Р Е Ш Е Н И Е № 158 гр. С., 22,03,2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо търговско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ИВО Д. при участието на секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА, като разгледа докладваното от съдията Д. т.д. № 1919 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба срещу въззивно решение № 353, постановено от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Първи състав по гр.д. № 4146 по описа на съда за 2013 г. в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционно решение на Софийски градски съд в осъдителната му част за сумите от по 45000 лв., представляващи разликата над 15000 лв. до уважените от първоинстанционния съд размери от по 60000 лв., са отхвърлени в тези им части предявените от Е. К. Т.-Г. и Л. К. М. против ЗК [фирма], искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени на ищците от смъртта на баща им К. М. Т., починал на 27. 11. 2009 г., вследствие ПТП, настъпило на 04. 11. 2009 г., ведно със законните последици по отношение на лихвите и разноските. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, като постановено при нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, като се твърди необсъждане от страна на въззивния съд на релевантните по делото обстоятелства, които са от значение за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, формиране на изводите на въззивния съд в разрез със събраните по делото доказателства и немотивираност на същите изводи досежно този размер, довели и до определянето на същия в разрез със законоустановения от приложимия материален закон, и задължителната съдебна практика по прилагането му, принцип за справедливост на обезщетението. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и уважаването на предявените искове до уважения им с първоинстанционното решение размер от по 60000 лева за всеки от ищците, със законните последици, претендират се разноски. Ответниците по касационната жалба ЗК [фирма] и конституираният като трето лице помагач на негова страна пряк деликвент Б. Д. М. оспорват жалбата, претендират разноски за касационната инстанция, съответно - юрисконсултско и адвокатско възнаграждения. С определение по делото от 22. 07. 2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правния въпрос относно релевантните за определяне на справедлив по см. на чл. 52 от ЗЗД, размер на обезщетението за неимуществени вреди критерии, които съдът следва и е длъжен да обсъди, при формиране на конкретната си преценка, досежно този размер и в частност - следва ли възрастта на загиналия да има решаващо значение при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и може ли необходимостта от грижи за пострадалия, сама по себе си да води до намаляване на размера на същото обезщетение, разрешен в обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС – допълнителен селективен критерий за подбор на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, разяснен с т. 2 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. Върховният касационен съд на Република Българи, Търговска колегия, Първи състав, за да се произнесе взе предвид следното: В частта му – предмет на касационна проверка, производството по делото е образувано по предявени от Е. К. Т.-Г. и Л. К. М. – наследници на починалия на 27. 11. 2009 г., вследствие на ПТП, причинено на 04. 11. 2011 г. от Б. Д. М., техен баща К. М. Т., активно субективно съединени преки искове срещу застрахователя на гражданската отговорност на причинителя - [фирма], с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за осъждане на ответника да им заплати суми от по 90000 лв. по главницата – обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на баща им, в допълнение над заплатените извънсъдебно и доброволно от застрахователя такива обезщетения в размер от по 40000 лв. за всеки от ищците, ведно със законна лихва върху сумите от датата на увреждането – смъртта на наследодателя им, до окончателното изплащане. С първоинстанционното решение по така предявените от ищците искове, са присъдени суми от по 60000 лв. на всеки от тях и за разликата до общо предявените размери от по 90000 лв., исковете са отхвърлени. По депозирана от ответника въззивна жалба, с обжалваното по касационен ред въззивно решение, състав на Софийски апелативен съд е отменил първоинстанционното решение в осъдителната му част за сумите от по 45000 лв. за всеки от ищците, представляващи разликата над 15000 лв. до присъдения от първоинстанционния съд размер от по 60000 лв. за всеки от тях и е отхвърлил исковете в тази им част, със законните последици. В необжалваната от ищците отхвърлителна част за сумите от по 60000 лв. до общо предявените размери от по 90000 лв., първоинстанционното решение, като необжалвано от ищците, е влязло в сила. В хода на въззивното производство вторият ищец Л. К. М. е починал и в производството на негово място, е конституирана, като негова единствена наследница, неговата сестра - първата ищца Е. К. Т.-Г.. За да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове за сумите над 15000 лв. до уважения от първоинстанционния иск размер от по 60000 лв., въззивният състав е приел в решаващите си мотиви, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се има предвид напредналата възраст на починалия баща на ищците, че колкото и да е бил жизнен и да е помагал на своите деца, то той самият се е нуждаел от грижи, както и че ответникът-застраховател доброволно е обезщетил ищците с по 40000 лв. неимуществени вреди, като съдът е изложил по-натам, че в разглеждания казус неимуществените вреди са във формата на душевни болки и страдания, понесени от децата на загиналия при ПТП, поради което и според въззивния състав сумите, които следва да бъдат присъдени на ищците, като справедливо обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща, настъпила вследствие процесното ПТП е по 15000 лв. за всеки един от тях. Така мотивирано, в обжалваната му по касационен ред негова отхвърлителна част, въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на касационната инстанция, така както кръгът на същата е определен в т. 2 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. Съобразно р. II от ППВС № 4/1968 г., с което са дадени задължителни указания по прилагането на чл. 52 от ЗЗД относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт, възрастта на увредения е само съставна, при това – не решаваща част от сложния комплекс от конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Въззивното решение противоречи и на задължителните, като постановени в производства по чл. 290 ГПК, Решение № 205 от 16. 11. 2010 год. по т.д. № 218/2010 год. на ВКС, ТК, II т.о., в което касационната инстанция изрично е приела за противоречие с установената, задължителна съдебна практика досежно определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, несъобразяването от страна на съда на характера и действителното съдържание на отношенията между пострадалия и неговите наследници, при акцентиране върху възрастта на починалия и здравословното му състояние, и Решение № 178 по т.д. № 458/2012 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., в което също изрично е прието, че (съобразно задължителните разрешения на ППВС № 4/1968 г.), обезщетението за неимуществени вреди възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са действителните им лични отношения, отчуждение или взаимна привързаност може да е налице, както в ранна, така и при по-късна възраст, а възрастта, както на пострадалия, така и на низходящите му не съставлява самостоятелен критерий за съдържанието на връзката между тях. В конкретния процесен случай и при съобразяване с релевантните, съобразно цитираната задължителна съдебна практика критерии, които съдилищата следва да преценяват, при определяне на справедлив размер на обезщетенията за неимуществени вреди, и като съобрази, че процесните обезщетения се претендират в допълнение над заплатените извънсъдебно и доброволно от застрахователя на ищците обезщетения, настоящият касационен състав намира следното: По делото са безспорно установени от показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Ч., (показанията на когото съдът кредитира само в частта им, в която пресъздават пряко възприети от свидетеля факти) и Г., показанията на когото, преценявани съобразно изискванията на чл. 172 от ГПК, съдът също кредитира, като дадени за пряко възприети от свидетеля факти, и съответстващи и на останалите, събрани по делото писмени и гласни доказателства (включително писмените, установяващи тежкото здравословно състояние на починалия втори ищец Л.), че отношенията между починалия, вследствие процесното ПТП баща на ищците, и тях – неговите деца, са били такива на изключителна привързаност, взаимни нужда и подкрепа. Установява се от показанията на св. Ч., че ищцата Г. е живяла с починалия си баща в едно домакинство, в което починалият помагал, тъй като бил здрав, грижел се за внучката си – дъщеря на ищцата и я водел на училище, посрещал я и я изпращал. По отношение на ищеца Л. М., св. Ч. установява, че след смъртта на баща му, Л. бил настанен в дом, на което свидетелят е пряк очевидец, тъй като помагал на сестра му – ищцата Е., на която сама й било трудно, да го вземат оттам и да го закарат в болница. Че с починалия свой баща ищцата Е. Т. е живяла в едно домакинство, се установява и от показанията на св. Г. – съпруг на ищцата Е. Т., който свидетелства и относно това, че починалият помагал непрекъснато за отглеждане на дъщеря им, както и че починалият реално се грижел за сина си Л. – починалият втори ищец, след ампутирането на крака му през 2006 г., непрекъснато ходел при него в жилището му, за да му помага, и ходил няколко пъти до „Горна баня“, за да сменя протезата на Л., която първоначално не му била удобна. След получения от Л. инсулт през 2008 г., починалият ходел по два пъти на ден до „Л.“, където Л. живеел, за да му помага. Г. свидетелства още за това, че починалият бил здрав човек, изкачвал стълбите пеша, ходел да пазарува на Л., отделно му давал съвети, като животът и връзките на Л. били само с починалия, поради което и за Л. баща му бил морално много важен. Свидетелят Г. заявява, че връзката между ищците и починалия била много силна, и установява по делото начинът, по който ищците изключително тежко посрещнали и преживявали смъртта на починалия - ищцата Е. трудно се справяла и преживявала смъртта на баща си, тъй като много разчитала на него, като както в къщи, така и на мястото на катастрофата, откъдето минавала всеки ден, всичко й напомняло за станалото, а ищецът Л. след неговата смърт се сринал, отказвал да се храни и да се движи, а животът му в къщи бил пълна безизходица, поради което бил настанен в дом. При така установеното, настоящият касационният състав намира за справедлив по см. на чл. 52 от ЗЗД, общ размер на обезщетенията за претърпените от ищците неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баща им, настъпила на 27. 11. 2009 г., този от по 85000 лв. за всеки от тях. Направеното от ответника в производството, бланково възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия наследодател на ищците, като изцяло недоказано, се явява неоснователно. При отчитане на извънсъдебно заплатените на всеки от ищците обезщетения от по 40000 лв. за всеки от тях, ответникът дължи на всеки от ищците допълнително и сумата от по 45000 лв. по главницата, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на увреждането – 27. 11. 2009 г., до окончателното изплащане. При така изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение в неговата осъдителна част за сумите от по 30000 лв. за всеки от ищците, исковете са отхвърлени за същата сума по главниците и доколкото не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция, на ищцата Е. Т.-Г., в лично качество, и като единствен наследник на починалия ищец Л. М., следва с настоящото решение на касационната инстанция да бъде присъдена сумата от 60000 лв., представляваща допълнително обезщетение, дължимо на първоначалните двама ищци по делото за претърпените от тях неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на баща им, със законните последици. В останалата му отхвърлителна част – за сумите от по 15000 лв., представляващи разликата над сумите от по 45000 лв. до тези от по 60000 лв., въззивното решение следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в касационната инстанция страните имат право на разноски, съобразно уважената, респ. – отхвърлена част от исковете. Третото лице помагач не дължи разноски и няма право на такива. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 353, постановено от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Първи състав по гр.д. № 4146 по описа на съда за 2013 г. в частта му, с която след отмяна на първоинстанционно решение на Софийски градски съд, в неговата част, с която е осъдена „З. К. [фирма] да заплати по предявени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), на Е. К. Т.-Г. и на Л. К. М. сумите от по 30000 лева, представляващи разликата над 15000 лв. до 45000 лв. за всеки от тях – обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баща им К. М. Т., настъпила на 27. 11. 2009 г., вследствие на ПТП, настъпило на 04. 11. 2009 г., ведно със законната лихва върху същите суми, считано от 27. 11. 2009 г. до окончателното изплащане, предявените искове са отхвърлени в тези им части, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА „З. К. [фирма], ЕИК:[ЕИК] да заплати на Е. К. Т.-Г., в лично качество и в качеството й на наследник на починалия неин брат и съищец Л. К. М., допълнително и сумата 60000 лв. (шестдесет хиляди лева) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на К. М. Т., настъпила на 27. 11. 2009 г., вследствие на ПТП, настъпило на 04. 11. 2009 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 27. 11. 2009 г. до окончателното изплащане. ПОТВЪРЖДАВА решение № 353, постановено от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Първи състав по гр.д. № 4146 по описа на съда за 2013 г. в останалата му обжалвана част, с която след отмяна на първоинстанционно решение на Софийски градски съд, в неговата част, с която е осъдена „З. К. [фирма] да заплати по предявени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), на Е. К. Т.-Г. и на Л. К. М. сумите от по 15000 лева, представляващи разликата над 45000 лв. до 60000 лв. за всеки от тях – обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баща им К. М. Т., настъпила на 27. 11. 2009 г., вследствие на ПТП, настъпило на 04. 11. 2009 г., ведно със законната лихва върху същите суми, считано от 27. 11. 2009 г. до окончателното изплащане, предявените искове са отхвърлени в тези им части. ОСЪЖДА „З. К. [фирма], ЕИК:[ЕИК] да заплати на Е. К. Т.-Г., по компенсация сумата 1187 лв. разноски за касационната инстанция, както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметката за държавни такси на Върховния касационен съд на Република България сумата 1200 лв. държавна такса за касационната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: