Р Е Ш Е Н И Е №65 гр. София, 20 февруари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Лилия Гаврилова и прокурора Юлиана Петкова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2306 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимата М. В. С. срещу решение №378/2012 г., постановено по ВНОХД №790/2012 г. по описа на САС, НО, VІ въззивен състав, с което е изцяло потвърдена присъда №23 от 19.06.2012 г., постановена по НОХД №72/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Перник. С присъдата подсъдимата М. В. С. е призната за виновна в това, че на 29.04.2011 г., в гр.Перник е използвала платежен инструмент- дебитна карта, издадена от Корпоративна търговска банка АД, като изтеглила сумата от 380 лева от сметката на К. Л. А., без негово съгласие и деянието не представлява по- тежко престъпление и на основание чл.249, ал.1 НК и чл.54 НК и е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и глоба в размер на 760 лева. С присъдата изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в неправилен анализ на събраните доказателствени материали. Оспорват се изводите на съда за това, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин, като се поддържа, че заключението на приетата компютърно- техническа експертиза не установява авторството на подсъдимата. Наред с това се поддържа, че въззивният съд незаконосъобразно не е кредитирал показанията на свидетелите Д. и Н., които са категорични, че на инкриминираната дата и час С. е била на работното си място и няма как да е осъществила престъплението. На тези основания се моли въззивният съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В хода на касационното производство не се явява подсъдимата и нейният защитник. Представителят на държавното обвинение поддържа, че касационната жалба е неоснователна и предлага да бъде оставено в сила атакуваното съдебно решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Касационният съдебен състав споделя изяло фактическите и правните изводи, направени от предходните съдебни състави и преценява, че събраните в хода на производството доказателствени материали са били правилно анализирани. Въззивната инстанция е провела допълнително въззивно съдебно следствие, в хода на което е приела заключението на видео- техническа експертиза, което е подкрепило изцяло фактите, възприети от първостепенния съд. Правилно въззивният съд е преценил, че от експертизата може да бъде направен извод, че именно подсъдимата е автор на инкриминираното деяние. Законосъобразно съдът е отчел констатираните съвпадащи индивидуални белези на лицето, осъществило инкриминираната транзакция с тези на подсъдимата и конкретно сходните форма и охраненост на лицето, линия на косата, форма на гърба на носа, носоустни гънки, конфигурация на долна челюст и т.н. Вярно е отчетен изводът на експертите, че предвид лошото качество на изследвания материал, не може да бъде даден категоричен отговор на въпроса за авторството, но констатираната висока вероятност автора на престъплението да е С. е извод, който без съмнение подкрепя обвинителната теза. Законосъобразно съдът е ценил обсъжданото заключение заедно с останалите, събрани в хода на наказателното производство доказателствени материали и конкретно показанията на свидетелите А., Д. и Н., от които е установено, че дебитната карта, с която е извършена транзакция се е намирала в С. и също така, че именно тя е нарушила плика, в който е била запечатана, като го е предала разпечатан на титуляра. Тези гласни доказателства допълват експертното заключение и както правилно е приел въззивният съд установяват по несъмнен и категоричен начин факта на извършеното престъпление и авторството на подсъдимата. Правилно въззивният съд не е ценил показанията на свидетелите В., Н. и Д., в частта им за това дали на инкриминираната дата и час подсъдимата се е намирала на работното си място. Законосъобразно съдът е отчел, че показанията на първата свидетелка са били по принцип и не са се отнасяли до процесната дата, а на другите двама са недостоверни, тъй като същите няма как да помнят този детайл и да забравят значително по- важното обстоятелство кога са разбрали за извършеното престъпление. Ето защо и касационният съд прие, че тези свидетелски показания не установяват алиби на С. и противоречат на останалите доказателствени материали, който установяват нейното авторство. На тези основания не могат да бъдат възприети доводите на касационния жалбоподател, че и първоинстанционната присъда и въззивното съдебно решение почиват на предположение. Напротив и двата съдебни акта са постановени при верен доказателствен анализ, след задълбочено обсъждане на всички относими към производството доказателствени материали, като въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуални правила. В касационната жалба не са направени оплаквания, свързани с касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК, поради което и касационната инстанция не намира основания да ги обсъжда. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №378/2012 г., постановено по ВНОХД №790/2012 г. по описа на САС, НО, VІ въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.