Ключови фрази
Престъпления по служба * неоснователност на касационна жалба * правомощия на касационната инстанция * допустимост на касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е
№ 238
Гр.София, 30.06.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни, 2023 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

При участието на секретаря ИВАНОВА
В присъствието на прокурора БЕНЧЕВ
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.383/23 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №20/15.07.22 г., постановена от ОС- Хасково /ХОС/ по Н.Д.489/21 г., подсъдимият А. Д. А. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.282,ал.1 вр.чл.20,ал.3 НК и връзка чл.55,ал.1,т.2,б.Б,пр.1 НК му е наложено наказание пробация с две пробационни мерки с продължителност 7 месеца за всяка, а именно-задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за това, че от деянието са настъпили вредни последици. А. е признат за виновен и осъден и за извършено от него престъпление по чл.316 вр.чл.311,ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК и вр.чл.55,ал.1,т.2,б.Б,пр.1 НК му е наложено наказание пробация със същите като посочените пробационни мерка, само че за срок от по 6 месеца. На основание чл.23,ал.1 НК е определено едно общо най-тежко наказание пробация с двете цитирани пробационни мерки с продължителност 7 месеца. Със същата присъда за признати за виновни и осъдени и подсъдимите Ю. Б. Б. и Д. Д. Ю., съответно за извършени престъпления по чл.282,ал.1 вр. чл.20,ал.2 НК за първия и по чл.311,ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК, като и на двамата е наложено наказание пробация в съответствие с нормата на чл.55,ал.1,т.2,б.Б,пр.1 НК.
По жалба на подсъдимия А. е образувано В.Н.Д.485/22 г.по описа на АС-Пловдив /ПАС/. С решение №30/16.02.23 г., постановено от първи наказателен състав на този съд, присъдата на ХОС е потвърдена.
Срещу посочения съдебен акт е постъпила жалба от А. А. чрез неговия упълномощен защитник, в която цифрово са релевирани касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.3 НПК. Иска се отмяна на решението и или оправдаване на дееца, или връщане на делото за ново разглеждане с указания за правилно прилагане на закона.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват и не заявяват поддържат ли жалбата.
Представителят на ВКП настоява атакуваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея доводи, като съобрази становището на прокурора в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
Най-напред трябва да се уточни, че поначало доста спорно е обстоятелството доколко е следвало да бъде образувано настоящото касационно производство, с оглед това дали процесната жалба отговаря на формат за изготвяне на такава по силата на процесуалнте правила. В тази връзка въззивната инстанция има задължение да следи за съдържанието на ангажиращия върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела процесуален документ и когато е необходимо, да се активира процедура по чл.351,ал.5 и сл.НПК. Образуването на производството пред настоящата инстанция от своя страна не по-малко отговорно трябва да е резултат от проследяване на обстоятелството дали са спазени правилата за изготвяне на касационна жалба, която до бъде допусната до разглеждане от съответен съдебен състав и ако не, да се предприемат съответни действия. Защото след като делото е образувано, атакуващата страна вече има легитимно очакване, че депозираните от нея оплаквания ще бъдат разгледани в тяхната същина.
Казаното не е самоцелно. В процесната жалба е налично цифрово посочване на основанията по чл.348,ал.1,т.1 и т.3 НПК. Доколко присъстват доводи по тях, ще се обсъди по-долу в изложението. И при най-простия прочит на съдържанието на обсъждания процесуален документ обаче се наблюдава буквално позоваване на необоснованост /л.5 гръб от касационното производство, последен абзац/ на атакувания съдебен акт и на недоказаност на процесните деяния, без да е направен и най-бегъл опит доводите да бъдат подведени под касационния повод по чл.348, ал.1,т.2 НПК, дори и цифрово нерелевиран като присъстващ. Въпреки това с разпореждане №73/24.03.23 г.съдия при ПАС е преценил,че жалбата отговаря на правилата на чл.351 НПК. Така е сторено и при образуване на делото пред ВКС.
В тази връзка, разглеждайки изложените доводи на плоскостта на анализ на доказателствената съвкупност,какъвто той се вижда правилен на атакуващата страна, този съд без особена трудност съзира направени изводи за невярно установени от контролираната инстанция факти. А с оглед отправеното искане за оправдаване на подсъдимия директно от ВКС, който е съд по правото и се произнася по процедурни съдебни грешки, при ясно очертаната престъпна фактология от ПАС, очевидно се настоява за преоценка на доказателствената маса и произнасяне по съществото на вменената престъпна деятелност. Това е недопустимо при първо редовно разглеждане на делото пред настоящия съд, каквото е процесното такова, и четвъртвековното законосъобразно прилагане на правилата за касационното производство не са дали повод да се мисли обратното. Пряко оправдаване от ВКС в съответствие с чл.354, ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.2, т.1 НПК е възможно единствено, ако приетата за установена от ревизирания съд фактология е непрестъпна, но въпреки това деецат е осъден.
Ето защо, въпреки образуване на процесното касационно производство, тази инстанция няма да вземе никакво отношение по изложената аргументация в жалбата, която формулира в същината си необоснованост на атакувания съдебен акт и недоказаност на престъпното поведение, с цел да се стигне до фактически положения, установяващи невиновно поведение на подсъдимия. При липса на оплаквания за порок в процедурния начин, по който решаващите съдилища са стигнали до своите изводи по същността на вменената престъпна деятелност, включително и що са касае до субективното отношение на дееца, както и при ясно изтъкнати аргументи в атакуваното решение при даване на отговори на най-важните за производството въпроси, този съд не намира за необходимо да отделя повече мотивно внимание.
Не може обаче да не отрази следните свои наблюдения. Въпреки че оплакването за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК в същината си релевира претенция за осъждане за неизвършени от подсъдимия деяния поради неприсъствие на когнитивни и интелектуални умения у него в съответствие с деятелността на другите двама дейци, то отново е построено според личния прочит на атакуващата страна на събраните доказателства, без дължимо противопоставяне на изложените в контролиранато решение мотиви в обсъждания смисъл. Доводът за недостатъчен интелектуален капацитет у А. да бъде подбудител към престъпление по служба и да ползва документи с невярно съдържание, до степен да се формира извод за несъзнаване на общественоопасния характер на деянието и непредвиждане на настъпването на общественоопасните последици, още по-малко да са целени последните /при ясен механизъм на съзнавано прехвърляне на имоти/, е отнесено единствено до обвиняването и осъждането по фактите, предвид другите двама подсъдими, които не са атакували осъдителните за тях присъди.
Съвсем не такава е била позицията на касатора, изявена в хода на ДП. В т.4 от същото,л.160 и сл.е приложено постановление за частично прекратяване на наказателното производство,водено срещу него и М. Т. по повод създаване на престъпни документи все с оглед процесната фактология. Прегледът на съдържанието на прекратителното постановление установява прилагане на разпоредбата на чл.9,ал.2 НК /очевидно устройваща тогавашната позиция на дееца/, когато се изключват обществената опасност и противоправността на деянието. Но несъмнено е установено, че интелектуалният капацитет на А. е бил наличен при осъществяване на престъплението от формална страна. Няма данни в кориците на делото за изразено несъгласие с тази прокурорска теза, което пък дава повод на ВКС да не приеме описаното по-горе оплакване за липса на виновно поведение от негова страна, наред със съображенията на ПАС в обсъждания аспект.
Що се касае до релевираното касационно основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК, трудно може да се приеме,че такова е възведено по надлежен начин. И това е така, тъй като не се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо в светлината на обстоятелствата по ал.5 на посочения законов текст, а че са наложени наказания за неосъществени две престъпни деяния /л.7 от актуалното производство, долу/. Няма какво следователно да се обсъжда на тази плоскост.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №30/16.02.23 г.,постановено от АС-Пловдив, 1- ви наказателен състав по В.Н.Д.485/22 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/