Р Е Ш Е Н И Е                                             № 129 София, 23 март 2010 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети март две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                          при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 764 по описа за 2009 година.   Производството е по реда на глава 33 НПК, образувано по искане на осъдения В. Д. В. за възобновяване на внохд № 365/09 г. по описа на Окръжен съд-гр. Добрич. Възразява се, че са налице всички основания по чл.348, ал.1 НПК. Правят се алтернативни искания за оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанията. Пред ВКС искането се поддържа от осъдения и защитата му. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията и поради това отсъствие на основания за възобновяване на делото. За да се произнесе ВКС, І-во наказателно отделение взе предвид и следното: С решение № 247 от 12.11.2009 г. по внохд № 365/09 г. Окръжният съд-гр. Добрич потвърдил присъдата на Районния съд-гр. Добрич, постановена по нохд № 1202/08 г., с която подсъдимият В. Д. В. е осъден на основание чл.343б, ал.1 и чл.55 НК на пробация, включваща пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца при първоначално ежедневно явяване и подписване при пробационния служител и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца. На основание чл.343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, І-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – неоснователно. 1. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Възражението за липсата на съображения по оценката на доказателствата, игнорира мотивите на въззивното решение. На същото място добре е видно, че контролната инстанция изцяло е възприела оценката на доказателствата, направена от първоинстанционния съд, в който случай не е задължена да преповтаря съображенията предопределили я, и едновременно с това, не е лишена от възможност да допълни оценката, какъвто е настоящият случай. Съдът по същество правилно е отхвърлил заключението по съдебно-медицинската експертиза, щом е установил, че тя се основава на субективните възприятия на заинтересовани от изхода на делото лица. Оспорването на изводите относно концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия пренебрегват детайлните съображения и на двете предходни инстанции. Същите изцяло се възприемат от ВКС, тъй като са съответни на фактите, закона и практиката по приложението му. Към тях няма какво повече да се добави. Всички обстоятелства от кръга по чл.102 НПК са изяснени изцяло, посредством предвидените в процесуалния закон доказателствени средства, в това число и времето на извършване на инкриминираното деяние. ДОС е изпълнил задълженията, произтичащи от чл.339, ал.2 НПК, което и обяснява декларативния характер на направеното в тази връзка възражение. 2. Не е допуснато нарушение на закона. Наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав е предпоставило ангажирането на отговорността на подсъдимия. Очевидната техническа грешка в диспозитива на присъдата с посочването на чл.42л НК, няма пречка да бъде отстранена по реда на чл.414 НПК. Допуснатата от ДОС неточност в мотивите на решението, не подлежи на отстраняване по последно посочения ред. Тази неточност е допусната при отговора на възражението, свързано с чл.42л НК, макар и да няма значение за това. По-важно е това, че при проверката относно справедливостта на наказанието въззивният съд е извършил същата в рамките, очертани с присъдата на ДРС. 3. Наложените наказания не са очевидно несъответни по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. Не се установява обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанията да са останали вън от погледа на съда, още по-малко да са ценени неадекватно на обективното им значение. Изложеното налага извод за отсъствието на основания за възобновяване на наказателното производство и удовлетворяване на направените от осъдения искания. Водим от горното на основание чл.424 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Д. В. за възобновяване на внохд № 365/09 г. по описа на Окръжен съд-гр. Добрич.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: