Р Е Ш Е Н И Е № 159 гр.София, 01.07.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Комов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 253 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия П. К. С. срещу присъда № 4191 от 8.10.2014 г. на Благоевградския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 278/2014 г. В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се, че съдът е допуснал нарушение на чл. 13 НПК, на чл. 14 НПК и на изискванията на чл.107 НПК. В допълнението се застъпва позиция за незаконосъобразна правна квалификация на деянието по чл. 234, ал.1 НК. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. Н.) поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С нова присъда № 4191 от 8.10.2014 г. по в. н. о. х. д. № 278/2014 г. Благоевградският окръжен съд е отменил присъда № 336 от 30.05.2014 г. на Районния съд – гр. Петрич по н. о. х. д. № 814/2012 г., с която подсъдимият С. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 234, ал.1 НК. Подсъдимият П. К. С. е признат за виновен в това, на 11.02.2012 г. в района на ГКПП–Кулата, община Петрич, да е държал акцизни стоки без бандерол, какъвто се изисква по закон – цигари, на обща стойност от 1120 лева, в немаловажен случай, поради което и на основание чл. 234, ал.1 НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода и наказание глоба в размер на хиляда и петстотин лева. На основание чл. 68 НК съдът е привел в изпълнение условното наказание на подсъдимия от три години лишаване от свобода по н. о. х. д. № 2963/2006 г. Определил е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В останалата част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Преимуществено се оспорва оценката за достоверност на показанията на св. К., депозирани в съдебно заседание и мотивите на Благоевградския окръжен съд да отхвърли като недостоверни показанията му от досъдебното производство. Доводите не могат да бъдат възприети. Съобразно рамките на правомощията си, Върховният касационен съд не може да решава по нов начин въпроса с оценката за достоверност на свидетелските показания, какъвто ефект се стреми да постигне защитникът с касационната си жалба. Благоевградският окръжен съд стриктно е изпълнил процесуалните си задължения и не е допуснал нарушение при формиране на вътрешното си убеждение. Внимателно и аналитично е преценявал показанията на св. К. както поотделно, така и в тяхната логическа зависимост с останалите доказателствени източници. Изложил е достатъчно задълбочени, прецизни и конкретни съображения защо счита за недостоверни показанията от досъдебното производство, в които св. К. се е самоуличавал като извършител на деянието, изяснявайки и причината да подкрепи в тази им част обясненията на подсъдимия. Напълно неоснователен е доводът, че въззивният съд не е преодолял съществуващо противоречие между показанията на св. К. и показанията на св. Б. относно времето на заминаване (сутринта или следобед на 11.02.2012 г.) на подсъдимия, св. К. и св. С. за Република Гърция. От мотивите на въззивния съдебен акт не се установяват противоречия, тъй като св. Б. не е имал конкретни възприятия и съответно не е предоставял в този аспект каквато и да е доказателствена информация. Благоевградският окръжен съд не е пропуснал да обсъди и показанията на св. Б., приемайки, че те не съдържат релеванти факти за конкретното събитие и по своето съдържание не са в състояние да подкрепят версията на подсъдимия, опровергана от достоверни гласни и писмени доказателства. Всички основни доводи и възражения на подсъдимия и неговия защитник са получили изчерпателен и законосъобразен отговор, а подробните и задълбочени мотиви позволяват на Върховния касационен съд да се убеди, че фактите и обстоятелствата от предмета на доказване по делото са били установени след аналитична преценка на съвкупността от доказателства, извлечени от достоверни доказателствени източници. В рамките на възприетите фактически положения не е било допуснато и нарушение на материалния закон. В тази връзка се застъпва тезата, че правната квалификация е незаконосъобразна и в противоречие с ТР № 1/2015 г. на ОСНК на ВКС. Жалбоподателят счита, че деянието е следвало да се квалифицира по чл. 242, ал. 1 НК. Действително с цитираното Тълкувателно решение на ОСНК на ВКС е прието, че държането на акцизните стоки без бандерол като форма на изпълнително деяние на престъплението по чл. 234 НК се поглъща от фактическото им пренасяне през границата на страната и когато това се извършва без знанието и разрешението на митниците и са налице останалите признаци се осъществява само съставът на квалифицирана контрабанда по чл. 242, ал. 1 НК. Пределите на съдебно произнасяне обаче се определят от обвинението по чл. 234, ал. 1 НК и въззивният съд правилно се е произнесъл в рамките на инкриминираните факти, приемайки за установено, че на съответната дата и място подсъдимият С. съзнателно е държал инкриминираните акцизни стоки без бандерол и след като е преценил немаловажен случай на престъплението. Затова неоснователен е доводът на защитника за незаконосъобразно осъждане по чл. 234, ал. 1 НК, тъй като деянието покривало състав на престъпление по чл. 242, ал. 1 НК, при положение, че с такива факти съдът не е бил надлежно сезиран. С оглед на посоченото обжалваната присъда следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 4191 от 8.10.2014 г. на Благоевградския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 278/2014 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: