Р Е Ш Е Н И Е № 111 гр. София, 27 юни 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЧЛЕНОВЕ :КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурора от ВКП Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 483/2017 г. по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подс. Д. Д. Д. и подс. П. Д. Д. чрез техните защитници адв. Й. и адв. Т. срещу решение № 296 от 16.03.2017 г. по внохд № 188/16 г. на Апелативен съд- Велико Търново. В жалбата на адв. Й. за подс. Д. Д. са релевирани касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че съдът в нарушение на чл. 303 от НПК е приел, че намерените и изследвани обекти са държани от него. Оспорва се процесуалната годност на изготвения протокол за претърсване и изземване, поради участието на технически помощник при провеждане на описаното в него действие, тъй като в последствие същият е бил назначен за вещо лице и е изготвил археологическата експертиза. Претърсването било проведено в нарушение на НПК за това, защото случаят не е бил неотложен и е следвало да бъде поискано предварително разрешение от съдия. Касаторът възразява за начина, по който са иззети инкриминираните обекти и че не са описани подробно в протокола, поради което твърди, че е налице разминаване в броя на намерените, предадени и изследвани монети, като към иззетите са били добавени още пет, измежду които и монетата на император Т.. В жалбата се сочи също така, че въззивното решение не отговаря на изискванията на чл. 339 ал. 2 от НПК, тъй като в него съдът не е дал отговори на направените от страните възражения и по специално на това, от къде произтича разликата в броя на монетите, като не е обсъдил възражението, че иззетите металотърсачи са ползвани за осъществяване дървообработваща дейност, а не за търсене на археологически обекти. Според адв. Й. съдът е приложил неправилно материалния закон, признавайки за доказана обективната и субективна съставомерност на деянието по чл. 277 а ал. 7 от НК, без да съобрази, че подс. Д. Д. е член на Федерацията по металдетектинг. Направено е искане за отмяна на въззивния акт и за оправдаване по повдигнатите обвинения. В жалбата на подс. П. Д., депозирана чрез адв. Т. са наведени всички касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1- т. 3 от НПК. Касаторът твърди, че съдът е приложил неправилно материалния закон, като е осъдил подсъдимия за деяние, което не е престъпление по чл. 277 а ал. 7 от НК. Не е съобразил, че подсъдимите са членове на федерацията по металдетектинг, за което по делото е приложена членска карта, както и че металотърсачите са използвани за дърводобив, а не за извършването на теренни археологически дейности. Не е обсъдена от съда възможността за приложението на чл. 9 ал. 2 от НК. Решението на въззивния съд според жалбоподателя е постановено в нарушение на чл. 14 и чл. 303 от НПК. Анализът на доказателствата бил едностранчив и превратен, като не са обсъдени показанията на св. И., св. Д. и приложената на л. 66 членска карта. Развити са съображения за нарушения на процесуалния закон, при проведеното претърсване и изземване, като към съставения протокол не е приложен фотоалбум. Твърди се, че е налице несъответствие между броя на иззетите, предадени и изследвани монети. Релевираните оплаквания за нарушения на материалния и процесуален закон, според касатора обуславят касационното основание -явна несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за оправдаване на подс. Пл. Д., алтернативно за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимите Д. Д. и П. Д., редовно призовани не се явяват. Техните защитници – адв. Т. и адв. Й., не се явяват, редовно уведомени. Депозирани са молби делото да се разгледа в тяхно отсъствие, като е заявено поддържане на жалбите с исканията, направени в тях. Представителят на ВКП изразява становище, че жалбите са неоснователни, тъй като съдът е приложил правилно закона и не е допуснал процесуални нарушения, а наложените наказания, намира за справедливи. ВКС –Трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и след като провери оспорения съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното : Жалбите са неоснователни. С присъда № 36 от 25.05.2016 г. Окръжен съд- Велико Търново е признал подсъдимите Д. Д. Д. и П. Д. Д. за виновни в това, че на 21.06.2013 г. в имот находящ се в [населено място], [улица], в съучастие, като съизвършители държали повече от три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред , съгласно чл. 100 ал. 4 , чл. 102 ал. 1 и ал. 2 , чл. 103 от ЗКН и чл. 21 ал. 4 и чл. 22 ал. 2 от Наредба № Н от 3.02.2009 г. обн. в ДВ бр. 101/18.12.2009 г. на обща стойност 339 лв., поради което и на основание чл. 278 ал. 6 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б от НК им е наложил следните наказания : на подс. Д. Д. пробация със следните пробациионни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца , на подс. П. Д. пробация със следните мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност да пъти седмично за срок от една година и шест месеца и задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал да са държали монета от О. империя неопределена, изтрита, отсечена през 17 -18 век , номинал М. бронз монета от Османска империя, М. /1808 – 1839/ , номинал 10 пара, билонова сплав пробита. Със същата присъда съдът е признал подсъдимите Д. Д. и П. Д. за виновни в това, че на 21.06.2013 г. в имот, находящ се в [населено място] [улица], в съучастие като съизвършители , в нарушение на чл. 152 ал. 3 от ЗКН и Наредба № Н -№00-0001/14.02.2011 г. държали три броя металотърсачи , за които знаели, че са предназначени за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 277 а ал. 7 от НК и чл. чл. 54 от НК е наложил на подс. Д. Д. наказание три месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, а на подс. П. Д. три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначално „строг“ режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 23 от НК е определил на подс. Д. Д. едно общо наказание измежду определените по- горе - а именно три месеца лишаване от свобода , като на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил изтърпяването му за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 23 ал. 1 от НК е определил на подс. П. Д. едно общо наказание измежду определените по- горе- а именно три месеца лишаване от свобода , което следва да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 68 от НК е привел в изпълнение наложеното на подс. П. Д. наказание от девет месеца лишаване от свобода по нохд № 2169/12 г. на РС – Велико Търново, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Съдът е осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски, както и пет лева държавна такса за издаването на изпълнителен лист. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства. По жалби на двамата подсъдими в Апелативен съд- Велико Търново е било образувано внохд №188/16 г., като с решение от 16.03.2017 г. присъдата по отношение на подс. П. Д. е била изменена, като е отменен типа затворническо общежитие, в който следва да бъде изтърпяно наказанието лишаване от свобода. В останалата част, съдебният акт е потвърден. В касационните жалби защитниците са развили идентични съображения за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, с които са заявени касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, поради което настоящият съдебен състав прецени, че следва да отговори на наведените в тях доводи, обобщавайки възраженията им. По касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК. На първо място касационната инстанция следва да провери основателността на наведения довод за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като евентуалното им наличие би се явило пречка да бъдат обсъждани оплакванията за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанията. Лишено от основание е оплакването за съществени процесуални нарушения, допуснати от решаващия въззивен съд, поради следното : Въззивният съдебен акт не страда от заявения от касаторите порок и отговаря на заложения в разпоредбата на чл. 339 ал. 2 от НПК стандарт. В оспореното решение, контролираната съдебна инстанция не се е отклонила от задълженията си и е направила изчерпателен анализ на наличната доказателствена съвкупност, като е отговорила на всички възражения на страните. Съдът е обсъдил обясненията на подсъдимите, в които твърдят, че предметите в дървената кутийка са собственост на тяхната майка и че металдетекторите са използвани при осъществяване на дърводобив. В решението си въззивният съд е отказал да им се довери, като е изложил подробни съображения за това, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователен е упрека, че съдът е игнорирал част от доказателствата, а други е отказал да кредитира. Въззивният съд е обсъдил наличните доказателства и доказателствени средства в това число показанията на св. Ч. и св. И., съпоставил ги е и е счел, че последните не разколебават фактическите данни, отразени в протокола за претърсване и изземване, за вида и количеството на намерените предмети и технически средства и връзката им с двамата подсъдими. Оплакванията на касаторите за допуснати нарушения в хода на досъдебното производство са сведени до възражения : -за процесуална неиздържаност на извършеното действие по претърсване и изземване, - за последваща опороченост на съставения протокол и - за нарушение при назначаването на П. В. за вещо лице по делото. Според становището на настоящия съдебен състав при извършване на претърсването в помещението на [улица], ползвано от двамата подсъдими не са допуснати нарушения на чл. 161 ал. 2 и сл. от НПК. Неоснователно се твърди, че за провеждане на процесуално следственото действие е било наложително даването на предварително разрешение от съдия, тъй като случаят не е бил неотложен. В практиката не съществува спор, че предварителното разрешение представлява законова гаранция за ненакърняване на правото на неприкосновеност на жилището. Вярно е също така, че са допустими отклонения от това правило, тогава, когато претърсването е единствена възможност за събиране