Р Е Ш Е Н И Е №338/2011год. гр.София, 28.03.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 27/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 731 от 05.07.2011 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 298 от 29.10.2010 год. по гр.дело № 592/2010 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 912 от 05.10.2007 год. по гр.дело № 558/2006 год. на Великотърновския районен съд. С първоинстанционното решение е уважен предявения срещу касатора Г. К. К. иск, като е признато за установено, че Й. Б. Й. е собственик на застроено през 1998-99 год./въз основа на разрешение за строеж № 172 от 13.05.1998 год., протокол за определяне на строителна линия и ниво № 39 от 21.05.1998 год. и одобрен на 15.05.1998 год. архитектурен проект/ със жилищна сграда от * кв.м. и оградено с телена мрежа дворно място извън регулацията на гр.В.Т. в м.”М.”/”П.”/ с площ * кв.м., парцел * в кв.*/обособен от имот № */ по земеустройствения план от 1961 год., а по частично кадастрално заснемане /неодобрено/ от 1997 год. – имот пл.№ *, при граници по този план: север-жилищна територия; изток-имот пл.№ *; юг-път; запад-имот пл.№ * и имот пл.№ * по показателя „съседи”: път, М. С., М. Ч., А. Й./, а сега: неправомерно включено в имот № * по плана за земеразделяне – „изоставена нива” с обща площ * дка в м.”П.”/предмет на решение № 2-В от 17.12.1998 год. на ПК-Велико Т. по чл.17, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ на наследниците на Г. К. Е./ със ситуирано местоположение на този парцел – в източната му част, съгласно скица № Ф-00605 от 09.12.2005 год. на ОСЗГ”-В.Т.. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта от изясняване на понятието „селищен характер” и съотношението му с понятието „земеделска земя” по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ. Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: В. съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че процесното дворно място никога не е било кооперативна собственост или собственост на друга селскостопанска организация, както и че не е одържавявано, респ. обобществявано по какъвто и да било начин, а винаги е било частна собственост и във владение на различни физически лица до закупуването му от ищеца Й. Б. Й., а след закупуването му – на 28.03.1997 год. – във владение на последния. Според окръжния съд, земеделският характер на имота към датата на закупуването му от Й. Б. Й., не е пречка имотът да бъде валидно закупен от него, при което неправомерно е бил включен в обхвата на плана за земеразделяне, съотв. възстановен на наследниците на Г. К. Е. с решение № 2-В от 17.12.1998 год. на ПК-Велико Т., един от които е ответникът/сега касатор/ Г. К. К.. Съдът е посочил още, че за да попадне в обхвата на земеделската реституция по ЗСПЗЗ, не е достатъчно съответната земя да е земеделска по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ, а е необходимо още да е налице която и да било от уредените с чл.10 от закона хипотези. При новото разглеждане на делото, след отмяната на първоначално постановеното въззивно решение с решение № 461 от 28.05.2010 год. по гр.дело № 753/2009 год. на ВКС, ІV г.о., окръжният съд е назначил и изслушал вещо лице със задача, така както нейния предмет е бил очертан с указанията, съдържащи се в отменителното касационно решение, но и с допълнението: „да даде заключение за статута на имота съгласно чл.2 ЗСПЗЗ, респективно – е ли той земеделски или не”. Експертното заключение на вещото лице Й. Г. М./л.69-л.74 от гр.дело № 592/2010 год. на В./ ще бъде коментирано при проверката на основателността на касационната жалба. По въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. прие следното: Характерът на имота като земеделски, т.е. подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или като селищен се определя нормативно от чл.2 ЗСПЗЗ. Съгласно този текст, земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и /кумулативно/: не се намират в границите на населени места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план или околовръстен полигон; не са включени в горски фонд и не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради. Разпоредбата на чл.2 ЗСПЗЗ се намира в глава първа „Общи положения” и определя качеството земеделски земи занапред – от влизане на закона в сила. Тя е относима към настоящия статут на тези имоти, без да има пряко отношение към възстановяването на правата на собствениците към притежаваните от тях при образуване на ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации земи. На земеделската реституция, включително на пречките за възстановяване собствеността върху земеделските земи са посветени специалните разпоредби, съдържащи предпоставките при наличие на които органът на поземлената собственост преценява дали даден имот е бил земеделска земя към момента на колективизацията на земята и дали е запазил този си статут и понастоящем. При преценката дали конкретен имот подлежи на реституция по ЗСПЗЗ се изхожда както от правилото на чл.2 ЗСПЗЗ, т.е. от местонахождението и статута му към настоящия момент, така и от статута му и конкретната хипотеза, при която е обобществен към момента на кооперирането му. Следва да се има предвид, че съгласно чл.10 ЗСПЗЗ обхватът на земеделската реституция включва земеделските земи, отнети от техните собственици чрез някой от способите, посочени в отделните алинеи, независимо от това дали впоследствие земите са били включени в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Съгласно чл.4 ПМС № 216 от 08.11.1961 год., чл.8 от Примерния устав на ТКЗС от 1958 год. и чл.9 от Примерния устав на ТКЗС от 1968 год., в блоковете на ТКЗС се включват само следните земеделски земи: внесената от член-кооператорите в ТКЗС тяхна земя; земята на членовете на техните семейства; земята, която те стопанисват с други сънаследници или съсобственици; земята, която държавата е предоставила на ТКЗС и земята, която е била изключена от строителната част на населените места и включена в блокове на ТКЗС по установения за това ред. Реституцията по чл.10 ЗСПЗЗ обхваща още одържавените по отменения чл.12 З. земеделски земи/ал.2/; безвъзмездно отстъпените от гражданите на ТКЗС или на държавата земи /ал.3/; неправомерно отнетите земеделски земи /ал.4/; безвъзмездно включените в държавния горски фонд земеделски земи /ал.5/; дворните места, стопанисвани като земеделски земи от ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация в заличени или изоставени населени места /ал.6/; земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии /населени места/, освен законно застроените/ал.7/; отчуждените по Закона за трудовата поземлена собственост/З./ земеделски земи/ал.8/; земите, одържавени като гори, а впоследствие преобразувани в земеделски земи /ал.9/; увредените земеделски земи/ал.10/; земите, с които са оземлени лицата по Закона за трудовата поземлена собственост/ал.11/; включените в стопанските дворове земи, които не са застроени и не представляват прилежащи площи към сгради/ал.12/; продадените или предоставени на трети лица от селскостопанските организации или други държавни или общински органи земи/чл.13/ и земите, отнети от собствениците по законите и други нормативни актове, изброени в ал.14. Следователно, за да попадне в обхвата на реституцията по ЗСПЗЗ, не е достатъчно земята да има земеделски характер по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ, а е необходимо и наличието на поне една от хипотезите по чл.14, ал.1-14 ЗСПЗЗ. По основателността на касационната жалба. В исковата си молба срещу касатора, Й. Б. Й. претендира, че е придобил право на собственост върху незастроено дворно място, попадащо извън регулационния план на гр.В.Т., цялото от * кв.м., находящо се в м.”М.”, представляващо имот пл.№ * по земеустройствения план на града от 1961 год., при предишни граници: път, М. С., М. Ч. и А. Й., по силата на договор за покупко-продажба, предмет на нотариален акт № *, т.*, нот.дело № * от 28.03.1997 год. Ответникът/сега касатор/ оспорва иска, като твърди, че е собственик на спорния имот, който е част от изоставена нива от * дка в м.”П.”, представляваща имот № * по плана за земеразделяне, правото на собственост върху която е възстановено в полза на наследниците на Г. К. Е./негов дядо/ с решение № 2-В от 17.12.1998 год. и приложена скица № 141 от 04.01.1999 год. на поземлената комисия – Велико Т.. По делото не се спори, че продаденото на ищеца с договора от 28.03.1997 год. незастроено дворно място, обозначено като имот пл.№ * по неодобрено частично кадастрално заснемане на местността от 1997 год., е идентично с парцел/имот/ * в кв.* по земеустройствения план от 1961 год., попадащ в по-голямата си част в обхвата на нива от * дка, записана на А. Й. А. под № * в списъка на частните стопани, притежавали имоти в м.”М.”, а по-малко в обхвата на нива от * дка, записана на С. Р. С. под № *-а в същия списък. Същият имот е бил преди това предмет на три последователни сделки, а именно: с нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год. А. Й. А. продал на братята Т. П. Д. и Й. П. Д. нива от един декар, образуваща парцел * в кв.* по плана за вилната зона; с нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год. Т. П. Д. и М. С. Д. дарили на сина си П. Т. Д. ½ ид.ч. от имота, а с нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год. Н. Т. Й./преживяла съпруга на Й. П. Д./ дарила на дъщеря си Г. Й. Д. * ид.ч. от имота. С договора от 28.03.1997 год. ищецът закупил незастроеното дворно място от * кв.м. от П. Т. Д., Г. Й. К. и Н. Т. Й.. Безспорно е по-нататък, че след закупуването на имота, през 1998-99 год. ищецът построил жилищна сграда въз основа на разрешение за строеж № 172 от 13.05.1998 год. и протокол за строителна линия и ниво № 39 от 21.05.1998 год. на Т. при Община В.Т. и одобрен на 15.05.1998 год. архитектурен проект. Съгласно т.48 от заключението на вещото лице А. И. К./л.60-63 от гр.дело № 558/2006 год. на В./ и р.ІV от заключението на вещото лице Й. Г. М. /л.69-74 от гр.дело № 592/2010 год. на В./, процесният имот попада в имот * масив 27/027005/ по плана за земеразделяне от 1998 год. Съгласно заключението на техническата експертиза, изслушана от въззивния съд при новото разглеждане на делото, понастоящем процесният имот от * кв.м. е стръмен терен с наклон по-голямо от *%, засаден с овощни дървета, храсти и билки за лични нужди; намира се извън регулацията на града; не е включван в горския фонд и не са налице хипотезите по чл.2, т.