.17 от Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС. Според него, предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на записа на заповед, като при липса на релативно възражение от ответника, към която се приравнява и общото възражение на ответника за безпаричност на ценната книга, вкл. в случаите на разкрита в исковата молба обезпечителна функция на менителничния ефект, ищецът - поемател не е длъжен да доказва възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение. Във формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС - решение № 87/ 11.07.2016г., т.д. № 1093/2015г., II ТО; решение № 69/ 09.05.2016г., т.д. № 1185/ 2015г., II ТО; решение № 18/ 18.12.2015г., т.д. № 535/2014г., I ТО; решение № 17/ 16.02.2015г., т.д. № 116/ 2014г., II ТО; решение № 179/ 04.03.2015г., т.д. № 3747/ 2013г., II ТО; решение № 27/ 07.07.2015г., т.д. № 1384/ 2013г., I ТО; решение № 24/ 29.05.2015г., т.д. № 2328/2013г., I ТО; решение № 12/ 30.01.2015г., т.д. № 2714/2013г., I ТО; решение № 213/ 22.12.2014г., т.д. № 2700/2013г., II ТО; решение № 66/ 30.06.2016г., т.д. № 3803/2014г., II ТО; решение № 26/ 15.04.2015г., т.д. № 2205/2013г., II ТО, които са постановени след приемане на цитираното тълкувателно решение, е посочено, че общо оспорване от ответника по менителничния иск е налице, когато той не сочи конкретни факти за причината за издаване на записа на заповед. Проява на общо оспорване, при което липсва относително възражение, са например твърденията за: липсва на каквото и да е каузално отношение с ищеца, във връзка с което да е издаден записа на заповед; че посоченото в исковата молба от ищеца каузално правоотношение не съществува, без ответникът да сочи такова; записът на заповед е безпаричен, тъй като срещу обещаната с него парична сума ответникът не е получил насрещна престация от ищеца, и други. По основателността на касационната жалба: По реда на чл.422, ал.1 ГПК е предявен положителен установителен иск от поемателя срещу издателя по запис на заповед във връзка с издадена в полза на касатора заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, срещу която е направено възражение от ответника в законоустановения срок по чл.414, ал.2 ГПК. В исковата молба се иска да бъде установено спрямо издателя на запис на заповед от 14.05.2009г., с падеж – 15.06.2009г., предявен на падежа, че същият дължи на поемателя - ищец по менителничния ефект сумата от 15 000 евро. В исковата молба ищецът посочва и причината за издаване на ценната книга - сключен между страните устен договор за заем, по който ответникът - заемополучател не е върнал заемната сума от 15 000 евро, получена от последния на датата, на която е издал в полза на ищеца записа на заповед. В отговора на исковата молба ответникът прави възражение за неавтентичност на подписа си като издател на ефекта /недоказано с оглед приетата по делото съдебно почеркова експертиза/ и оспорва сключването на твърдяния от ищеца договор за заем от 15 000 евро, както и на получаването на заемната сума по него. Предвид извършените от страните процесуални действия по конкретното дело, основателно е оплакването на касатора - ищец, че с оглед недоказване на възражението във връзка с формата /неавтентичността на подписа на издателя/, при липса на релевирано релативно възражение от страна на ответника, е налице общо оспорване от същия на иска. В настоящия случай, процесуалната позиция на ответника се изразява само в отричане на твърдяното от ищеца каузално правоотношение, без да се сочи причината, поради която е издал менителничния ефект. Направеното от ответника оспорване на иска, основаващ се на ценната книга, доколкото не разкрива каузата, поради която той е издал записа на заповед, представлява общо възражение за безпаричност на менителничния ефект. Процесният запис на заповед е редовен от външна страна, като при липса на лични възражения от страна на издателя по ефекта, разкритата от ищеца причина за издаването на ефекта не подлежи на изследване по делото. Предвид гореизложеното, въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и задължителната практика на ВКС, поради което следва се отменени изцяло и искът се уважи изцяло за сумата по ефекта и за законната лихва от заявлението по чл.417, т.9 ГПК. - 02.12.2011г. до окончателното плащане на главницата. Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер общо на 3004,81 лева, определени както следва: 691,20 лева – за заповедното производство, и 1101,20 лева - за първата инстанция, 586,75 лева - за въззивната инстанция; 625,66 лева – за касационното производство Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ въззивно решение № 155/19.01.2015г. по т.д. № 2966 /2014г. на Апелативен съд - София, като ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че в полза на Д. Н. Т., ЕГН [ЕГН], съществува вземане към Д. Д. Г., ЕГН [ЕГН], за сумата 15 000 евро, произтичащо от запис на заповед от 14.05.2009г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 02.12.2011г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 53249/2011г. по описа на Софийски районен съод. ОСЪЖДА Д. Д. Г., ЕГН [ЕГН], да заплати на Д. Н. Т., ЕГН [ЕГН], направени разноски в размер общо на 3004,81 лева за заповедното и исковото производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.