Р Е Ш Е Н И Е №428 София, 26.10.2010 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1366 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на Н. А. С., чрез пълномощника й адвокат И. М., против решение № 203 от 23.07.2009 г., постановено по гр.д. № 438 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е обезсилено решение № 73-3 от 30.10.2008 г. по гр.д. № 144/2008 г. на Районен съд-Тетевен и е прекратено производството по предявения от Н. А. С. против М. А. Ч. и С. А. Ч. ревандикационен иск по отношение на южна реална част от второстепенна стопанска постройка със застроена площ от около 16 кв.м. по външни контури, състояща се от приземно помещение за отглеждане на животни и паянтова надстройка над него, с дървена конструкция. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на иска. Ответниците по касационната жалба М. А. Ч. и С. А. Ч. е изразяват становище по основателността й. С определение № 314 от 29.03.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаван правен въпрос относно допустимостта да се ревандикира реална част от собствена вещ, дори и тази реална част да не е самостоятелен обект на вещни права. Въззивното решение е постановено по ревандикационен иск, основан на твърдението, че ищцата е собственик на дворното място и на находящите се в него второстеренни постройки, южната реална част от която ползва ответникът. Съдът е приел, че искът е процесуално недопустим, тъй като касае реална част от сграда, която реална част не съставлява самостоятелен обект на вещни права. С решение № 2419 от 13.10.1969 г. по гр.д. № 3461/1960 г., І г.о. е прието, че е допустим ревандикационен иск за една стая, т.е. за реална част от вещ, като са разгледани предпоставките за уважаване на този иск Правилна е практиката по приложеното към касационната жалба и посочено по-горе съдебно решение. Ревандикационният иск е средство за защита вещното право на собственост или на ограничено вещно право и съдържащото се в него право на владение, накърнено чрез отнемане на фактическата власт върху вещта. Обема и предмета на ревандикацията зависят единствено от обема права на ищеца, както и от обема в който тези права се накърняват. В тази връзка е допустима ревандикация както на идеална част, така и на реална част от имот, включително и от постройка, ако собственикът на вещта е лишен от владението само на тази част. По основателността на касационната жалба: В исковата молба ищцата е твърдяла, че е придобила собствеността на урегулирания поземлен имот по силата на договор за дарение от 1997 г., заедно с находящата се в него полумасивна второстепенна и разпределена в посока север-юг под общ покрив на двете реални части постройка, състояща се от приземни помещения за отглеждане на животни и паянтова надстройка за селскостапанска продукция, като ответниците без правно основание ползват за отглеждане на животни и съхраняване на сено южната реална половина от второстепенната постройка с вход откъм южната страна на поземления имот. Следователно твърденията, че ищцата притежава правото на собственост върху целия урегулиран поземлен имот, ведно с всички подобрения в него /т.е. върху вещ, годна да бъде самостоятелен обект на вещни права/ и че ответника накърнява това вещното й право, чрез лишаването й от фактическата власт на част от имота – южната реална част от второстепенната стопанска постройка, обуславят интереса от търсената защита и съответно допустимостта на ревандикационния иск. Изводът на окръжния съд за недопустимост на иска, тъй като се иска предаване на владението на реална част от сграда, която не е самостоятелен обект на вещни права, е направен в нарушение на материалния закон, поради което атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на Окръжен съд-Ловеч за разглеждане на спора. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 203 от 23.07.2009 г., постановено по гр.д. № 438 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Ловеч. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Ловеч. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: