3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 29
гр.София, 10 април 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ
при секретаря
и след становище на прокурора от ВКП Петър Долапчиев, като изслуша докладваното от съдия МИХОВА наказателно частно дело № 171/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК.
Същото е образувано по повод постъпила жалба от адвокат В. Р., процесуален представител на подсъдимия С. С. И., срещу разпореждане № 18/17.01.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 205/2019 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е върната касационната й жалба, подадена срещу въззивно решение № 188/16.12.2019 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. В жалбата се сочи, че адв. Р. е получила съобщение за изготвеното въззивно решение на датата, на която същото й е било връчено от призовкаря, но сама е отбелязала в съобщението друга дата 31.12.2019 г., за да си осигури повече време за изготвяне на жалбата срещу него, с оглед предстоящите празници. Уведомила призовкаря за това и не очаквала, че същият ще върне делото заедно с подписаното съобщение още на другия ден в деловодството на АС – Бургас. Изготвила касационна жалба срещу въззивното решение в 14 – дневен срок от датата, посочена от самата нея в съобщението, но въззивният съд счел същата за просрочена и я върнал с обжалваното разпореждане. С оглед на изложеното, жалбоподателката моли ВКС да отмени разпореждането за връщане на касационната жалба, за да бъдат съхранени интересите на подсъдимия И..
Постъпило е становище от прокурора от ВКП, според което касационната жалба, подадена от защитника е просрочена, поради което правилно е била върната от въззивния съд.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното:
На 16.12.2019 г. Апелативен съд - Бургас постановява решение № 188 по в.н.о.х.д. № 205/2019 год., с което потвърждава присъда № 110/12.04.2019 г., по н.о.х.д. № 253/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. На същата дата по реда на чл. 340, ал. 2 от НПК е изпратено съобщение за изготвяне на въззивното решение до подсъдимия С. С., служебния защитник адв. В. Р. /жалбоподател по настоящото дело/ и гражданския ищец и частен обвинител Я. С. Съобщенията постъпили в служба „Призовки“ на АС – Бургас на 17.12.2019 г. На 20.12.2019 г. служителят от същата служба – К. П., която се занимавала с връчването на съобщенията, поради отсъствие на титулярната служителка в този период, върнала в служба „Регистратура“ на АС подписано от адвокат Р. съобщението за изготвеното въззивно решение. Върху същото съобщение адвокат Радиева написала дата на получаване 31.12.2019 г., което по обясненията й в жалбата, направила, за да има повече време за изготвяне на касационна жалба, предвид предстоящите празници / коледни и новогодишни/. Жалбоподателката подала в АС – Бургас касационна жалба срещу въззивното решение на 14.01.2020 г. Съдията – докладчик по делото извършил проверка в регистратурата на съда и изискал обяснение от служителката от служба „Призовки“- Бургас, връчила съобщението на адвокат Р., след което с разпореждане № 18/17.01.2020 г. върнал касационната жалба на нейната подателка, като депозирана извън срока по чл. 350, ал.2 от НПК.
При така описаните факти, настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за неоснователна.
Въззивният съд правилно е преценил, че за дата на връчване на съобщението за изготвяне на въззивното решение следва да се приеме тази, която е официално удостоверена във входящите и изходящите деловодни регистри на съда, а не датата, която страната собственоръчно е отразила в съобщението. Последната е явно недостоверна, след като подписаното от адв. Р. съобщение, с поставена от нея дата 31.12.2019 г., е върнато в съда още на 20.12.2019 г., видно от поставените върху съобщенията входящи номера, съответно № 10630 и 10631, описани във входящия регистър на съда. Самата жалбоподателка не оспорва факта, че въззивното решение й е било връчено на по-ранната дата, а тя отбелязала 31.12.2019 г., за да има повече време за изготвяне на жалбата. В случая се касае за умишлено антидатиране, като без значение са уговорките, които защитничката е направила със служителката от служба „Призовки“, още повече, че липсват данни, които да подкрепят твърденията й за такива.
С оглед на изложеното правилно въззивният съд е преценил, че съобщението за изготвянето на решението е получено от защитничката не по- късно от 20.12.2019 г., срокът по чл. 340, ал.2 от НПК е изтекъл на 06.01.2020 г., поради което подадената на 14.01.2020 г. касационна жалба е просрочена. Постановеното в този смисъл разпореждане, с което на основание чл. 351, ал.5, т. 2 от НПК контролираният съд е върнал касационната жалба, е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила, а жалбата без уважение.
Воден от посочените съображения и на основание чл. 351, ал.6 от НПК, Върховният касационен съд, І во наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 18/17.01.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 205/2019 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е върната касационната жалба, подадена от адвокат В. Р. – защитник на подсъдимия С. С. И., срещу въззивното решение по същото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |