Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е   № 29 гр.София 25.05.2010г.   в   името      на     народа   Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари  през две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА ЧЛЕНОВЕ:              СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3620  по описа за 2008 г. взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Г. С., приподписана от адв. Д от АК – Пловдив против решение № 471/31.03.2008 г. по въззивно гр.д. № 29/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. Касаторът излага оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Иска отмяна на въззивния съдебен акт и уважаване на иска. Регионална дирекция по горите – Пловдив в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК е развила съображения за неоснователност на жалбата. Общинска служба З. и гори – Пловдив и Д. лесничейство – Пловдив не са отговорили на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито по-късно в хода на съдебното производство. В обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ и, като е отменил решението на Асеновградския районен съд, го е отхвърлил.   С определение № 148/30.12.2008 г. касационното обжалване е допуснато при условията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправните въпроси към кой момент следва да се установява собственост върху имотите, отнети от кооперациите и включени в ревира и дали сливането на две горовладелски кооперации е преобразуване по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ. По първия въпрос, с влези в сила решения № № 137/09.11.2007 г. 115/08.10.2007 г. състави на Асеновградския районен съд са приели, че в хипотезата на чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ от значение е моментът, в който горите и земите от горския фонд са включени в държавен горски фонд. Поради това и легитимирани да искат възстановяване на собствеността са членовете на кооперацията към този момент. В обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е приел, че правото на собственост върху горите и земите от горския фонд на горовладелски и/или всестранни кооперации, които са преобразувани след 09.09.1944 г., се възстановява на онези кооператори или техните наследници, които са ги притежавали към датата на преобразуването. Съставът на Върховния касационен съд намира за правилно становището, възприето в атакувания въззивен акт. Съображенията са следните: В хипотезата на чл. 3, ал. 1 ЗВСГЗГФ се възстановява собствеността върху отнетите лично от физическите или от юридически лица гори и земи от горския фонд. Правото на собственост се преценява към момента на обобществяването на имотите. Правоимащи са самите собствениците към този момент и техните наследници, съответно юридическото лице, в чийто капитал е бил имота и неговите правоприемници, независимо от датата на преобразуването, стига да не е вписано заличаване до 09.09.1944 г. Когато юридическото лице е заличено до 09.09.1944 г., тогава е от значение дали то е било собственик на заявената гора или земя от горския фонд към датата на отнемането й, като собствеността се възстановява в идеали части от ревира в лицето на бившите съдружници и акционери или техните наследници. По същия начин е уреден и случая, когато имотите са отнети от заличена преди 09.09.1944 г. кооперация – горовладелска и/или всестранна, като правоимащи са бившите член-кооператори и техните наследници. За гори и земи от горския фонд, отнети от кооперации е уредена още една хипотеза /чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ/ – когато те не са били заличени от регистрите до 09.09.1944 г., но са преобразувани след това. Собствеността, подобно на разпореденото в чл. 3, ал. 2 ЗВСГЗГФ се възстановява в идеални части от ревира и в лицето на бившите член-кооператори или на техните наследници, но според притежаваните права към датата на преобразуването. Това разбиране следва от граматичното тълкуване на текста на чл. 3, ал. 1, 2 и 3 ЗВСГЗГФ, както и от целта на закона – да върне имотите на бившите им собственици, съответно техните правоприемници. С внасянето на гората от член-кооператорите в кооперацията, същите не губят правото си на собственост върху нея и кооперацията не става собственик вместо тях. С преобразуването членственото правоотношение не се прекратява, а се променя обема на дела на член-кооператора, който се съотнася към новия правен субект, но формирането на нови дялове няма вещнопрехвърлителен ефект и не води до придобиване на собствеността от преобразуваната кооперация като юридическо лице или от други член-кооператори. Ето защо и в чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ е въведен моментът на преобразуването на кооперацията, за да се свърже със съществуващото към същата дата членствено правоотношение. Разрешението на Пловдивския окръжен съд по обсъждания правен проблем е съобразено с даденото от настоящи състав тълкуване. По втория въпрос за това дали сливането на две горовладелски кооперации е преобразуване по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ съставът на Върховния касационен съд намира следното: В хипотезата на чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ законодателят не е придал друго правно значение на термина „преобразуване” на кооперации от общоприетия смисъл, вложен във всички нормативни актове, действащи към датата на влизане в сила на разглежданата правна норма. Съгласно чл. чл. 37, ал. 2 от Указ № 883/ 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, ако се налага отклонение на дума или израз с утвърдено правно значение, то тогава с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт, каквато в случая не е създадена. В законодателството на Република България като синонимни на термина „преобразуване” се използват още и понятията „преустройство” и „реорганизация” на юридическо лице, включително и на кооперация. Във всички случаи, независимо от употребения термин, се имат предвид следните проявни форми на правоприемство в правосубектността: вливане, сливане, отделяне и разделяне. В заключение, сливането на две горовладелски кооперации е вид преобразуване, при което слелите се дотогавашни кооперации преустановяват съществуването си, а дейността ми продължава да се извършва от новосъздадения правен субект. По този начин е тълкувал текста на закона и Пловдивския окръжен съд в обжалваното решение.   По касационните оплаквания: Доводът за нарушение на материалния закон ЗВСГЗГФ поради прилагане на чл. 3, ал. 3, вместо чл. 3, ал. 2 от същия, е неоснователен. По делото е било установено, че към 09.09.1944 г. Трудова горска производителна кооперация „Съгласие”, с . Косово, в която е членувал наследодателя на ищеца е била действаща. Горовладелската производителна кооперация „Задруга”, в чийто ревир са били включени спорните имоти също не е била заличена. Двете кооперации са се слели, като са продължили дейността си под наименование Трудова горска стопанска кооперация „Съгласие” . Налице е преобразуване и тъй като то е станало през 1947 г., приложимата материално правна норма в случая е чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ, както правилно е приел и въззивният съд. Не е допуснато и неточно приложение на посочената правна норма. Съобразно даденото тълкуване от настоящия състав за момента, към който трябва да се преценяват правата на собственост, от значение са притежаваните вещни права при преобразуването на кооперациите. Стефан Н. П. , наследодател на ищцата /касатор/, е бил член на Трудовата горска производителна кооперация „Съгласие”, с . Косово, а процесните имоти са от ревира на другата кооперация, с която е извършено сливане. Ето защо, обосновано и законосъобразно въззивният съд е заключил, че правото на собственост върху ревир „Бяла вода – Червената стена” е останало за кооператорите, които са били членове на Горовладелска производителна кооперация „Задруга”. Без значение в случая е, че одържавяването на ревира е станало в един по-късен момент и от правоприемника Всестранна кооперация „Съгласие”, нито дали същата в по-късен момент е преобразувана или е била заличена, каквито доводи се развиват в касационната жалба. В заключение, обосновано и законосъобразно Пловдивският окръжен съд в обжалваното решение е стигнал до извода, че наследниците на С. Н. П. не могат да искат възстановяване на собствеността върху гори в идеални части от кооперативния ревир „Бяла вода – Червена стена” и е отхвърлил иска на И. Г. С. по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Въззивното решение следва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение       Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 471/31.03.2008 г. по въззивно гр.д. № 29/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: