РЕШЕНИЕ № 403 София, 30. януари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1790 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 564/12.12.2012 на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 743/2012, с което е потвърдено решение № 158/13.07.2012 на Козлодуйския районен съд по гр.д. № 552/2012, с което са уважени предявените искове за обезщетение за незаконно недопускане до работа по чл. 213, ал. 1 КТ със законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалнаправните въпроси за приложимостта на уредбата в чл. 123а КТ (Нов, ДВ, бр. 48/2006) към заварени отношения по чл. 123 КТ, възстановява ли се на работа при стария работодател след изтичането на срока на договора, работник чието трудово правоотношение е прекратено от новия работодател и старият не е участвал в делото по предявения иск за незаконност на уволнението и възстановяване на предишната работа, в чия тежест е да докаже обстоятелството, че работникът е бил без работа в периода на недопускането и по процесуалноправния въпрос за допустимостта съдът да определи характера на договора между работодателите, които нямат спор по прилагането му. По първия поставен въпрос Върховният касационен съд намира, че чл. 123 СК урежда императивно запазването на трудовите правоотношения с работниците и служителите при преобразуване на предприятието, при смяна на собственика на цялото предприятие или на обособена част от него, както и при преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително при прехвърляне на материални активи. Тази разпоредба не ограничава свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД и не изключва възможността работодателят, който прекратява някоя своя дейност и я възлага другиму да уговори в полза на работниците и служителите си възможност за запазване на трудовите им правоотношения с лицето, което поема извършването на тази дейност вън от хипотезата на чл. 123 КТ. Това е договор в полза на трети лица, при който бенефициерите могат да приемат уговореното в тяхна полза. С допълнението на КТ (ДВ, бр. 48/2006 г.) законодателят уреди запазването на трудовите правоотношения с работниците и служителите и при промяна на работодателя в случаите на отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия. На новата разпоредба не е придадено обратно действие, поради което тя не може да уреди правните последици на факти, които са се осъществили преди влизането й в сила, но по силата на своето действие занапред тя урежда заварените правоотношения, в т.ч. правните последици на тези факти от тяхното развитие, които се осъществяват при нейното действие. По втория поставен въпрос Върховният касационен съд намира, че работник, чието трудово правоотношение е прекратено от новия работодател се възстановява на работа при него, ако към момента на предявяването на иска срокът на договора между работодателите не е изтекъл. Ако срокът на договора изтече в хода на производството по делото или след приключването му, старият работодател е обвързан от съдебното решение като правоприемник на новия, дори да не е участвал в делото по предявения иск за незаконност на уволнението и възстановяване на предишната работа. Ако към момента на предявяването на иска срокът на договора между работодателите е изтекъл, процесуално легитимиран като ответник по иска за възстановяване на предишната работа е старият работодател, като за конституирането му като страна по делото служебно задължен да вземе необходимите мерки е съдът. Старият работодател е обвързан от съдебното решение, с което работникът е възстановен на работа при новия работодател и когато към момента на предявяването на иска срокът на договора между работодателите е изтекъл, като новият работодател отговаря пред страни за вредите от зле водения процес. По третия поставен въпрос Върховният касационен съд намира, че отговорността на работодателя при недопускането на възстановения на работа незаконно уволнен работник е за вреди. Затова в тежест на работника е да докаже не само противоправното поведение на работодателя (недопускането до работа), но и обстоятелството, че е бил без работа в периода на недопускането. Това ищецът може да направи с всички допустими по ГПК доказателствени средства: удостоверение от бюрото по труда, представяне за констатация на трудовата книжка, свидетелски показания и др. Това обстоятелство може да бъде прието от съда за безспорно и ненуждаещо се от доказване. Не е в тежест на работника да докаже размерът на претърпяната вреда, тъй като размерът на обезщетението е определен в закона. По четвъртия поставен въпрос Върховният касационен съд намира, че правното естество на договора се определя не от названието, което страните са посочили в него, а от съдържанието на поетите насрещни права и задължения. Страните може да не спорят по правното естество на договора, но когато претендират последиците му (т.е. когато те са страни по делото) съдът, който е длъжен служебно да определи вярната правна квалификация на иска признава или отрича насрещните права и задължения според правното естество на договора, а не според приетото от страните негово название. Същото важи и когато предмет на делото са отношения между страна по договора и трето лице, в чиито правоотношения договорът има значение. Единодушието на страните по договора за неговото правно естество (дори да е възможно да бъде установено) няма значение в отношенията на някоя от страните с трето лице. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „управител на магазин” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е продължило с работодателя [фирма], Е. П. по силата на договор от 03.08.2001 г. за предоставяне на столова храна и доставка на хранителни продукти. При прекратяването на договора между двамата работодатели новият работодател е уволнил ищцата и предявеният срещу него иск за незаконност на уволнението и възстановяване на предишната длъжност са уважени. Ответникът не е участвал като страна по това дело. С прекратяването на договора (който по естеството си е договор за наем) обаче трудовото правоотношение на ищцата с ответника е възстановено съгласно чл. 123а, ал. 4 КТ, поради което той незаконно не я е допускал на работа през процесния период. Правилно въззивният съд е приел, че сключеният на 03.08.2001 г. между А. [фирма], К. и [фирма], Е. П. договор, назован от страните за предоставяне на столова храна и доставка на хранителни продукти по правното си естество е договор за наем, тъй като едната страна е предоставила на другата временното ползване на определени помещения за осъществяването на посочената дейност срещу възнаграждение. Договорът съдържа и други елементи, но това е без значение за характеристиката му на договор за наем. Също правилно съдът е приел, че ответникът е обвързан постановеното срещу [фирма], Е. П. решение за признаване на уволнението на ищцата за незаконно и за възстановяването й на предишната работа, както и че ищцата се е явила, но той изрично е отказал и не е я е допускал през процесния период до работа. Неправилно въззивният съд е приел, че вредата при неоснователно недопускане на възстановения на работа незаконно уволнен работник се презумира. Размерът на обезщетението в този случай е определен в закона, поради което действителният размер на претърпените имуществени и неимуществени вреди е без правно значение, но вредата – обстоятелството, че работникът е бил без работа в периода на недопускането подлежи на доказване и е в тежест на работника. Нарушението обаче не се отразило на правилността на крайното решение на съда, тъй като ищцата е представила заверено копие от трудовата си книжка (л. 103-109 на делото в първата инстанция), от което се установява, че тя е била без работа в процесния период. Ответникът не е искал представянето на оригинала от трудовата книжка за сравнение с представеното копие, поради което следва да се приеме, че те си съответстват. Видно от изложеното въззивното решение е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила, като на ищцата бъде присъдена сумата 500,00 лева разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 564/12.12.2012 на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 743/2012. ОСЪЖДА А. [фирма], К. да заплати на И. Ц. В. от [населено място], обл. В. сумата 500,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.