Р Е Ш Е Н И Е № 67 София, 14.03. 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на шести март, две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 474 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.73, ал.4 ЗЧСИ. Образувано е по жалба на м.п. на Р.Б., представляван от главен юрисконсулт С. К. и жалба на частен съдебен изпълнител Л. Е. М. с рег./ № / и район на действие Софийски градски съд срещу решение от 30.08.2017 г. по дисциплинарно дело № 15/2017 г. на дисциплинарната комисия към КЧСИ, с което му е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева. В подадената от министъра на правосъдието жалба са изложени съображения за необоснованост на решението на ДК на КЧСИ поради несъответствие между тежестта на нарушението, при осъществяването на контрол върху дейността на частния съдебен изпълнител и наложеното му дисциплинарно наказание. Иска се решението да бъде отменено като неправилно и необосновано, а на частния съдебен изпълнител да бъде наложено дисциплинарно наказание „глоба” в максимален размер. В жалбата на ЧСИ Л. М. са изложени доводи за липса на мотиви и допуснати при постановяване на решението нарушения на процесуалните правила, тъй като ДК на ЧСИ не е разгледала всички негови доводи, не е посочила основание за дисциплинарното нарушение, освен чл.67 ЗЧСИ и чл.6, т.2 от Устава на ЧСИ и прави извод, че няма нарушение на закона, но са нарушени етичните правила, което води до постановяване на неправилно решение. След като законът не го задължава за нещо, според частния съдебен изпълнител Л. М., той не е длъжен да се съобразява с „неясните бюрократични прищявки на който и да е държавен орган”. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски в производството. Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители /СКЧСИ/, чрез юрисконсулт А. Д., взема становище за неоснователност на доводите в двете жалби с твърдения, че констатираните нарушения за неоказване на съдействие на проверяващите са правилни, но с оглед на конкретните обстоятелства, наложеното наказание е справедливо, поради което следва да бъде потвърдено. Министърът на правосъдието, представляван от главен юрисконсулт В. Д., оспорва доводите в жалбата на ЧСИ Л. М. като счита, че наложеното наказание не е справедливо, тъй като не е взето предвид дисциплинарното минало и реалното препятстване на контрола върху неговата дейност. Жалбите са подадени от процесуално легитимирани лица и в срока по чл.73, ал.2 ГПК, поради което са редовни и процесуално допустими. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като взе предвид оплакванията в двете жалби, становището на страните и данните в дисциплинарното производство, приема следното: Министърът на правосъдието е отправил искане до К. на ЧСИ за образуване на дисциплинарно производство срещу частен съдебен изпълнител Л. Е. М. с рег. /№/ и район на действие Софийски градски съд, за извършените от него нарушения, изразяващи се в неоказване на съдействие и отказ да предостави копия от изпълнителни дела за проверка от инспектората към министъра на правосъдието, на основание чл.372, ал.1, т.1 ЗСВ. Искането на министъра на правосъдието от 25.01.2017 г. до дисциплинарния орган има точно очертан предмет и е мотивирано с оглед на конкретно виновно неизпълнение на задълженията в закона и устава на камарата по смисъла на чл.67 ЗЧСИ. В обжалваното решение по дисциплинарно дело № 15/2017 г. се приема, че ЧСИ Л. М. е нарушил правилата за добросъвестно упражняване на дейността, но поведението му следва да се санкционира с глоба в размер на 200 лева, тъй като съдебната практика на Върховния касационен съд не приема безспорно, че в този случай бездействието представлява дисциплинарно нарушение. ДК към КЧСИ е обосновала своето решение и с констатациите на още две проверки от министъра на правосъдието и Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители, че не са установени нарушения като основание за търсене на дисциплинарна отговорност. Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че изводите на дисциплинарната комисия към КЧСИ не могат да бъдат споделени поради следните съображения: От данните по дисциплинарното дело е видно, че проверката на дейността на ЧСИ Л. М. е назначена със заповед от 14.10.2016 г. на министъра на правосъдието, въз основа на жалба от Ч. „Електро България” от 20.09.2016 г., за което са уведомени Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители и частният съдебен изпълнител, който е взел становище, но не е изпратил копия от изисканите изпълнителни дела. Проверяващите инспектори са посетили кантората на 26.11.2016 г., където е бил осигурен достъп до изпълнителните дела, но при проверката са констатирани пропуски при воденето, поради което са били изискани заверени копия. ЧСИ Л. М. не е предоставил копия от изпълнителните дела, във връзка с проверката на Инспектората към Министерство на правосъдието, независимо че са изискани повторно и с писмо рег. № 94-00162/28.12.2016 г. При тези фактически обстоятелства, правилно дисциплинарният състав е приел, че бездействието да изпрати копие от проверяваните дела е несъвместимо с добросъвестното упражняване на дейността от частния съдебен изпълнител, което следва да бъде санкционирано, но в нарушение на закона е приел, че това не е дисциплинарно нарушение, което е преценявано по различен начин в практиката на Върховния касационен съд. Неизпълнението на задължението да предостави копия от проверяваните изпълнителни дела и да съдейства на инспекторите към Министерство на правосъдието по повод назначена по надлежния ред проверка, безспорно представляват нарушение на чл.33 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители, което възпрепятства упражняване на контролните правомощия от министъра на правосъдието по чл.75, ал.1, т.1 ЗЧСИ. Бездействието на ЧСИ Л. М. не е явно малозначително, което наред с отегчаващите дисциплинарната отговорност обстоятелства, във връзка със систематичната злоупотреба с предоставените му права и наложените му до този момент наказания от различни дисциплинарни състави, включително и „предупреждение за временно лишаване от правоспособност”, потвърдено от друг състав на Върховния касационен съд с решение № 260/09.01.2017 г. по гр.д. № 3266/2016 г., ІІІ г.о., дават основание да се ангажира дисциплинарната отговорност по чл.67 ЗЧСИ на частен съдебен изпълнител Л. Е. М.. Нормите на професионалната етика не могат да обосноват самостоятелно налагане на дисциплинарно наказание без изрична законова санкция поради липсата на дисциплинарно нарушение, но в случая е налице неизпълнение на законова разпоредба - чл.75, ал.1, т.1 ЗЧСИ, за което, съгласно чл.67 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност /В този смисъл решение № 287 от 11.11.2014 г. по гр.д. № 3494/2014 г. на ВКС, ІV г.о./. Отделно от изложеното, в мотивите на обжалваното решение на ДК към КЧСИ неправилно е цитирано решение по гр.д. № 3266/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което се приема, че по конкретното дело няма данни „копия от определени документи да са изискани” от частния съдебен изпълнител”, т.е. случаят не е идентичен с настоящия. Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че наложеното наказание „глоба” и неговият размер не е съобразен с поредното нарушение на закона и устава на камарата от частния съдебен изпълнител, поради неизпълнение на задължения при контрола върху професионалната му дейност от лица, които са надлежно оторизирани от министъра на правосъдието. Доводите на ЧСИ Л. М. и събраните доказателства не опровергават извършеното дисциплинарно нарушение, а съображенията му за „бюрократични прищявки” при упражняване на контролните правомощия от министъра на правосъдието чрез Инспектората, установени със Закона за частните съдебни изпълнители, са несъстоятелни, поради което жалбата е неоснователна. Задължението за изпращане на копие от изпълнителните дела не е било изпълнено и е станало причина за дисциплинарното разследване, поради което глобата следва да бъде определена в размер на 1000 лева, т.е. под средния размер от 5000 лева, като искането в жалбата на министъра на правосъдието за присъждане на по-висок размер следва да се отхвърли като неоснователно. От м.п. и СКЧСИ са поискали разноски по делото и с оглед изхода на делото, частният съдебен изпълнител Л. Е. М. с рег. /№/ и район на действие Софийски градски съд, дължи юрисконултско възнаграждение в размер на 580 лева на всеки от тях. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 30.08.2017 г. по дисциплинарно дело № 15/2017 г. на дисциплинарната комисия към КЧСИ, с което е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и вместо това: ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител Л. Е. М. с рег. /№/ и район на действие Софийски градски съд да заплати „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. чл.75, ал.1, т.1 ЗЧСИ и чл.33 ЕКЧСИ. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на м.п. на Р. Б., представляван от главен юрисконсулт С. К. срещу решение от 30.08.2017 г. по дисц. дело № 15/2017 г. на ДК към КЧСИ, да бъде наложено дисциплинарно наказание „глоба” в максимален размер. ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител Л. Е. М. с рег./№/ и район на действие Софийски градски съд да заплати на М.п. на РБ разноски за юрисконсултстко възнаграждение в размер на 580 (петстотин и осемдесет) лева. ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител Л. Е. М. с рег. /№/ и район на действие Софийски градски съд да заплати на К.ЧСИ разноски за юрисконсултстко възнаграждение в размер на 580 (петстотин и осемдесет) лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.