т.3 и 4 ЗСПЗЗ. Експертът заключава, че и след 1945 год. процесният имот е останал собственост на частни стопани; че планът от 1961 год. е земеустройствен, а не за вилна зона и че статутът на имота съобразно чл.2 ЗСПЗЗ е земеделски. При тези данни, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения: Както се посочи по повод отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, за да се обхване от приложното поле на земеделската реституция по ЗСПЗЗ, земята не само следва да има земеделски характер по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ, но по отношение на нея да е било извършено одържавяване, респ. обобществяване по някоя от реституционните хипотези на чл.10, ал.1-ал.14 ЗСПЗЗ. По реда на ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост върху земи, които са били земеделски по своя характер към момента на отнемането им или включването им в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация. Следователно, ако една земя е имала земеделски характер, но не е включвана в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации; не е била отчуждавана по чл.12, ал.2 З./отм./; не е отстъпвана безвъзмездно на ТКЗС или на държавата; не е отнемана неправомерно по друг начин; не е стопанисвана като дворно място от ТКЗС, ДЗС; не е отчуждавана по реда на З. и не е отнемана по някой от изброените в чл.10, ал.14 ЗСПЗЗ нормативни актове, тя не подлежи на реституция, тъй като собствеността върху нея не е била отнемана или ограничавана. Предвид на това, въззивният съд законосъобразно е приел, че след като процесното дворно място никога не е било кооперативна собственост или собственост на друга селскостопанска организация, както и че не е одържавявано, респ. обобществявано по какъвто и да било начин, а винаги е било частна собственост и владение на различни физически лица до закупуването му от Й. Б. Й., а след това е било във владението на последния, земеделският характер на имота не е пречка за валидното му закупуване, поради което неправомерно е бил включен в обхвата на плана за земеразделяне и възстановен на наследниците на Г. К. Е.. С оглед заключенията на техническите експертизи, според които процесният имот попада в имот * масив 7/027005/ по плана за земеразделяне, неоснователни са доводите в жалбата, че парцели *-а, *-б/съгласно нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год./, №№ *,*-а /съгласно техническата експертиза на в.л.А. И. К./ и пл.№ * /според нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год./ не описват една и съща част от земната повърхност с парцел № * от масив № * по плана за земеразделяне, показан на скица № 141 от 04.01.1999 год./л.32 от гр.дело № 558/2006 год. на В./. Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници се извършва по начина, указан в чл.17 ЗСПЗЗ-с план за земеразделяне – върху равностойни по количество и качество земи, по възможност в местностите, където са се намирали имотите. Не са относими към изхода на спора и доводите, че сградата е построена от Й. Б. Й. не през 1998-99 год., а през 2005 год./меродавна е липсата на отнемане на земеделската земя съгласно хипотезите на чл.10, ал.1-14 ЗСПЗЗ/. Законосъобразно въззивният съд е приел, че договорът, предмет на нотариален акт № *, т.*, нот.дело № * от * год. е валиден и е породил вещноправни последици. Спорният имот е бил предмет на четири разпоредителни сделки, съответно от 1965 год., 1990 год./на два пъти/ и от 1997 год., при изповядане на които нотариусът е извършвал задължително проверка по чл.482, ал.1 ГПК/отм./ дали прехвърлителят е действителен собственик и доколко са били спазени особените изисквания на закона. Като документ нотариалният акт за сделка доказва до оборването му, че приобретателят е станал носител на прехвърленото или учреденото вещно право. Когато удостоверява прехвърляне на собственост, този нотариален акт има същата доказателствена сила, както нотариалният акт, удостоверяващ право на собственост по чл.588 ГПК/по-рано по чл.483, ал.1 ГПК/отм./. В този смисъл, доводите за нищожност на сделката от 28.03.1997 год., дължаща се, според касатора, на неучастието като прехвърлители на наследниците на С. Р. С. /собственици на парцел *-а или имот пл.№ * по заключението на в.л.А. И. К./, респ. на друг собственик, както и на липса на идентификация на имота, предмет на нотариален акт № *, т.*, нот.дело №*/* год. със скица № 1398 от 18.06.1997 год./л.6 от гр.дело № 558/2006 год. на В./, са неоснователни. К. е трето, неучастващо в разпоредителните сделки от 1965 год., 1990 год. и 1997 год. лице и не може да се позовава на евентуални права, притежавани от други трети лица върху имота, предмет на договорите за продажба и дарение. В. съд законосъобразно е упражнил и косвен съдебен контрол върху решение № 2-В от 17.12.1998 год. на поземлената комисия-Велико Т. и правилно е приел, че същото не е породило целените с него правни последици по отношение на спорната част от възстановения с план за земеразделяне имот и не може да се противопостави на ищеца Й. Б. Й., който се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на договора за покупко-продажба от 28.03.1997 год., предмет на нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год. Правилно е прието, че процесният имот неправомерно е бил включен в обхвата на плана за земеразделяне, тъй като е недопустимо в този обхват да се включват площи на земи, които имат съществуващи или възстановими на терена стари реални граници, както и земи, изобщо неподлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, доколкото не са били отнемани от техните собственици по някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ. В обобщение, обжалваното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 298 от 29.10.2010 год. по гр.дело № 592/2010 год. на Великотърновския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/