Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 501   гр. София,  15 януари  2009 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на десети ноември през две хиляди и осма година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев 2. Жанина Начева     при секретаря …… Кр. Павлова ………………………………...... в присъствието на прокурора ….. Велинова ………………………………изслуша докладваното от съдия Ж. Начева …………………………………..... наказателно дело № 491 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. А. В. против присъда № 37 от 14.07.2008 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 452/08 г. Отбелязват се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК – нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и явна несправедливост на наказанието. Според жалбоподателя, въззивният съд незаконосъобразно го е признал единствено за виновен и не е разкрил в пълнота обективната истина по делото. Навежда доводи за завишения размер на наказанията и на присъденото обезщетение. Прави искане за оправдаване или за намаляване на наказанието лишаване от свобода и срока на лишаването от правоуправление. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че липсват касационни основания да се уважи жалбата на подсъдимия и присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира следното: С присъда № 37 от 14.07.2008 г. по в. н. о. х. д. № 452/08 г. Софийският апелативен съд отменил присъда № 3 от 12.02.2008 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 2435/06 г. изцяло за подсъдимия И го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 343, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, б. „г” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Въззивният съд отменил първоинстанционната присъда и оправдал подсъдимия В. А. В. за допуснато нарушение на чл. 21 ППЗДП, а потвърдил присъдата на Софийския градски съд, в частта, с която подсъдимият В. А. В. е признат за виновен в това, на 15.04.1995 г. в гр. С. при управление на моторно превозно средство - л. а. „Трабант” с ДК№ Бл 0898Д в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 23, ал. 1 ЗДП, по непредпазливост да е причинил смъртта на С. П. К. и на Р. Ц. Л. , поради което и на основание чл. 343, ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода с отложено изпълнение по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години, лишен е от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години и е оправдан за нарушения по чл. 20, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ППЗДП. Присъдата на Софийския градски съд е потвърдена и в частта, с която подсъдимият В. А. В. е осъден да заплати на В. А. К. и П. П. К. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане, държавна такса върху изцяло уважения граждански иск и разноски в размер на 466 лева. Софийският апелативен съд е осъдил подсъдимия В. А. В. и за разноски в размер на 516 лева. Касационната жалба, която почива на нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въззивният съд стриктно е изпълнил процесуалните си задължения да осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на всички значими обстоятелства и факти, включени в предмета на доказване. Задълбочено е обсъдил доказателствените искания във въззивната жалба и се е произнесъл със законосъобразно мотивирано определение защо отказва да допусне нов свидетел (поради невъзможност да бъде намерен) и да възложи допълнителна автотехническа експертиза (заради неотносим въпрос по конкретното дело). В съответствие с изискванията на чл. 327 НПК съдът свободно е преценил, че в разглеждания случай няма необходимост от допълнително съдебно следствие за разкриване на обективната истина. Софийският апелативен съд е възприел същите фактически положения, които са били установени и от първоинстанционния състав, че на 15.04.1995 г. подсъдимият В. А. В. при управление на лек автомобил „Трабант” с ДК№ Бл 0898 Д е навлязъл със скорост около 30-40 км/ч. в регулираното кръстовище на Орлов мост, отнемайки предимството на преминаващия през него лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК№ С* управляван от подсъдимия И. Последният незабавно реагирал с аварийно спиране, но настъпил удар между двете превозни средства. В резултат на силния сблъсък, автомобилът „Фолксваген Голф” станал технически неуправляем, отклонил се в полуплатното на бул. „Цар Освободител” и ударил пресичащите там пешеходци – С. П. К. и Р. Ц. Л. , които от причинените им тежки увреждания починали (Лазарова – на 19.04.1995 г. в здравно заведение, а К. на местопроизшествието). В съгласие с прецизно установените факти и обстоятелства, съдът е извел заключението, че смъртта на пострадалите се дължи непосредствено на поведението на подсъдимия В, който е допуснал нарушение на правилото за движение по чл. 23, ал. 1 ЗДП - навлязъл е в регулирано кръстовище от път без предимство (указано със съответния знак), като не е дал път на лекия автомобил, управляван от подсъдимия Т, който е имал предимство. Правната квалификация на извършеното деяние по чл. 343, ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК отговаря на приетите по делото факти и законът е приложен правилно. За да извлече фактическите положения съдът е боравил само с надлежно събраните и проверени доказателства, които обстойно и аналитично е преценявал. Въз основа на съвкупността от процесуално годни доказателствени материали е направил извода, че подсъдимият Т обективно е бил в невъзможност да предотврати удара, въпреки своевременно взетите мерки за безопасност чрез аварийно спиране. В момента на навлизане в кръстовището на превозното средство, управлявано от подсъдимия В, лекият автомобил „Фолксваген Голф” е отстоял на разстояние от около 14-15 метра и водачът е могъл да избегне удара само при скорост по-ниска от 21 км/ч. Конкретната пътна обстановка обаче не е съдържала белези, които да са задължавали подсъдимия Т да ги съобрази и да избере скорост от такъв порядък при управление на моторното превозно средство. Затова и въззивният съд е приел, че липсва непосредствена причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия И смъртта на двамата пострадали, поради което законосъобразно го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление, извършено при независимо съпричиняване на съставомерните последици. Това означава, че наказателно правното положение на подсъдимия В не е било неоснователно утежнено и правото му на защита не е понесло претендираните в жалбата ограничения. Не се потвърждава и касационното основание, наведено от жалбоподателя, по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Софийският апелативен съд се е съгласил с позицията на Софийския градски съд по отношение на наказанието на подсъдимия В. А. В.. Смекчаващите отговорността обстоятелства (чисто съдебно минало, ясно изразено съжаление, съдействие за разкриване но обективната истина и добросъвестно процесуално поведение) са разгледани и в контекста на изключително дългия период на наказателното производство (повече от 13 години), отчитан като фактор със сериозно влияние при избора на справедливо наказание. В размер на три години лишаване от свобода с отложено изпълнение за подходящия изпитателен срок от четири години, наказанието може в достатъчна степен да постигне както поправянето и превъзпитанието на подсъдимия В, така и другите цели по чл. 36 от НК. Оттук насетне, трябва да бъде оставено без уважение и искането за намаляване на срока от две години на лишаването от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК (поначало наказание, определено на подсъдимия за по-кратък срок от предписаното в чл. 49, ал. 2 НК). Разумно присъденото обезщетение за виновно причинените неимуществени вреди от подсъдимия В държи сметка за всички релевантни обстоятелства и в пълна степен отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД за справедливост. В обхвата на касационната проверка, развитите доводи в подкрепа на жалбата са неоснователни. Присъдата на Софийския апелативен съд следва да бъде оставена в сила. При така изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 37 от 14.07.2008 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 452/08 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: