3 Р Е Ш Е Н И Е № 54 [населено място] , 05.07. 2019 год. В и м е т о н а н а р о д а Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ при участието на секретаря: А.Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 566/19г. Производството е по чл.47,т.2 ЗМТА, образувано по иск на Л. Г. С. за отмяна на постановеното от Арбитражен съд за търговски спорове - Бургас на 18.12.2018г. по арб.д. №3/2018г. решение. Ищцата поддържа, че арбитражният съд е постановил своето решение при липса на валидна арбитражна клауза. В тази връзка твърди, че изводът на арбитъра за компетентност да разгледа спора, независимо, че пълномощникът на дружеството не бил изрично упълномощен да подписва арбитражни споразумения, не се споделял от нея. Страната подробно е развила разбиране за самостоятелността на арбитражното споразумение и съотношението му към сключения между страните договор. В заключение е направен извод, че пълномощникът не бил законен представител на дружеството, поради което и липсвала воля за сключване на арбитражната клауза, като това установявало предпоставките на чл.47, т.2 ГПК. Ответникът –„Био - К” ЕООД, [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното : Исковата молба е подадена в срока по чл.48,ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. С решение от 18.12.2018г. по арб.д. №3/18г. арбитър при Арбитражен съд за търговски спорове – Бургас е отхвърлил предявеният иск на Л. Г. С. срещу „Био – К” ЕООД, [населено място] за заплащане на сумата 10 000лв. на основание сключен между страните договор за заем. С исковата си молба, сезираща този арбитражен съд за произнасяне по възникналия спор, ищцата С. изрично се е позовала на чл.5.3. от договора за заем, с който, според нея, е предвидена валидна арбитражна клауза, съгласно която всички спорове, отнасящи се до договора ще се разрешават от АС за търговски спорове – Бургас, съобразно неговия правилник. При тези фактически данни, ищцата не установява, наличие на твърдяните от нея обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.2 ЗМТА. За да е налице посоченото основание, то тя следва да установи липсата на предпоставки, спора да бъде разрешен от арбитражен съд, както и изричното й противопоставяне на такова разглеждане в хода на арбитражното производство. Липсата на възражение относно неприемане на компетентността на арбитража, направено в срока по чл.20, ал.1 ЗМТА преклудира възможността на страната, да го оспорва по реда на чл.47, т.2 ЗМТА. В разглежданият случай, както бе посочено, още с исковата молба ищцата е заявила, че арбитражно споразумение между страните е постигнато и след като е отчела неговата действителност и валидност, тя е сезирала договорения арбитражен съд да разреши възникналия спор. Т.е. в срока по чл.20,ал.1 ЗМТА страната не само не е възразявала,а и това право не може да бъде отнесено към процесуалните възможности на ищеца, сезирал арбитражният съд и по този начин признал компетентността му /чл.7,ал.3 ЗМТА/, но и се е позовала на наличие предпоставки спора да бъде разгледан именно по този ред. В тази връзка, следва да се отбележи, че възможностите по чл.20, ал.1 ЗМТА и чл.7, ал.3 ЗМТА, очертаващи хипотези на приемане на разглеждането на спора от арбитражен съд, са предоставени на ответника по спора, тъй като, след като е предявил иска през този съд, очевидно ищецът приема компетентността му. В случая възражение за липса на арбитражно споразумение е направила ответната страна по спора, основано на възражението, че подписалият от името на дружеството договора за заем не е разполагал с пълномощия да сключва нито договор за заем, нито арбитражно споразумение. Това възражение е разгледано от арбитъра, който е приел, че представеното пред него пълномощно е писмено, нотариално заверено и дава правото на пълномощника да сключва договори от името на дружеството. Така направеното и разгледано от арбитражния съд възражение, обаче, не обосновава процесуална възможност за настоящата ищца да се позовава на наличие предпоставки за основанието по чл.47, т.2 ЗМТА. Този извод се налага, поради това, че правото на възражение е лично процесуално право, обосноваващо конкретно несъгласието на възразилия / а не на другата страна/ с компетентността на арбитража.Следователно, не са налице предпоставки по чл.47, т.2 ЗМТА. Изложените подробни съображения относно неправилността на арбитражното решение, във връзка с твърдението, че страната не споделя изводите на арбитражния съд относно наличието на арбитражна клауза са ирелевантни спрямо лимитивно очертаните основания за отмяна на арбитражното решение в чл.47 ЗМТА, тъй като по своето естество нормата не позволява обжалване правилността на арбитражното решение, а регламентира процесуалната възможност за неговата отмяна на изброени конкретни основания, чието установено наличие само прави иска основателен. По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Г. С. иск за отмяна на постановеното от Арбитражен съд за търговски спорове - Бургас на 18.12.2018г. по арб.д. №3/2018г. решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: