Р Е Ш Е Н И Е № 496 София, 05 декември 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 2223/2011 г. Касационното производство е образувано по три жалби. Първите две са от различните упълномощени защитници на подсъдимия Д. К. - адвокатите Г. Д.-Л. и В. П. от САК, а третата /саморъчна/ е изготвена от адвокат Е. И. от САК, от името на подсъдимия И. Т., срещу въззивно решение № 392/11.11.2009 година на Софийски апелативен съд по в н о х д № 446/2010 година. Всички жалби са основани на чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК – наложеното наказание на подсъдимите е явно несправедливо, като в тази изготвена от адвокат Д.-Л.е направено искане за намаляване размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди, без доводи в подкрепа на това. Пред касационната инстанция двамата подсъдими не се явяват, редовно призовани. Първият-Д. К. се представлява само от адвокат Г. Д.-Л., който пледира за намаляване на наказанието по съображенията изложени в жалбата. Другият му упълномощен защитник – адвокат В. П. – редовно призован, не се явява. Вторият подсъдим се представлява от адвокат Е. И., която също прави искане за намаляване на наложеното наказание. Гражданският ищец К. Т. се явява лично и повереника си адвокат А. С., който прави искане жалбите да се оставят без уважение. Дружеството „Интермекс Р.-Д.”, не изпраща представител. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на въззивното решение в сила по отношение на двамата жалбоподатели. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбите са основателни. С присъда № 115/23.03.2010 година, Софийски градски съд, по н о х д № 5592/2009 година по описа на същия съд е признал подсъдимите Д. К. и И. Т. за виновни в това, че на 15.01.2009 година в гр.София, в съучастие като извършители са отнели чужди движими вещи /златни бижута/ с обща стойност 10 350 лева от владението на К. Т. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и грабежът е придружен с тежка телесна повреда – контузия на главата, отток на главния мозък, травматичен кръвоизлив под мозъчната обвивка, полифрагментарно счупване на черепния покрив и на черепната основа, довели до постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота – прест. по чл. 199 ал. 1, т. 3 пр. 1, във вр. с чл. 198 ал. 1 и чл. 20 ал. 2 от НК. На подсъдимия К. е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 10 години, а на подсъдимия Т. – в размер на осем години. По отношение на втория подсъдим, на основание чл. 25 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК е извършено групиране на наказанието с това наложено по н о х д № 8621/2008 година по описа на СРС – девет месеца лишаване от свобода, като е наложено общо наказание в размер на осем години лишаване от свобода. По отношение на двамата подсъдими, на основание чл. 59 ал. 1 от НК е зачетено времето през което са били с мярка за неотклонение „Задържане под стража”. За двамата е постановено да изтърпят наказанието си в затворническо общежитие от закрит тип при строг първоначален режим. На основание чл. 68 ал. 1 от НК, спрямо подсъдимия И. Т. е приведена в изпълнение условна присъда по н о х д № 11817/2007 година по описа на СРС, с наказание лишаване от свобода в размер на девет месеца. Двамата са осъдени солидарно да заплатят на СД „Интермекс Радев-Джалев” сумата от 8 890 лева, като обезщетение за причинените имуществени вреди и поотделно да заплатят по 20 000 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди на пострадалия и граждански ищец Т. Т., ведно със законната лихва от деня на увреждането. Първостепенният съд се разпоредил с веществените доказателства и възложил разноските по делото и съответните държавни такси. Във въззивно производство образувано по жалби на подсъдимите и на гражданския ищец и частен обвинител Т., състав на Софийски апелативен съд постановил обжалваното решение, с което изменил цитираната присъда, като увеличил размера на наказанието както следва: - на подсъдимия Д. К. на тринадесет години; на подсъдимия И. Т. – на десет години. Увеличил размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди на Т. на по петдесет хиляди лева за всеки един от подсъдимите, както и размера на държавната такса. В останалата част потвърдил присъдата на първата инстанция. При проверката по делото се установи, че възраженията на подсъдимите срещу размера на наложеното им наказание са основателни. Преди всичко, следва да се има предвид, че явната несправедливост по чл. 348 ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 348 ал. 5 НПК /както при отегчаване, така и при снижаване степента на отговорността на дееца/ е основание за изменение на присъдата тогава, когато несъответствието между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца е толкова явно и очевидно, че се налага необходимост от изменението му, въпреки че то е определено в рамките на закона. В случая е налице именно такова несъответствие. Въззивният съд е допуснал явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода, с изменението на присъдата на първата инстанция в санкционната й част. В мотивите към обжалваното решение са посочени отегчаващите отговорността обстоятелства и други съображения свързани с индивидуалицазията на наказанието. При внимателен прочит на мотивите към предходните съдебни актове, се установява, че между отегчаващите обстоятелства посочени в първоинстанционната присъда и тези към въззивното решение няма съществена разлика – първият подсъдим и жалбоподател - К. е имал водеща роля в изпълнителното деяние, той е упражнил насилието, което се е изразило в нанасянето на два много силни удара в областта на главата на пострадалия, с обратната /нережеща/страна на брадва. За втория подсъдим Т. е отчетено обстоятелството, че е осъждан. При това положение и с оглед аргументите на защитата на подсъдимите, за тежкото им имотно и семейно положение и наличие на самопризнание, настоящата инстанция ги намира за достатъчни, за да изменят съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, в полза на първите, така, че да доведат до извод за очевидно несъответствие на размера на наказанието с обществената опасност на деянието и дееца. При баланс на преценяваните обстоятелства, от гледна точка приложението на критериите по чл. 54 НК, за престъплението за което подсъдимите са признати за виновни – грабеж, придружен с тежка телесна повреда, средният размер на наказанието е 10 години. Така, че при преценката на съотношението между отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, както е приел и първостепенният съд, размерът на наказанието от 10 години, за подсъдимия причинил телесното увреждане и 8 години за съучастника му в отнемането, е законосъобразно и справедливо. Поради това, че при проверката по делото се потвърдиха доводите на жалбоподателите в подкрепа на касационното основание за явна несправедливост на наказанията лишаване от свобода, обжалваното решение следва да се измени, като се намали наказанието лишаване от свобода до размера определен с присъдата на Софийски градски съд. При това обаче, не се установиха основания за намаляване размера на присъденото обезщетение на пострадалия от престъплението и граждански ищец Т. Т., както и такива за намаляване на присъдената държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 2, т. 1 във вр с чл. 348 ал. 5, т. 1 и ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 392/11.11.2009 година на Софийски апелативен съд по в н о х д № 446/2010 година, по описа на същия съд, като НАМАЛЯВА размера на наказанието лишаване от свобода на двамата подсъдими за извършеното от тях престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 във вр. с чл. 198 ал. 1, пр. 1 и чл. 20 ал. 2 от НК, както следва: – на Д. В. К. на десет години; – на И. Г. Т. на осем години. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: