Р Е Ш Е Н И Е № 557 гр.София, 17.04.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1943/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на защитника на осъдения Д. А. Д. за възобновяване на нохд № 2204/2012 год. на Специализирания наказателен съд, 11 състав и отмяна на одобреното на основание чл.382, ал.7 НПК споразумение. Поддържа се, че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че искането е основателно, защото с одобряване на споразумението осъденият е бил признат за виновен за извършено престъпление, за което не му е било повдигано обвинение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира искането за основателно по следните съображения: Специализираният наказателен съд с определението по чл.382, ал.7 НПК е одобрил споразумение за решаване на делото в съдебното производство при условията по чл.384 НПК между прокурора, защитника и подсъдимия Д. А. Д.. Според съдържанието на протокола от съдебното заседание следва, че подсъдимият Д. е извършил виновно престъпление по: чл.321, ал.3 пр.2, т.2 вр.ал.2 вр.ал.1 НК – в периода от началото на м.февруари 2012 год. до 20.03.2012 год. в гр. Г. Оряховица и на територията на страната образувал и ръководил организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 НК с участници Д.Д., Зл.П. и Ив.Г. (извън състава на групата е Н.П.), създадена с користна цел и с цел да извършва престъпления по чл.209, ал.1 НК, за които по закон се предвижда наказание лишаване от свобода повече от 3 години и при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК му наложил наказание 2 години лишаване от свобода и по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК – в периода 22.02.2012 год. до 20.03.2012 год. включително, в гр. Г. Оряховица и различни населени места на територията на Република България при условията на продължавано престъпление като деянията са извършени от четири лица – Д.Д., Зл.П., Н.П. и Ив.Г., сговорили се предварително за тяхното извършване с цел да набави за себе си и останалите съучастници имотна облага в размер на 82 100 лева възбудил заблуждение у различни граждани – М.Г., М.Л., Д.Ж., М.С. и П.Т., Н.Р., С.П., В.К., Р.И., Г.Г., Д.Ж. и П.З., В.К. и с това им причинил имотна вреда в размер на 11 500 лева-големи размери. При условията на чл.54 НК му наложил наказание 1 година лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 НК му определил едно общо наказание – 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при условията на чл.59, ал.1 вр.чл.61, т.3 ЗИНЗС. Приложил чл.59, ал.2 НК за времето на предварителното задържане и чл.189, ал.3 НПК за дължимите разноски. Одобрил споразумение по отношение и на останалите подсъдими – Н. П., Ив.Г. и Зл.П.. Подсъдимият Д. е привлечен като обвиняем с постановление от 18.12.2012 год. по обвинение, което фактически и юридически е формулирано като участие в организирана от подсъдимия Н.П. престъпна група по смисъла на чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр.ал.2 вр.ал.1 НК. Прокурорът е съставил обвинителния акт и в обстоятелствената част е посочил фактическите обстоятелства на престъплението, извършено от Д., а в заключителната му част - правната квалификация на деянието като е включена само форма на изпълнителното деяние – участие по смисъла на ал.2, съответстваща на тази, за която е повдигнато обвинение на досъдебното производство. Споразумението между страните за решаване на делото в съдебното производство е постигнато след образуването му и преди приключване на съдебното следствие. В съдебния протокол е записано, че е прието и приложено представеното споразумение, както и че е докладвано. Отразено е, че е заявено становище от всеки един от подсъдимите по въпросите, предвидени в чл.382, ал.4 НПК, но видно от съдържанието им, очевидно не е формулирано от тях и при липсата на данни съдът да е изпълнил задължението си за разясняване на последиците, не може да се направи извод дали Д. действително ги е разбирал предвид възраженията в искането, включително и относно приложението на чл.68, ал.1 НК. Съдът не е инициатор за приложението на това диференцирано производство, но има задължение да упражни контрол върху законосъобразността му. Това, че е подписано от подсъдимия с участието на защитник и би следвало да е израз на волята, предполага знание за правните последици. Но те се пораждат едва след одобряването на споразумението от съдията, който е длъжен да се запознае с делото, с предложеното от прокурора и защитника споразумение, с което осъществява този контрол. Законодателят е предвидил възможност съдът да предложи промяна. Видно от данните по делото в конкретния случай е бил длъжен да упражни правомощията си, защото са били налице основания. Вместо това декларативно и формално е обобщил, че предвид изявлението на страните споразумението следва да бъде одобрено, че съдържа изискуемите по закон реквизити за престъпленията, за които е повдигнато обвинение на всеки един. Одобрил го като приел, че не противоречи на закона, въпреки несъответствието на действителното му съдържание с фактическите обстоятелства и правната квалификация в нарушение на изискванията по чл.382, ал.7 НПК. Споразумението има последиците на влязла в сила присъда и не може, без да е повдигнато обвинение за друго, по-тежко престъпление, подсъдимият да бъде осъден и да му бъде наложено наказание – в конкретния случай - по чл.321, ал.3 вр.ал.1 НК и при друга форма на изпълнителното деяние – „да образува или ръководи” организирана престъпна група, за която е предвидено по-тежко наказание – лишаване от свобода от три до десет години. Такова обвинение е било повдигнато и е внесен обвинителен акт само по отношение на един от подсъдимите – Н. П.. От изложеното следва, че определението следва да бъде отменено по отношение на осъдения Д., тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона. Затова и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 2204/2012 год. на Специализирания наказателен съд, 11 състав. ОТМЕНЯ одобреното по реда на чл.382, ал.7 НПК споразумение в частта по отношение на осъдения Д. А. Д. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: