Р Е Ш Е Н И Е № 222 гр.С. , 03 август 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП. АНТОНИ ЛАКОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 76/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от адв. Д. С. – упълномощен защитник на подс. Ж. С. Ц., срещу решение № 627 от 13.11.2014г. по внохд № 201/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с посочени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. С присъда № 19 от 03.04.2014г., постановена по нохд № 423/2012г. по описа на Хасковски окръжен съд, подсъдимият Ж. С. Ц. е признат за виновен в това, че на 03.04.2011г., на територията на Кърджалийска и Пловдивска област, без надлежно разрешително придобил и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество в особено големи размери, а именно – хероин с нетно тегло 2,961631 кг., със съдържание на активно вещество 42 тегловни процента, на обща стойност 266 545 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2-ро, предл. 2-ро, вр. ал. 1, предл. 1-во вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 2 години, което да изтърпи при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 61 вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, и на глоба в размер на 10 000 лева. Извършено е приспадане на основание чл. 59, ал. 1 от НК. Предметът на престъплението на основание чл. 354а, ал. 6 от НК е отнет в полза на държавата и е постановено унищожаването му. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „Пежо” модел „306” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на И. П. Ц. – съпруга на подсъдимия Ж. Ц.. Постановено е отнемане в полза на държавата на веществени доказателства по делото. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалба от защитника на подсъдимия Ц. и с Решение № 672 от 13.11.2014г. по внохд № 201/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд е била изменена в частта относно приложението на чл. 354а, ал. 6, пр. 2 от НК за отнемане изцяло в полза на държавата на лек автомобил марка „Пежо 306” с рег. [рег.номер на МПС] , като е постановено отнемането му като средство за извършване на умишлено престъпление по чл. 354а, ал. 2 от НК до неговата ½ идеална част. В останалата част присъдата е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от защитника на подсъдимия Ц. – адв. Д. С., се заявява наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като е само декларативно заявено, че решаващите съдилища са игнорирали доказателства, изключващи виновното поведение на подсъдимия. Навежда се довод за неправилно осъждане на Ц., понеже то се основава на предположения. Заявява се оплакване за необоснованост на решението, потвърждаващо първоинстанционната присъда. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подс. Ц. по повдигнатото му обвинение. По реда на чл. 351, ал. 3 от НПК е представено допълнение към касационната жалба от подс. Ж. Ц.. Във връзка със заявеното оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК се оспорва възприетия признак, квалифициращ по-тежко деянието – че високорисковото наркотично вещество е в особено големи размери и се сочи, че такъв признак няма в състава на нормата, понеже се изисква предмета на престъплението да е в особено голямо количество, като кумулативното изискване е осъществяване на деянието на публично място. Излагат са доводи в подкрепа на оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила, като се твърди, че наказателната отговорност на подсъдимия е ангажирана въз основа на предположения и превратно тълкуване на доказателствата. Навеждат се доводи за неизясняване на обстоятелства включени в предмета на доказване. Посочва се като нарушение непредявяване на В. от експлоатирани СРС и липсата на експертно изследване на записите. Твърди се, че съдът не е изяснил противоречията между показанията на свид. М. и свид. Р.. Предвид на тези съображения се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Излагат се възражения срещу отказа на съдилищата да приложат разпоредбата на чл. 66 от НК, което се преценява от жалбоподателя като явна несправедливост на наложеното наказание. В тази връзка се прави в условията на алтернативност искане за изменение на съдебния акт с прилагане на института на условното осъждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният пред тази инстанция защитник на подс. Ц. – адв. Л. Г., поддържа касационната жалба и допълнението към нея, по изложените в тях съображения. Поддържа и алтернативно направените искания. Представителят на В. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подсъдимият и касационен жалбоподател Ж. Ц. заявява, че поддържа жалбата и моли да бъде оневинен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното въззивно решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: Необходимо е произнасяне преди всичко по оплакванията за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото, тъй като проверката за правилното приложение на материалния закон може да бъде извършена само в рамките на установената от решаващите съдилища фактическа обстановка, и то само, ако са спазени процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите. Следва да се отбележи, че заявеното оплакване в касационната жалба за необоснованост на съдебния акт и свързаните с това оплакване доводи, не могат да бъдат обсъждани от настоящата инстанция, понеже необосноваността не съставлява самостоятелно касационно основание. В настоящия случай, с оглед на наведените доводи, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, проверката на съдебния акт сочи, че процесуални нарушения от категорията на съществените не са допуснати. Лишено от основание е оплакването в касационната жалба за неизпълнение от решаващите съдилища на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като по делото са събрани по предвидения процесуален ред доказателства, обезпечаващи пълно изясняване на съставомерните факти, изпълнено е задължението за събиране и проверка както на обвинителни, така и на оправдателни доказателства, като доказателствата и средствата за тяхното установяване са подложени на внимателна преценка. Въззивният съд подробно е отговорил в решението си на направените пред него възражения срещу доказателствената дейност на първостепенния съд, намерил е за правилна установената с присъдата фактическа обстановка, и макар да не е имал основания за критика на извършения анализ на доказателствата, е направил и собствена преценка на доказателствените източници. Фактическите обстоятелства на придобиване и държане на инкриминираното количество високорисково наркотично вещество хероин от подс. Ц. са доказателствено обезпечени, като всеки фактически извод е направен въз основа на валидно събрани доказателства, а не както твърди защитата, въз основа на житейска логика. За да обосноват възприетите факти за отношението на подсъдимото лице към предмета на деянието, решаващите съдилища са изградили стройна система от косвени доказателства, въз основа на които е направен единствено възможен извод за това, че подс. Ц. е придобил от св. М. и е държал в лекия автомобил предмета на деянието. Следва да се отбележи, че неправилно въззивният съд е приел, че се касае до преки доказателства, а не до косвени такива, но това не е довело до порок в доказателствената дейност, защото всички доказателства (косвени по своя характер предвид отношението им към основания факт), са обсъдени в единна логическа верига. Липсва спор по отношение доказателствената годност на протокола за претърсване и изземване в лекия автомобил „Пежо 306” , управляван от подсъдимия (л. 2 – 13, т. 2 от досъдебното производство), както и на останалите писмени доказателствени средства, удостоверяващи намиране и изземване на веществени доказателства. Резултатите от извършените процесуално следствени действия, както и заключението на физикохимическата експертиза, са дали основание на съдилищата да направят изводи за това, че в багажника на автомобила, управляван от подсъдимия, се е намирала найлонова чанта, съдържаща 6 броя пакети с правоъгълна форма, облепени с черен полиетилен със съответни надписи, съдържащи хероин, както и за това, че е налице идентичност в опаковането и съдържанието на пакетите – тези, иззети от автомобила, и тези, иззети от местността „Хатиплер махала”, където били оставени на съхранение от свид. М.. По-нататък в системата от косвени доказателства правилно са ценени данните, съдържащи се във В., изготвени въз основа на експлоатирани СРС, за уговаряни в различни места срещи между подсъдимия и св. М., съобразени са обстоятелствата, че както подсъдимото лице, така и посочения свидетел, са ползвали множество мобилни телефони, със СИМ-карти на различни оператори (изводими от писмените доказателствени средства и от инкорпорираните веществени доказателства). Тези обстоятелства са интерпретирани като косвено подкрепящи изводите за уговорка между посочените лица за организиране на среща, при това в условията на конспиративност. Така посочените фактически данни действително сами по себе си не биха могли да послужат за аргументиране на обвинителната теза, но те са били ценени като елемент от фактическата и логическа верига на косвени доказателства. В тази система правилно са интерпретирани показанията на свид. О. Р., както и данните от В. от използвани СРС, които са обосновали извод за наличието на уговорка между подсъдимия и свид. М. за среща на определена дата за предаване именно на наркотичното вещество. Този извод е аргументиран с посоченото от свид. Р. за невъзможността му да предаде на свид. М. торбичката с пакети хероин, съобразно заявеното от последния време, поради повреда на автомобила му, респективно – фактически свързаното отлагане на срещата на свид. М. с подс. Ц.. Тази фактическа връзка косвено сочи на свързаност между предмета, който свид. Р. е следвало да предаде на свид. М. по негово конкретно указание и предмета, който е следвало да бъде предаден от М. на подсъдимия. Това обстоятелство, само по себе си също не може да обоснове направените фактически изводи от съдилищата, но като елемент от веригата от косвени доказателства, допринася за обосноваване на фактическата обстановка. Като следващ източник на косвени доказателства, включени в логическата верига, правилно са възприети показанията на свид. Р., според които той е закарал свид. М. с взет от друго лице автомобил до определено място; М. нарочно го е дистанцирал; при повторното отиване и срещата с подс. Ц., свид. М. не е носел никаква торба, а двамата с подсъдимия са се отдалечили с автомобила на последния. Изложените съображения сочат, че анализът на събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства е извършен съобразно правилата на формалната логика, като доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание. Спазена е трайната съдебна практика за допустимостта на доказване чрез косвени доказателства, когато те са в такава връзка помежду си, че установяват несъмнено основния факт на доказване. Лишени са от основание възраженията в допълнението към касационната жалба за това, че решаващите съдилища не са изпълнили задължението си за обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, като в тази насока се посочва, че е следвало да бъде разпитана съпругата на подсъдимия по отношение на вещите, намиращи се в автомобила; че не са събрани доказателства за проверка на версията на подс. Ц. за причината да избере конкретен път за връщане след срещата с М.. При липса на установени фактически данни за това, дали и кога съпругата на подсъдимия е ползвала автомобила, а и при липсата на искане в тази насока от защитата на подсъдимия, съдът не е имал основание служебно да допусне разпит на това лице като свидетел. Твърденията за подс. Ц. за това, че е избрал определен път за връщане поради желание да избегне възможност да бъде спрян за проверка от органи на КАТ, понеже е имал „минус” контролни точки, са били обсъдени от решаващите съдилища съвместно с цялостната преценка на неговите обяснения. Имайки предвид двояката същност на обясненията на подсъдимото лице – на доказателствено средство и средство за защита, както и извършвайки внимателна преценка за това, че обясненията на Ц. са опровергани от други обективни доказателства, съдилищата са ги приели като защитна версия. Твърдението за игнориране на показанията на св. М., също не може да бъде възприето. На тези показания не е дадена вяра, но това не е сторено произволно, а е внимателно аргументирано, като са съобразени обстоятелствата, сочени от свид. Р., както и съдържанието на В. – видеозапис от срещата. В тази връзка е лишено от основание и твърдението в допълнението към жалбата, че съдилищата не са изяснили противоречията между показанията на посочените свидетели. Напротив, съдебните актове съдържат подробна аргументация за кредитиране на заявеното от свид. Р., не само като последователно и незаинтересовано свидетелстване, а и поради кореспонденцията на заявеното от него с данните, изводими от В. от експлоатирани СРС. Възраженията в допълнението към жалбата, свързани с използваните в процеса на доказване В., изготвени от експлоатирани СРС, освен че са били предмет на обсъждане от въззивния съд, са и неоснователни. Твърдението, че СРС не са били предявени на подс. Ц., не отговоря на истината, защото, видно от протокол от 03.04.2014г. от съдебно заседание на Хасковски ОС по делото, материалите от секретния том, представляващи протоколи за изготвяне на В., са били предявени на страните чрез прочитането им. Следователно, е спазен редът за приобщаване на веществените доказателствени средства чрез прочитане на протоколите за В. и по този начин на страните, включително и на подсъдимия, са предявени тези доказателствени средства. Поради това, подс. Ц. не може да претендира неучастие в процеса на събиране и проверка на доказателства, нито да твърди, че е в основата на осъждането му са поставени непредявени му доказателствени материали. В хода на съдебното следствие, а и пред въззивния съд, подсъдимият и защитата му не са оспорили посочените веществени доказателствени средства, а със заявеното в допълнението към касационната жалба на практика се възразява срещу възприемането на В. с твърдение, че не е установено между кого са провеждани записаните чрез СРС разговори, понеже не е извършвана експертиза на галсовете, нито е извършвана експертиза за установяване на това, кои са лицата на видеозаписа. Тези възражения също не могат да бъдат възприети от настоящата инстанция. Съдилищата по същество не са имали основание да се усъмнят в доказателствената годност на протоколите за В. предвид спазването на процедурата по използване на СРС. Обстоятелството, че именно подсъдимият и свид. М. са били лицата, които са разговаряли в посочените в мотивите на съдебните актове записи на телефонни разговори, правилно е прието за установено, поради това, че разрешението за използване на СРС е дадено именно по отношение на индивидуализирани комуникатори, използвани от подс. Ц. и свид. М., че е налице пълно съвпадение между времето и съдържанието на разговорите, отразени в протоколите за В., изготвени от подслушване съответно на подсъдимия и посочения свидетел. В тази връзка следва да се имат предвид и приложените и надлежно предявени на страните веществени доказателства – мобилни телефони с индивидуализирани Имей и номер на СИМ-карти, които са били иззети надлежно от подсъдимия и свидетелите. Освен това, подс. Ц. при предявяването на веществените доказателства е потвърдил, че СИМ-картата на Виваком, завършваща на 6663 е била ползвана от него, а видно от В., по отношение на телефон с такава СИМ-карта е извършвано подслушване. По отношение на идентификацията на лицата от видеозаписа на мястото на срещата, не е било необходимо такава да бъде извършвана по експертен път, предвид на това, че обстоятелството кои лица са били на мястото е установено чрез гласни доказателствени средства. Предвид изложените съображения, касационната инстанция намира, че не се установяват нарушения, сочещи на касационното основание по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, поради което претенцията за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане, не може да бъде уважена. Твърдяното в касационната жалба неправилно приложение на материалния закон се обосновава с тезата, че осъждането на Ц. почива на предположения и че изводите за субективната страна на деянието са неправилни. Това оплакване е неоснователно. При установената фактическа обстановка решаващите съдилища са приложили материалният закон, който е следвало да бъде приложен, като са приели, че извършеното от подс. Ж. Ц. съставлява престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, предл. 2, вр. ал. 1, предл. 1 от НК. Инстанционните съдилища са изложили подробни съображения за съставомерността на деянието, които се споделят от настоящия състав. В рамките на установената фактическа обстановка, са законосъобразни изводите, че подсъдимият е осъществил на инкриминираната дата формите на изпълнително деяние придобиване и държане на високорисково наркотично вещество, подробно индивидуализирано. Несъмнено са установени характеристиките на веществото като високорисково, неговото количество, процентно съдържание на активен компонент и неговата стойност. Придобиването му подсъдимият е осъществил, като го е получил при срещата със свид. М., а държането им е реализирал чрез упражняваната от него фактическа власт върху него в лекия автомобил. Както беше посочено при проверката за спазването на процесуалните правила, свързани с доказването, изводите за конкретните факти на придобиване и държане на предмета на деянието са направени въз основа на система от косвени доказателства, така че те не почиват на предположения. Същото се отнася и до възприетото от решаващите съдилища за това, че подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл. Изводите за знанието на Ц., че придобива и държи именно високорисково наркотично вещество, което, съобразно количествените и качествените си характеристики е предназначено за продажба, са направени въз основа на обективно установени обстоятелства, преценени в тяхната взаимна връзка. Такива обективни факти, които са послужили за преценка за субективното отношение на подсъдимия, са тези, изведени въз основа на системата от косвени доказателства: това, че между подсъдимия и свид. М. е имало активна кореспонденция, включително и чрез използване на специфични изрази; че са използвали различни телефонни номера на различни мобилни оператори, за да се препятства проследяването им; че срещите си са уговаряли на специфични, непосещавани места; че предаването на наркотичното вещество е станало на определено, предварително уговорено място, като свид. Р. е бил отстранен, за да не узнае действителната цел на срещата; че срещата е била уговорена именно за предаване на наркотика, понеже тя е била в зависимост от възможността на св. Р. да донесе чантата с пакетите; че заявеното от свид. М. за неволно забравяне на торбата с веществото в краката му докато се е возил в колата на подсъдимия е категорично опровергана, а то е сложено в багажника на автомобила, когато двамата не са могли да бъдат наблюдавани от други лица; че подсъдимият нарочно е избрал маршрута за оттеглянето си от мястото на получаване на наркотичното вещество. Лишени от основание са възраженията в допълнението към касационната жалба за неправилна квалификация на извършеното от подс. Ц., понеже бил осъден по квалифициращ признак, какъвто законът не предвижда. Видно от разпоредбата на чл. 354а, ал. 2 от НПК, в редакцията й с ДВ, бр. 26/2010г., деянието е по-тежко квалифицирано, когато наркотичните вещества или техните аналози са в особено големи размери (в предходната редакция от 2006г. този признак е „особено голямо количество”). Деянието – предмет на настоящето производство, е извършено на 03.04.2011г. и приложимият наказателен закон е този, към момента на извършването му, като не са налице основания за преценка на по-благоприятен закон. Следователно, квалификацията на извършеното от Ц. като придобиване и държане с цел разпространение на високорисково наркотично вещество в особено големи размери, освен че е коректна, е и обективно установена, за което са изложени правилни мотиви от решаващите инстанции. Освен това, тезата в допълнението към жалбата, че за да е налице тази по-тежка квалификация, е необходимо кумулативно установяване на допълнителен елемент – деянието да е на публично място, почива на неправилен прочит на наказателно правната норма. Граматическото отделяне на този квалифициращ признак със съюза „както” сочи на това, че особено големите размери наркотичните вещества или техните аналози са самостоятелен квалифициращ признак. Предвид изложените съображения настоящата инстанция намира, че не е допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на атакувания съдебен акт и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Претенцията на подсъдимия за оправдаване по повдигнатото му обвинение в условията на чл. 345, ал. 1, т. 2 от НПК, не може да бъде удовлетворена, тъй като от възприетата от двете съдебни инстанции фактическа обстановка не следва извод за несъставомерност на деянието и разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е неприложима. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс. Ц. наказание, мотивирано с неправилен отказ за прилагане на чл. 66 от НК, не следва да бъде обсъждано от касационната инстанция. Това е така, понеже касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и свързаното с него искане за изменение на атакувания съдебен акт, са заявени за пръв път с допълнението към касационната жалба, депозирано по делото на 25.05.2015г. и прието в съдебно заседание на 26.06.2015г. В касационната жалба, която е подадена в установения от закона срок, са посочени касационните основания само по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като изобщо няма позоваване на основанието „явна несправедливост” на наложеното на подсъдимия наказание. Недопустимостта касационната инстанция да се произнесе по наведено след изтичане на срока за обжалване касационно основание, произтича от характера на касационното производство съобразно очертаните в чл. 347 от НПК предели на касационната проверка. Тази недопустимост се аргументира и с формулираните в чл. 350, ал. 1 от НПК изисквания за съдържание на касационната жалба, като разпоредбата императивно определя, че необходим елемент от това съдържание е посочване в какво се състои касационното основание. Само жалба с изискуемото от закона съдържание и подадена в срока по чл. 350 от НПК, може да постави началото на касационна проверка, а тази проверка, за разлика от въззивната такава, не е цялостна служебна проверка на атакувания акт, а е ограничена от съдържанието на касационната жалба – касационната инстанция следва да се произнесе по заявените в срока за обжалване касационни основания.При тези съображения, касационният състав не дължи произнасяне по наведеното след срока на обжалване касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и свързаното с него искане. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 672 от 13.11.2014г. по внохд № 201/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.