1 3 Р Е Ш Е Н И Е № 10 СОФИЯ, 21.07.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2664/2021 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С въззивно решение № 260114 от 24.03.2021 г. по в.гр.д. № 121/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдено решение № 260159 от 15.10.2020 г. по гр.д. № 453/2020 г. на Пазарджишкия районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Д. Ш. против К. П. Т., Л. П. Т., Дела Н. И., В. И. Т. и М. И. П. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да прекратят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху лятна кухня, представляваща имот с идентификатор ................., построена в ПИ с идентификатор .............по КККР на [населено място], като премахнат асмите и цветята, засадени на границата на имотите непосредствено до лятната кухня. С определение № 60423 от 30.11.2021 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като е констатирано противоречието му с ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Жалбоподателят А. Д. Ш. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация К. П. Т. и Л. П. Т. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, за уважаване на негаторния иск по чл. чл. 109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС./. В мотивите примерно са посочени няколко хипотези, при които нарушението е от такова естество, че е явно, че създава пречки на ответника да упражнява правото си в пълен обем. Такъв е случаят, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, установени в закона с оглед осигуряване възможност за пълноценно ползване на съседните имоти според тяхното предназначение или запазване живота и здравето на хората. Въззивният съд е приел, че в нарушение на изискванията на чл. 52 ЗС и чл. 94 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони ответниците са засадили в собствения си имот в непосредствена близост до стената на лятната кухня на ищците една лоза и са оформили цветна алея, но е отхвърлил предявения от ищците иск по чл. 109 ЗС за тяхното премахване, като е намерил за недоказано твърдението им, че поливането е довело до подкопаване основите на лятната кухня и за наличието на влага в нея и пропадането на вратата и прозореца на същата. Независимо от противоречието на изложените от въззивния съд решаващи мотиви с цитираната задължителна практика на ВКС, въззивното решение се явява правилно като краен резултат. Формираният във въззивното решение извод, че засаждането на лоза и на цветя на разстояние от вътрешната регулационна линия, по-малко от предвиденото в чл. 52 ЗС, представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, е необоснован. В чл. 52 ЗС законодателят е установил изисквания за минимални отстояния до съседен имот, свързани конкретно със засаждането на дървета. Забраната да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1, 5 метра за средните и 1 метър за ниските, представлява законово ограничение на правото на собственост, поради което тя не може да се прилага разширително и по отношение засаждането на други растения, които не се квалифицират като дървета-храсти, цветя, треви, зеленчукови растения и др. Лозовите насаждения, както и цветята, не са дървета и за тях нормативно установените в чл. 52 ЗС и чл. 94 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. минимални отстояния до границите на съседните имоти не са приложими. Поради това не може да се приеме, че засаждането им на по-малко разстояние представлява нарушение на санитарно-хигиенни правила и норми, обуславящо уважаване на иск по чл. 109 ЗС за тяхното премахване, без собственикът на съседния имот да доказва по какъв начин лозовите насаждения и цветята му създават пречки, по-големи от обикновените, за да ползва собствения си имот. Настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че в случая от събраните по делото доказателства не се установява поливането на цветята и на лозата в имота на ответниците да е причина за подкопаване на основаните на лятната кухня на ищеца, за появата на влага в нея и за пропадането на вратата и прозореца. Назначената по делото съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че няма видимо пропадане на дограмата. Според вещото лице причина за разпадане на талашита на пода на лятната кухня, е възрастта на сградата, която е строена през 1968 г., и обстоятелството, че същата е изградена без строителни книжа, без хидроизолация или дренаж за отвеждане на дъждовните и подпочвените води. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните, нито своевременно в съдебното заседание, в което е изслушан експерта, е поискано назначаване на повторна или допълнителна експертиза, която чрез разкриване на основите на сградата да установи налице ли е подкопаване на основите и пропадане на дограмата. Наличие на твърдяните от ищците повреди по лятната кухня и връзката им с поливането на растенията не се установяват и от ангажираните от тях гласни доказателства. Поради това въззивното решение като правилно по резултат и съобразено със събраните по делото доказателства следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 260114 от 24.03.2021 г. по в.гр.д. № 121/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: