О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 9 Гр. София, 28 януари 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП Т. Комов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно частно дело № 23/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК. Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград против разпореждане № 2938/18. 08. 2020 год. по в. н. о. х. д. № 426/2020 год. за връщане на касационния протест против постановения въззивен съдебен акт. В частния протест са изложени доводи за незаконосъобразност на разпореждането, които са подкрепени от практика на касационната инстанция по идентични казуси. Направено е искане за отмяна на съдебния акт. Постъпило е писмено възражение от подс. И. И. Н., в което се поддържа, че въззивната присъда не подлежи на касационен контрол, тъй като след оправдаването му за извършено престъпление, е прието, че деянието му съставлява административно нарушение, за което е санкциониран по административен ред. Частният протест е допустим, тъй като е подаден в законния срок и от легитимиран правен субект. Разгледан по същество е основателен. С присъда № 4103/28. 05. 2020 год., постановена по н. о. х. д. № 516/2020 год., Благоевградският районен съд е признал подс. И. И. Н. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и му е наложил наказание пробация, включващо задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК за срок от една година. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с присъда № 2888/05. 08. 2020 год., постановена по в. н. о. х. д. № 426/2020 год., е отменен. С новата присъда подсъдимият е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение като на основание чл. 336, ал. 1, т. 4 вр. чл. 301, ал. 4 от НПК му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по чл. 212, ал. 1 от Закона за здравето. Срещу въззивния съдебен акт са депозирани касационен протест и допълнение към него, в които са изложени както доводи за допустимостта му, така и такива за незаконосъобразност на извода, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и поради това съставлява административно нарушение. С разпореждането, атакувано пред настоящия съдебен състав, касационният протест е върнат като недопустим. Като оставим настрана, че разпореждането е немотивирано, становището на съдията-докладчик от въззивния съд за недопустимост на касационния контрол е незаконосъобразно. Действителният смисъл на чл. 346, т. 2 от НПК може да бъде разкрит само ако бъдат отчитани особеностите на отделните хипотези, в които въззивната инстанция се произнася с присъда. В правната доктрина и в съдебната практика не съществува спор, че присъдата на окръжния съд, с която е оправдан осъден от първата инстанция подсъдим (чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК), подлежи на касационно обжалване дори и обвинението да е за престъпление по отношение на което е приложима разпоредбата на чл. 78а от НК и това е така, защото в случая няма освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, каквото е изискването на изключението по чл. 346, т. 2 от НПК. Безспорно е също така, че когато въззивният съд признае за виновен оправдан подсъдим (чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК) и го освободи от наказателна отговорност като му наложи административно наказание на основание чл. 78а от НК, постановената присъда не може да бъде атакувана пред касационната инстанция. В този случай независимо от вида на наложената санкция деянието запазва престъпния си характер. За разлика от тази хипотеза в случаите на чл. 336, ал. 1, т. 4 от НПК ангажирането на административно-наказателната отговорност на подсъдимия е предшествано от извод, че деянието не съставлява престъпление, а административно нарушение. Именно тази особеност обосновава допустимост на касационния контрол върху оправдателната част на съответния съдебен акт, когато между страните има спор дали деянието е съставомерно по НК или осъществява състав на административно нарушение. Когато такъв отсъства, а несъгласието им касае единствено квалификацията на административното нарушение или размера на наложеното административно наказание, въззивната присъда или решение попадат сред изключенията, неподлежащи на касационна проверка (в този смисъл е и Р. № 164/10. 03. 2020 год. по к. н. д. № 647/2019 год. на I н. о.). В коментирания казус представителят на държавното обвинение оспорва именно изводите на окръжния съд за липса на престъпление поради малозначителност на деянието. Това обуславя и допустимостта на касационния протест. Ето защо атакуваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Благоевградския окръжен съд за администриране на протеста. Така мотивиран и на основание чл. 351, ал. 6 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ разпореждане № 2938/18. 08. 2020 год. за връщане на касационния протест против постановения въззивен съдебен акт по в. н. о. х. д. № 426/2020 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград. ВРЪЩА делото на същия съд за администриране на касационния протест. Определението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.