и запазване на доказателства. За валидиране на извършените действия без предварително разрешение в закона е предвидено последваща санкция от съдия в рамките на 24 часа, който за да го одобри следва да направи преценка за това дали от формална гледна точка са спазени изисквания на чл. 162 и сл. от НПК. Не може да се отрече, че решението дали ще действа в условията на неотложност или ще поиска предварителна санкция от съдия принадлежи на органите на досъдебното производство, които следва да преценят последиците от избраната процедура и ред. Тяхно е задължението да предприемат необходимите мерки за законосъобразното протичане на процесуално следственото действие, за да гарантират, че придобитите чрез него доказателства са надлежно приобщени по делото. Независимо от това обаче в хода на съдебното производство, решаващият по същество съд, дължи преценка за това могат ли събраните в хода на досъдебното производство доказателства да бъдат ползвани от него за изграждане на фактическите му и правни изводи. В конкретния случай, въззивният съд е извършил тази проверка и след като не е констатирал отклонение от процесуалните норми, правилно е приел, че съставеният процесуален документ от 21.06.2014 г. не страда от поддържаните от касаторите дефекти и е годен да послужи за установяване на описаните в него обстоятелства - времето, мястото на провеждането му, участвалите в него лица, вида на намерените обекти. На следващо място лишено от основание е твърдението, че присъствието на технически помощник при провеждане на претърсването е несъвместимо с придобитото от него в последствие качество на вещо лице. Процесуалният закон не поставя ограничения към техническия помощник, като неговото присъствие е по преценка на органа на разследване, с изключение на случаите по чл. 163 ал. 8 вр. ал. 7 от НПК, когато то е задължително, при изземването на компютърни информационни данни. По принцип, техническият помощник е необходим, когато за конкретното действие са нужни специални знания за реда и начина, по който следва да бъде извършено и да бъдат иззети обектите. В случая, част от вещите са притежавали характеристики на ценности с културно и археологическо значение, което е налагало приобщаването им по делото да бъде извършено без да се допуснат нарушения в тяхната цялост и форма. Ето защо присъствието на специалист по антична археология като технически помощник при проведеното претърсване и изземване не е довело до нарушение в закона, а е било гаранция за правилното му протичане. На следващо място не се установява назначеното вещо лице - П. В. да попада в кръга от лица, за които се отнасят ограниченията визирани в чл. 148 ал. 1 т. 1- 5 от НПК, поради което органите на досъдебното производство не са допуснали нарушение на процесуалния закон, възлагайки именно на нея изготвянето на археологическа експертиза. Единственото ограничение, с което съдът се е съобразил и което следва по силата на чл. 148 ал. 1 т. 2 от НПК е невъзможността тя да бъде разпитвана като свидетел за обстоятелствата, които е възприела в хода на проведеното претърсване и изземване на [улица]. Лишени от основание са възраженията за допуснати нарушения при изземване на вещите, аргументирани с твърдения за разминавания в броя на иззетите и изследваните предмети. В жалбите се прокрадва съмнение за проявена недобросъвестност от страна на разследващите органи и на вещото лице, като се твърди, че към иззетите 29 броя монети са били добавени нови пет, като една от тях била, именно тази, с най- високата стойност от 300 лв. на император Т.. Внимателното запознаване със съдържанието на протокола за претърсване и изземване, с материалите по назначаване на експертизата и със заключението на археологическата експертиза не индикира основателност на довода за манипулиране на веществените доказателства чрез добавянето на нов/и обект/и към тях. В протокола за претърсване, иззетите предмети са описани общо, в седем пункта, като всеки от тях съдържа различни по вид и по брой предмети и части от монети, като за последните не е била посочена бройка. Всички са били поставени в найлонови чували с пликове и са били запечатани с картони с № 0072871 , № 007288, № 007289, № 002790, № 007291, № 007129 и № 007128, върху които са били поставени и подписите на поемните лица. На 24.06.2013 г. е назначена историко-художествена експертиза, като заедно с постановлението за възлагане, на вещото лице са предоставени за изследване, запечатани в плик с картон серия А № 007289 и силиконов печат ЕКД 003 ВТ, обектите, поставени в дървена кутия в полиетиленов плик с 5 бр. монети и части от монети с неправилна форма, полиетиленово пликче с 3 бр. керамични предмети, 21 броя монети и предмети с неправилна форма. Не е основателно възражението на касаторите, че броят на монетите се е увеличил по неизяснен начин от 29 на 33. Вещото лице ясно е посочило в обстоятелствената част на заключението, че в общата бройка включва не само монети, но и части от монети, глинени, метални и стъклени предмети или части от такива, които са извадени от земята. Под № 14 в експертизата фигурира монета денар от император Т. /79-81/, изработена от сребро на стойност 300 лв., която също е била предоставена наред с посочените по- горе предмети. Изложеното не поражда съмнение в това, че изследваните от в. л. В. и в. л. М. предмети са тези, които са били иззети при претърсването на [улица] [населено място]. Това е така, защото във всеки един момент от хода на наказателния процес е проследимо движението им по делото от момента, в който са били иззети, опаковани и запечатани по описания в протокола начин и след това, когато са били предадени за изследване от вещите лица. Ето защо, не могат да бъдат споделени оплакванията на двамата касатори за процесуални нарушения при приобщаване на веществените доказателства , с което е релевирано касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК. При това положение, след като не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, касационната инстанция следва да обсъди доводите за неправилно приложение на материалния закон-касационно основание по чл. 348 ал.1 т. 1 от НПК. Неоснователно се твърди в жалбите, че съдът е приложил неправилно закона, като е признал подсъдимите за виновни по предявените им по чл. 277 а ал. 7 от НК и по чл. 278 ал. 6 от НК обвинения. Аргументите на защитата за това са, че не са съобразени доказателствата съгласно които, намерените металодетектори са били използвани за дърводобив и поради това не е било необходимо регистрирането им по ЗКН, както и че част от иззетите предмети заедно с дървената кутия са принадлежали на тяхната майка и подсъдимите не са знаели, че следва да предприемат действия за тяхната регистрация по ЗКН. По обвинението по чл. 278 ал. 6 от НК. Законът е инкриминирал държането на повече от три археологически обекта , които не са идентифицирани и регистрирани по съответния в ЗКН и Наредба № Н-3/2009 г. ред, като осъщественото от двамата подсъдими деяние, съгласно установените от съда факти, правилно е било субсумирано в състава на цитираната норма от НК. В ползваното от тях помещение на [улица] са намерени обекти, които съгласно изводите на експертите представляват движими културни ценности по смисъла на ЗКН, които не са били идентифицирани и регистрирани в съответствие изискванията на Наредба Н-3/2009 г и чл. 100 ал. 4 и чл. 102 и чл. 103 от ЗКН, като техният брой надхвърля значително количествения критерий в нормата от три броя. На следващо място доказателствата еднопосочно установяват, че подсъдимите са упражнявали фактическа власт над предмета на престъплението и са били наясно, че те са археологически обекти. Без правно значение за изхода на процеса е изследването на въпроса чия собственост е кутийката, в която вещите са били съхранявани. По делото е установено, че майката на подсъдимите /която е починала/ не е живеела трайно с тях. В жилището и във Велико Търново, където е било проведено претърсване, не са били намерени вещи, които да имат връзка с предмета на обвинението. Наред с това, в показанията на св. Ч. и св. Т. се съдържат данни за това, че подсъдимите са се занимавали с търсенето и закупуването на старинни предмети, че притежават каталози за монети , че са посещавали сбирки, на които са предлагали старинни предмети. От съдържанието на двата бележника и тетрадка, иззети при претърсването, се установява, че те съдържат списъци на антични крепости, селища и местности в България, в района на /населено място/, /населено място/, /населено място/, като е посочено разстоянието помежду им. В тях е описан ръчно каталог с монети от V век пр. Хр. до съвремието, като към всеки екземпляр с монети е посочена цената в щатски долари. Изписани са титулатурите на римски императори в различни варианти, като ръкописният текст в тях е положен от подс. Д. Д., съгласно заключението на графологическата експертиза. Установено е също така, че в изтритата памет на преносимия компютър са били налични снимки на старинни монети, предмети и информация за географски карти и местности. Ето защо неоснователно се поддържа от касаторите, че изводите на съда за доказателствена обезпеченост на обвинителната теза са произволни. Обективният прочит на обсъдените от въззивния съд в съвкупност доказателствените източници, сочи на правилно приложение на материалния закон и юридическа издържаност на приетата от него съставомерност на деянието по чл. 278 ал. 6 от НК. Съдът с основание не е приложил нормата на чл. 9 ал. 2 от НК, тъй като описаното деяние не е малозначително, поради което не може да се изключи неговата обществена опасност и противоправността му. Установените от решаващия съд фактически положения, свързани с броя на обектите -двадесет, тяхното разнообразие по вид / монети , украшения , стъклени и глинени предмети и др./, датирането им от различни исторически епохи са характеристики на деянието, които не сочат на малозначителност, поради което съдът не е нарушил материалния закон, признавайки подсъдимите за виновни. На последно място, част от доводите в жалбите са свързани с необоснованост на съдебния акт, която не подлежащи на проверка от касационната инстанция, поради което настоящият съдебен състав няма да се спира на тях. По отношение престъплението по чл. 277 а ал.7 от НК С дължимият интензитет за постановяването на осъдителен съдебен акт е било обезпечено обвинението по чл. 277 а ал. 7 от НК. При претърсването в [населено място], на [улица] са намерени три броя металдетектори, чиито технически възможности сочат на предназначението им за откриване на метални предмети под земната повърхност. Основното възражение на касаторите е, че средствата не са ползвани за археологически теренни дейности , а за търсенето на метални предмети в стъблата на дърветата, както и в състезания, организирани от федерацията по металодетектинг, в която те са членували. Изложените фактически твърдения са били обсъдени подробно от въззивния съд, като той правилно е приел, че те не променят установеното неправомерно държане на инкриминираните технически средства. Това е така , защото : Престъплението по чл. 277 а ал. 7 от НК е формално. За неговото осъществяване не е необходимо металдетекторите да са били използвани от подсъдимите за нерегламентирани археологически проучвания, като нарушението на чл. 152 от ЗКН и Наредбата № Н-3/2009 г. се осъществява в две хипотези : - когато собственик, не регистрира техническото средство и - когато лице, държи металдетектор със съзнанието, че той се използва за археологически теренни проучвания. За съставомерността по чл. 277 а ал. 7 от НК е достатъчно държането на инкриминираните предмети да е със знанието/предположението за тяхното предназначение. Задължителната регистрация в Министерството на Културата се извършва само, ако металодетекторите се използват за осъществяване на теренни археологически проучвания или други специални дейности, посочени в закона. Такава регистрация действително не е била направена, нито е можело да бъде поискана от подсъдимите, тъй като те не могат да регистрират средствата, с предназначение за извършване на теренни археологически дейности, защото за археологическите проучвания се изисква специално разрешение, което се издава въз основа на заявление подадено от лицата посочени в чл. 150 ал. 1 от ЗКН. Подсъдимите не попадат в този кръг лица, тъй като не притежават образователен ценз, научна степен или квалификация и др. съгласно чл. 150 от ЗКН. Довода на касаторите, с който е поддържана несъставомерност на деянието по чл. 277 а ал. 7 от НК, а именно, че металодетекторите се използват и за други дейности - за участие в състезания и при осъществяване на дърводобив, не изключва съставомерността по чл. 277 а ал. 7 от НК, тъй като е достатъчно да се докаже упражняването на трайна фактическа власт над металодетекторите, със знанието за характера на тяхното предназначение. Противозаконността на държането на металодетекторите произтича, именно от обстоятелството, че подсъдимите знаят, че те са предназначени за търсене на археологически обекти, за каквото те не могат да получат разрешение/ поради това, че не отговарят на изискванията на ЗКН/. Наведените възражения в обратния смисъл не държат сметка на формалния характер на това престъпление и на установените по делото факти – държането на 20 броя движими ценности в дома, следите от земни маси по тях и събираната и съхранявана информация в бележниците, тетрадката и компютъра за исторически и географски местности, крепости, акрополи, списъци с антични селища, каталози с монети, цени и др. Практиката на ВКС е категорична, че за съставомерността на деянието не се изисква металодетекторите да са използвани лично и непосредствено за извършването на археологически дейности, а е достатъчно да е доказано държането им със съзнанието за тяхното предназначение /Р. № 231 /2015 г. по н д. № 553/15 г. ІІ НО, Р 64/15 г. НД 61/15 г. ІІІ НО, Р № 356/15 г. НД 986/14 г. ІІІ НО, Р №6 /14 г. НД № 2002/13 г. І НО, Р №137/16 г. по НД № 489/16 г. ІІІ НО и др. Членуването на подсъдимите във федерацията по металдетектинг не изключва противоправността на деянието. Статута на федерацията не води до отпадане на наказателната отговорност на нейните членове или на лицата участващи в организираните от нея състезания и форуми, тъй като за тях също се отнася регламентацията в ЗКН за опазване на културно археологическото наследство. Не е налице явна несправедливост на наказанието по отношение на подс. П. Д., за което в жалбата не са развити абсолютно никакви съображения. Въпреки това, ВКС прецени, че не са налице основания за упражняване на правомощията му по чл. 354 ал. 2 т. 1 от НПК , тъй като наложеното при условията на чл. 23 от НК наказание е към минимума от три месеца лишаване от свобода, съобразено е със степента на обществена опасност на деянието и дееца и с факта на предходното му осъждане за същото по вид престъпление. Воден от изложеното и на основание чл. 354 ал.1 т. 1 от НПК ВКС –Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение 296 от 16.03.2017 г., постановено по внохд № 188/16 г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново. Решението е окончателно. Председател: 1. 2.