Р Е Ш Е Н И Е   № 800     София, 29.10. 2009г.     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА        Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври   две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ:            БОЙКА ТАШЕВА                                  МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 4051 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.307 ал.2 във вр. с чл.303 ал.1 т. 5 и чл.304 от ГПК. Образувано е по молбите на А. Т. А. и А. А. А., и двете от София, с искане да бъде отменено решението на Софийския градски съд, постановено на 20.ІV.2004г. по гр.д. № 649/2007г., с което А. А. е осъдена да заплати на С. К. С. от София 29103лв., представляващи част от невърнат заем, ведно със законната лихва, считано от 10.ІІ.2000г. до окончателното им изплащане. Като основание за това се сочи чл.303 ал.1 т.5 от ГПК. Навеждат се доводи, че решението е постановено при невзето участие на Ан. А. в производството поради нередовното й призоваване за с.з. на 25.ІІІ.2004г., тъй като Д. Ал. А. , чрез която призовка е връчена, не е нейна дъщеря, както е посочено от връчителя, а дъщеря на починалия й в хода на делото съпруг и първоначален ищец, а и тя не е била в България през 2003 и 2004г., и че призовките за предходните заседания са връчвани на свекървата, с която първата молителка не живее в едно домакинство. Съобщението за решението също е връчено при отказ на „дъщеря ми” Д. А. Освен това не са конституирани като страни по делото всички наследници на починалия А. К. А. - дъщерите му Д. А. и А. А. , обусловило невъзможността за участие в делото. Ответникът по молбите за отмяна С. К. С. е заел становище за недопустимостта им поради просрочване, тъй като Ан. А. е била уведомена за постановеното решение със съобщение, връчено при отказ на лице от кръга на домашните й, а Ад. А. не е обвързана от постановеното решение и няма правен интерес от молбата за отмяна. Последната в качеството си на наследник по закон на починалия ответник, съответно солидарен длъжник на кредиторите му, не е задължителен, нито необходим другар, а и според представеното по делото саморъчно завещание Ан. А. е универсален негов правоприемник. Заето е и становище за евентуална неоснователност на молбите за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че молбите за отмяна са допустими. Тази на Ан. А. е подадена в тримесечен срок от узнаването на 26.ІІІ.2008г. /виж твърдението в молбата, което не е опровергано/ за постановеното решение, съобщение за което не й е било редовно връчено на 24.V.2004г., тъй като не е посочено от връчителя при отказ на кои нейни дъщери това е сторено, което с оглед данните по делото за ненавършване на пълнолетие към този момент на някои от тях не позволява преценка за съобразяване при връчването на изискванията на чл.46 ал.2 от ГПК /отм./. Допустима е и молбата за отмяна на А. А. – на въпроса дали тя е трето лице по смисъла на чл.304 от ГПК следва да бъде отговорено по същество. Разгледани по същество, молбите за отмяна са неоснователни, съображенията за което са следните: Предмет на гр.д. № 649/2000г. по описа на СГС е предявеният на 10.VІІ.2000г. от С. К. С. от София срещу А. К. А. от София частичен иск с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД за присъждане на 29 103.75лв., представляващи левовата равностойност на ¼ от главницата по предоставен от ищеца на ответника с договор от 16. ХІІ.1997г. заем в размер на 65000 щ.д. На 10. ХІ.2000г., т.е. след завеждането на делото, ответникът е починал, като е оставил за свои законни наследници А. А. – съпруга, А. Ал. А. , родена през 1990г. – дъщеря, и Д. Ал. А. , родена през 1979г. – дъщеря. С молба от 19.ІІІ.2002г. ищецът С е поискал на мястото на починалия ответник да бъде конститутирана като страна само А. А. , на която наследодателят завещал цялото си имущество с т.н. “декларация” от 19.І.1998г. Искането е уважено от съда. За първото съдебно заседание на 24.ІV.2003г. призовка е връчена на Ан. А. първоначално на дъщеря й П. А. , като на същата дата /18.ІІІ.2003г./ е връчена при отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели съобразно чл.47 ал.1 от ГПК /отм./, и лично на призоваваното лице, като е отбелязано, че това е сторено, тъй като дъщеря й е на 16 години. За проведеното на 18.ІХ.2003г. с.з. А. А. е била редовно призована при условията на чл.41 ал.6 от ГПК /отм./. На насроченото на 28. ХІ.2003г. с.з. не е даден ход, като е прието, че ответницата не е редовно призована – призовката до нея с указания по чл.114 от ГПК /отм./ е била върната в цялост. Призовката за с.з. на 25.ІІІ.2004г. е връчена при отказ на дъщеря на Ан. А. Д. съобразно чл.47 ал.1 от ГПК /отм./. При тези обстоятелства не се установява твърдението на молителката, че е била лишена от възможност да участва в делото вследствие нарушаване от съда на правилата по призоваването й. За трите проведени съдебни заседания молителката е била призована съобразно изискванията на отменения ГПК. С представените доказателства тя не установява, че Д. Ал. А. не е нейна дъщеря /не е представено удостоверение за раждането на последната/. Освен това не се твърди, че Д. не е била лице от “домашните” на молителката по смисъла на чл.46 ал.2 от ГПК /отм./, само в какъвто случай призоваването чрез това лице би било незаконосъобразно. От друга страна, с узнаването на 26.ІІІ.2008г. за постановеното срещу нея решение /с оглед нередовното връчване на съобщение за него на 24.V.2004г./ за Ан. А. е настъпила възможността за въззивното му обжалване в предвидения в закона срок, което, обаче, тя не е сторила. Следва да се отбележи, че е без значение в настоящото производство била ли е Д. А. в България в периода 2003 – 2004г. с оглед възможността да й бъде връчена призовката за последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Разписката за връчването е официален документ, съставен от връчителя, и по силата на чл.143 ал.1 от ГПК /отм./ той съставлява доказателство за удостоверените в него факти. С оглед на това твърдяното обстоятелство би могло да бъде основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.2 от ГПК само при установяване по надлежния съдебен ред /чрез присъда или с решение по чл.124 ал.5 от ГПК/ на неистинност на този документ, респективно на престъпно действие на връчителя, твърдения за каквото, както и доказателства, по делото няма. Неоснователна е и молбата на Ад. А. за отмяна на атакуваното решение. Не са налице предвидените в чл.304 от ГПК предпоставки за това, свързани с качеството “необходими другари” на третите лица по отношение на спора по делото по смисъла на чл.216 ал.2 от ГПК. Такова качество молителката като наследник на починалия след предявяването на иска ответник няма, поради което тя не е обвързана с последиците на атакуваното решение. По изложените съображения молбите за отмяна следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на А. Т. А. и А. А. А., и двете от София, за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 и чл.304 от ГПК на решението на Софийския градски съд от 20.ІV.2004г. по гр.д. № 649/2000г. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: