Р Е Ш Е Н И Е № 10 гр. София, 16 февруари 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Н. Пелова и с участието на прокурора П. Долапчиев, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 1256/2016 г. по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на Д. Г. чрез адв. Г. Г. срещу присъда на СГС, постановена по внохд № 382/16 г. В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. В допълнението към нея са развити подробно съображенията на касатора, като са направени искания за отмяна на присъдата и за признаване на подс. Г. за невиновен по предявените му обвинения по чл. 290 от НК и по чл. 286 от НК, алтернативно за намаляване на размера на наложените наказания, които са прекомерно завишени. По оплакването за нарушение на материалния закон се излагат съображения за това, че съдът неправилно бил приел наличието на субективна страна на престъпленията, тъй като подсъдимият е действал при фактическа грешка по чл. 14 от НК относно обстоятелството, че св. Х. е полицейски служител. Допуснатите съществени процесуални нарушения са аргументирани с неправилна оценка на събрания доказателствен материал - игнориране на показанията на св. С. и П., неправилна интерпретация на показанията на св. Л. М. , А. М. и св. Х.. В съдебно заседание пред ВКС адв. Г. –защитник на подс. Г. пледира за обективна и субективна несъставомерност на деянията по чл. 290 и чл. 286 от НК. Според него въззивният съд е мотивирал изводите си за виновност, подхождайки избирателно към доказателствата и е ползвал само обвинителните такива, като е игнорирал тези, които оневиняват подс. Г.. Не е отчетено длъжностното качество на св. Х., който бил високопоставен служител в полицията, което възпирало свидетелите да изложат срещу него компрометираща информация, че са му давали пари за свършена работа като домашен майстор. Подс. Г. в своя защита сочи, че мотивите на атакуваната присъда съдържат противоречия и непроверени факти, които са поставени в основата и. Твърди също така, че резултатите от вътрешно ведомствената проверка на Транспортна полиция е пример за конфликт на интереси, и не следва да се ползва от съда. Акцентира на отсъствието на субективна страна на деянията по чл. 290 от НК и чл. 286 от НК, поради което настоява въззивната присъда да бъде отменена и той да бъде оправдан. В последната си дума подс. Г. моли за справедливо решение. Представителят на ВКП счита, че не са налице претендираните с жалбата касационни основания, поради което тя следва да бъде отхвърлена. Атакуваната с нея присъда е постановена при отсъствието на допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът не е лишил подсъдимия и защитата му от правото активно да участват в съдебното следствие, не е допуснал нарушение при събирането и оценката на доказателствения материал. СГС е приложил правилно материалния законът, като е приел съставомерност на деянията. Наказанието е определено правилно и съответно на критерия за справедливост. ВКС - трето наказателно отделение, след като се запозна с доводите на страните в рамките на правомощията си по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното : Жалбата е неоснователна. С присъда № 105 от 6.11.2013 г., постановена по нохд № 14283/12 г. СРС- 14 състав е признал подс. Д. Г. Г. за невиновен в извършване на престъпления по чл. 290 ал. 1 от НК и по чл. 286 ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 304 от НПК го е оправдал изцяло. По протест на прокурор от СРП е образувано внохд № 382/16 г. по описа на СГС. С присъда №105 от 12.04.2016 г. СГС е отменил присъдата на СРС на основание чл. 334 т. 2 вр. чл. 336 ал. 1 т. 2 от НПК и вместо нея е постановил нова, с която е признал подс. Г. за виновен в това, че на 9.06.2011 г. в [населено място] в подадена жалба пред надлежен орган на власт прокурор при СРП набедил Х. И. Х. в престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК, като знаел, че е невинен , поради което и на основание чл. 286 ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода и обществено порицание, което да се изпълни чрез разгласяване на присъдата по местоживеене на осъдения. Признал е подс. Д. Г. за виновен в това, че на 2.09.2011 г. в София, пред надлежен орган на властта- следовател от СО на СГП устно и съзнателно потвърдил неистина - заявил, че през 2007 г. е заплатил на Х. Х. сумата от 800 лв. за извършен ремонт в присъствието на А. Л. М. и Л. А. М., както и че през същата година Й. и И. С. са заплатили на същото основание на Х. Х. сумата от 2 500 лв., поради което и на основание чл. 290 ал.1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК СГС е определил едно общо наказание на Д. Г., а именно една година лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил изтърпяването му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 189 от НПК съдът е осъдил подс. Г. да заплати направените по делото разноски. Настоящата съдебна инстанция след като извърши проверка на въззивната присъда установи, че доводите в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материален закон не могат да бъдат споделени. Лишено от основание е оплакването за схематична интерпретация на доказателствения материал, който според касатора е довел до неправилния извод за извършени от подс. Г. престъпления по чл. 290 ал. 1 от НК и по чл. 286 от НК. Въззивният съдебен състав е провел допълнително съдебно следствие и е направил свой собствен анализ на събраните по делото доказателствени източници, като е приел фактическа обстановка, която се различава от приетата от СРС. Това той е сторил при стриктно съблюдаване на процесуалните правила, като съдът не се е отклонил от задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 ал. 5 от НПК. Неубедителна е аргументацията на касатора, че СГС е подходил избирателно към доказателствата, допускайки до повторен разпит само част от свидетелите, които подкрепят обвинителната теза, като игнорирал тези, които подкрепят позицията на подсъдимия. Въззивният съд е свободен в преценката си какви доказателствата следва непосредствено да провери и събере, без да има задължение да повтори цялото съдебно следствие развило се пред СРС, като разпита всички свидетели. В случая СГС е преценил, че за правилното решаване на делото подлежи на изясняване въпроса дали обясненията на подс. Г., /за извършването на ремонтни дейности от св. Х. през 2007г. - 2009 г. и за неправомерното получаване на доходи/ са достоверен източник на информационни данни или са само защитна версия която не се подкрепя от останалите доказателствени средства по делото. Това е наложило провеждането на повторен разпит на свидетелите М. и С., които са отрекли да са давали пари на св. Х. за ремонти дейности. Изводите на СГС за доказателствена обезпеченост на обвинението срещу подсъдимия се основават на задълбочен анализ на всички събрани доказателствени източници. Основното несъгласие на защитата се състои в това че СГС е отказал да кредитира обясненията на подс. Г., като за формиране на вътрешното си убеждение по фактите съдът е ценил показанията на свидетелите Х., Х., П. и С.. Въззивният съдебен състав е суверен в правото си да обоснове фактическите си изводи с показанията на определени свидетели и да отхвърли обясненията на подсъдимия, като обаче негово задължение е да мотивира своите съображения за това. ВКС не констатира въззивния съд да е допуснал твърдените от касатора нарушения при осъществяване на тези свои задължения, тъй като при установяване на правнорелевантните факти съдът се е ръководил от правилата на формалната логика и на НПК. Вярно е, че в мотивите към съдебния акт, СГС не е отделил специално внимание на показанията на св. С., в които е поддържал частично версията на подс. Г., като този пропуск не променя направената по- горе констатация за процесуална издържаност на съдебния акт. СГС с основание не е ценил резултатите от извършената вътрешноведомствена проверка от Транспортна Полиция-Мездра, като приобщените в нея материали не са били ползвани от съда за формиране на вътрешното му убеждение, тъй като не са събрани от разследващ орган за нуждите на процеса. Вътрешно ведомствената проверка е свързана с предмета на делото, само доколкото служи за установяване на обстоятелството, че към момента на депозиране на сигнала, подсъдимият е бил наясно с трудово правното положение на св. Х.. Лишени от основание са доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Правилно установените факти са позволили на въззивния съд да достигне до верни изводи по правото, приемайки, че поведението на подс. Г. е съставомерно по чл. 290 ал. 1 от НК и по чл. 286 ал. 1 от НК, от обективна и субективна страна. Доказателствата по делото позволяват да се приеме следната хронология : -че на 26.10.2010 г. подс. Г. сигнализирал в РПУ-Мездра, че съпругата му е изчезнала от дни и по този начин около полунощ организирал влизането на полиция в наследствената и къща в /населено място/, където заварил и св. Х.. -на 10.11.2010 г. подал сигнал до началника на РПУ- Мездра за нанасянето на телесна повреда от св. Х. при тези събития, разследването по който приключило с отказ да се образува производство. -На 6.12.2010 г. и на 26.04.2011 г. депозирал сигнали срещу св. Х. до МВР и до министъра. Проверките по тях приключили с констатация за липса на престъпления от страна на св. Х. - на 9.06.2011 г. депозирал жалбата до СРП , по която било образувано ДП – ЗМ № 171/11 г. срещу св. Х. за престъпление по чл. 313 от НК. - В хода на образуваното ДП на 2.09.2011 г. пред следовател заявил, че през 2007 г. заплатил на Х. сумата от 800 лв. за ремонт на жилището си , както и че в присъствие на св. М., св. С. заплатили на Х. 2 500 лв. за ремонт. За съставомерността на набедяването при изпълнителната му форма - приписване на престъпление- е необходимо деецът да съобщи пред надлежен орган на властта за осъществено от другиго конкретно престъпление , за когото знае, че е невинен, като от тези негови действия е възможно да предизвика образуване на досъдебно производство. Жалбата на подс. Г. е била адресирана до СРП, която е овластена да възбужда наказателно преследване и да повдига обвинение. Инкриминираната жалба от 9.06.2011 г. съдържа факти, които в достатъчен обем индикират на престъпен състав по чл. 313 от НК и очертават неправомерно поведение на св. Х. в качеството му на служител в системата на МВР, който е задължен да подава декларации по чл. 177 от ЗМВР, че не упражнява допълнителна трудова дейност и не получава допълнително възнаграждение. Жалбата е инициирала проверки и е предизвикала последици – образуване на наказателно производство срещу Х. Х. за престъпление по чл. 313 от НК за това, че в периода от 2007 до 2009 г. в справки- декларации затаил истина. Налице е изискуемата субективна страна на деянието- знанието на подс. Г., че набеденото лице е невинно, тъй като не е извършило престъпление по чл. 313 от НК. Констатацията на въззивния съд е изведена мотивирано въз основа на доказателствата по делото и хронологията, която те установяват. Следва да намери подкрепа извода на решаващия съд, че към момента на подаване на жалбата до СРП на 9.06.2011 г. и към момента на депозиране на показанията си като свидетел по ДП 21.09.2011 г. подс. Г. е имал ясна представа, че твърденията в жалбата и в показанията му са неверни и че чрез тях той съобщава данни които биха могли да квалифицират поведението на Х. като криминално. В конкретния случай зад афишираната гражданска позиция с подадена жалба до СРП подс. Г. е прикрил личен мотив целящ компрометирането на св. Х., заради интимната връзка със съпругата му. Чрез сезиране на прокуратурата и чрез съзнателно депозиране на неверни сведения срещу невинен човек, подсъдимият е осъществил състава на възведеното му обвинение- набедяване, поради което оплакването на защитата за неправилно приложение на материалния закон не е основателно. Действията на подсъдимия, обективират знанието му по фактическите параметри на деянието, поради което довода на защитата, че се касае за фактическа грешка, изключваща умисъла, е лишен от опора в доказателствата. Съответен на доказателствата е изводът на решаващия съд и по отношение на обективната и субективна съставомерност на деянието по чл. 290 ал. 1 от НК. При депозиране на показанията си пред следовател по водено срещу Х. производство, подс. Г. е потвърдил неистина. Досъдебното производство е било образувано срещу св. Х. за престъпление по чл. 313 от НК-за невярно деклариране на обстоятелства по реда на чл. 177 от ЗМВР. Без съмнение, съобщената информация от подс. Г. в протокола за разпит е свързана с предмета на доказване по делото, тъй като според показанията на подс. Г., Х. е упражнявал трудова дейност извън службата в МВР и е получавал от нея доходи, като не е декларирал това по силата на чл. 177 от ЗМВР за периода от 2007 г. до 2009 г. Възпроизведените от подс. Г. факти пред следователя имат значение за правилното решаване на делото, тъй като са могли да доведат до приемането за установени на обстоятелства, които са неверни. Те са неблагоприятни за св. Х., тъй като могат да ангажират наказателната му отговорност за престъпление по чл. 313 от НК, каквото той не е извършил и подс. Г. е бил наясно с тази житейска и правна възможност. С поведението си подсъдимият е увредил защитени от нормата на чл. 290 от НК обществени отношения, поради което правилно е бил признат за виновен от СГС. В касационната жалба е релевирано оплакване по чл. 348 ал.1 т. 3 от НПК, като обаче касаторът не е развил никакви съображения в тази насока. Доколкото обаче с жалбата е направено искане за оправдаването му, то имплицитно включа и възможността касационната инстанция да обсъди и възможността за намаляване на размера на наказанието. В конкретния случай тя съществува, поради следните съображения : При проверка на осъществената съдопроизводствената дейност, ВКС констатира, че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 6 от ЕКЗПЧ, тъй като не е решил делото в разумен срок. Присъдата е била обявена на 6.11.2013 г., а мотивите към нея са били изготвени от СРС на 27.01.2016 г. Съгласно практиката на ЕСПЧ , когато сроковете за разглеждане на делото не съответстват на стандартите за разумна продължителност и забавянето се дължи на бездействието на държавен орган, подсъдимият следва да бъде компенсиран за бавното правосъдие, което съобразно вътрешното ни право, следва да се отчете като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, водещо неминуемо до редуциране на наказанието. При това положение ВКС прецени, че следва да упражни правомощията си по чл. 354 ал. 2 т. 1 от НПК и да измени присъдата, като в хипотезата на чл. 55 от НК намали размера на наказанието наложено за престъпление по чл. 286 ал. 1 от НК от една година лишаване от свобода на осем месеца лишаване от свобода и да замени това, наложено за престъплението по чл. 290 от НК -три месеца лишаване от свобода с пробация с определяне на двете задължителни мерки –задължителна регистрация по настоящ адрес, два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Общото определено наказание на основание чл. 23 ал. 1 от НК следва да бъде намалено на осем месеца лишаване от свобода. Наложеното наказание обществено порицание с оглед приложението на чл. 55 ал. 3 от НК следва да бъде отменено. ВКС констатира допуснато от въззивната инстанция нарушението на процесуалните правила, изразило се в противоречие между присъда и мотиви, сочещо на неяснота във волята на съда по отношение на размера на определеното наказание „лишаване от свобода“. С присъдата СГС е определил една година лишаване от свобода за престъплението по чл. 286 ал.1 от НК и три месеца за това по чл. 290 ал.1 от НК. В мотивите обаче СГС е посочил, че и за престъплението по чл. 286 от НК и по чл. 290 ал.1 от НК е наложил по една година лишаване от свобода, като на основание чл. 23 ал.1 от НК е определил едно общо наказание в размер на една година. Констатираният недостатък в съдебния акт не налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като допуснатото с него нарушение следва да се счита отстранено чрез ревизиране на решението по отношението на наказанието и упражняване на правомощията по чл. 354 ал. 2 т. 1 от НПК. Воден от изложеното и на основание чл. 354 ал. 2 т. 1 от НПК ВКС –Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда № 105 от 12.04.2016 г. по внохд № 382/16 г. по описа на СГС , като на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК намалява размера на наказанието, наложено на подс. Д. Г. Г. за престъпление по чл. 286 ал.1 от НК от една година на осем месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 55 ал. 3 от НК ОТМЕНЯ наложеното наказание „обществено порицание“. ИЗМЕНЯ присъдата, като на основание чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б от НК заменя наложеното наказание на подс. Д. Г. за извършено престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК от три месеца лишаване от свобода с пробация както следва : задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. ИЗМЕНЯ присъдата като намалява размера на наложеното на основание чл. 23 ал.1 от НК общо наказание от една година на осем месеца лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата и част. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1 2.