Р Е Ш Е Н И Е № 137 гр. София, 15.11.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 4879 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на С. Е. К. и Е. В. К. от [населено място] и Г. К. Ц. от [населено място] против Решение № 4113 от 19.05.2016 г. по в. гр. д. № 3684/2004 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно решение, постановено по реда на чл.196 и следв. ГПК /отм./ във връзка с П..2 от ПЗР на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./, е обезсилено първоинстанционното решение от 05.05.2004 г. по гр. д. № 1069/2003 г. на Софийския районен съд в частта, с която е отменен на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ Нотариален акт № 59, том X., дело № 3350/1998г. на нотариус Д. Т., а в останалата част, с която са уважени предявените от ищеца А. К. Ч. искове с правна квалификация чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД във връзка с чл.42 ЗЗД и е прогласена за нищожна сделката по договор за покупко-продажба, сключена с Нотариален акт № 59/1998 г., като сключена при липса на съгласие, и иск с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на С. Е. К. и Е. В. К. да му предадат владението на следните недвижими имоти: празно дворно място, съставляващо УПИ VII- 2419 от кв. 104Ж по плана на [населено място], с площ 2 708 кв.м., и празно дворно място, съставляващо УПИ X. - 2419 от кв. 104Ж по плана на [населено място], с площ 2 690 кв.м., първоинстанционното решение е оставено в сила; прекратено е производството по отношение на Л. Т. Б. и Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България”, конституирани като правоприемници на починалата ищца А. К. Ч. на основание чл. 120 ГПК /отм./, като делото е останало висящо само по отношение на правоприемника Столична община предвид влязлото в сила решение от 28.02.2013 г. по гр.д.№ 3814/ 2012 г. на САС относно валидността на саморъчното завещание от 31.10.2011 г. на А. Ч. в полза на Столична община за притежаваните от завещателя недвижими имоти в м.”Т. баир”, [населено място]. Решението е постановено при участието на Г. К. Ц. от [населено място] като трето лице- помагач на страната на ответниците в качеството й на пълномощник на А. Ч. при извършване на процесната сделка, обективирана в сключения с Нотариален акт № 59/1998 г. договор за покупко-продажба. В касационните жалби се поддържа, че в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение и са уважени исковите претенции по чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД във връзка с чл.42 ЗЗД и чл.108 ЗС срещу касаторите, обжалваното въззивно решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост. Моли се за неговото отменяване в тази част и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за установяване несъществуване на договорното правоотношение между страните и за собственост по чл.108 ЗС бъдат отхвърлени със законните последици. Ответникът по касационната жалба – Столична община оспорва същата, като моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила. С Определение № 182/27.03.2017 г. касационното обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по исковете с правна квалификация чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД във връзка с чл.42 ЗЗД и чл.108 ЗС е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречието му със задължителните указания, обективирани в т.1 от ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по т.д.№ 5/ 2014 г. на ОСГТК по въпроса какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: За да формира решаващия си правен извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на продажбено правоотношение между А. К. Ч. и И. К. Ч., от една страна, в качеството им на продавачи, действащи чрез пълномощника Г. К. Ц., и от друга страна С. Е. К. и Е. В. К., в качеството им на купувачи, на два недвижими имота, въззивният съд е приел, че пълномощникът на продавачите А. Ч. и И. Ч. - Г. Ц., е изразила воля от името на продавачите, легитимирайки се с две пълномощни - № 37255/08.11.1997 г., и изх. № 2140/22.09.1995 г., заверено от консулската служба в П.. Установено е, съобразно заключението на изслушаната Съдебно-графологична експертиза, според което подписите на оспорените документи са положени и принадлежат съответно на А. Ч. и на И. Ч., че оспорването на авторството на документите е недоказано. Изложени са решаващи мотиви, че като общи, пълномощните не създават представителна власт за сключване на конкретната сделка, обективирана в Н.. акт № 59/1998 г. Прието е, че при упълномощаване за сключване на сделка за покупко-продажба на недвижим имот пълномощното следва да съдържа описание на съществените признаци на конкретния договор, а именно описание на имота- площ, граници, местонахождение, както и посочване на цената, при която следва да се сключи договорът. Когато договорът за покупко-продажба е сключен от пълномощник от името и за сметка на продавача, без в пълномощното да е индивидуализиран имотът и цената и без да е извършено потвърждаване от упълномощителя, договорът е нищожен поради липса на съгласие. Обобщено е, че в пълномощно от А. Ч. с рег. № на заверката на преписа 37255/08.11.1997 г., и заверка на подписа рег. № 13330/15.08.1995 г., с което Ц. се е легитимирала за представител по пълномощие на продавачите, липсва индивидуализация на продадените имоти чрез площ, граници и местонахождение, и не е посочена цената, на която същите да бъдат продадени и е формиран решаващ правен извод, че в обема на представителната власт на пълномощника не се включва правомощието да сключи от името на упълномощителя, лично и като пълномощник на И. Ч., и за тяхна сметка, процесния договор за покупко-продажба. Също така е прието, че упълномощаването, извършено от И. Ч. в полза на А. Ч. по пълномощно изх. № на заверката 646/28.03.1995 г., е общо такова и не съдържа воля за упълномощаването и за извършване на сделки на разпореждане с имуществото, а само за представителство във връзка с управление и стопанисване на имотите. Изложени са съображения, че не е налице потвърждаване на договор, сключен без представителна власт по реда на чл.42, ал.2 ЗЗД, тъй като не е установено да е налице изрично изявление от представлявания, че потвърждава конкретната сделка с изрично посочване на съществените белези на същата - описание на продавания имот и посочване на цената, а е установено единствено отчитане на някакви суми към А. Ч., без да са свързани с конкретния договор. Прието е, че при липсата на конкретно изявление за потвърждаване, не може да се приеме, че изявлението на И. Ч. по представеното по делото пълномощно със заверка от консулската служба в П. с изх. № 2140/22.09.1995 г., има саниращият ефект по чл.42, ал.2 ЗЗД. Формиран е решаващ правен извод, че сделката е недействителна на основание чл.42, ал.2 във връзка с чл.26 ЗЗД. По иска с правно основание чл.108 ЗС въззивният съд е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на реституцията по чл.1 ЗВСОНИ и при безспорния между страните факт, че имотите се държат от ответниците, е формирал решаващ правен извод, че искът за ревандикация е основателен и следва да бъде уважен. По въпроса, с оглед на който е допуснато касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК Произнасянето на въззивния съд по обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос се намира в противоречие със задължителните указания, обективирани в т.1 от ТР № 5/ 2014 от 12.12.2016 г. по т.д.№ 5/ 2014 г. на ОСГТК, според които за упълномощаване с последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име, без да е нужно да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи и по-конкретно цена, на която да се сключи договора за покупко-продажба. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното, в който смисъл е и изричната разпоредба на чл.39, ал.1 ЗЗД. По правилността на въззивното решение С оглед така дадените задължителни указания относно обуславящия изхода на спора въпрос, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Договорът за покупко-продажба между страните не е недействителен на релевираното от ищеца основание по чл.42, ал.2 ЗЗД, тъй като от страна на продавача А. К. Ч. същият е бил сключен от пълномощник, разполагащ с представителна власт да се разпорежда с имуществото на упълномощителя при условия и спрямо лица, каквито намери за добре, и в този смисъл за притежаваната от А. Ч. 1/2 ид.ч. от процесните недвижими имоти сделката е действителна. За останалата 1/2 ид.ч., собственост на И. К. Ч., извършеното от страна на пълномощника Г. Ц. /която от своя страна е била преупълномощена от А. Ч./ поначало следва да се приеме, че валидно овластяване на пълномощника не е било налице, доколкото даденото от И. Ч. пълномощно от 28.03.1995 г. изобщо не се отнася до разпоредителни действия, а само до такива по възстановяване на собствеността върху имоти в Република България, стопанисване и управляване на същите, завеждане на дела, теглене на суми от банкови сметки и „всички права на генерален пълномощник по смисъла на закона”, което със сигурност не сочи на ясно и еднозначно заявена воля на упълномощителя за извършване на разпоредителни правни сделки или действия от негово име чрез пълномощника по смисъла на т.1 от ТР № 5/ 2014 г. от 12.12.2016 г. по т.д.№ 5/ 2014 г. на ОСГТК. Същевременно събраните по делото доказателства са в състояние да обусловят извода, че макар и от името на И. Ч. договорът за покупко-продажба на собствената му 1/2 ид.ч. да е бил сключен от пълномощник без представителна власт, договорът е произвел действие, тъй като по реда на чл.42, ал.2 ЗЗД същият е бил потвърден от мнимо представлявания. По този начин последният се е отказал от възможността да се позове /вкл. пред съда/ на установената в негова полза недействителност, при което по силата на потвърждаването са настъпили правните последици на сделката такива, каквито биха били при наличие на надлежно учредена представителна власт още при сключването й /т.2 от ТР № 5/ 2014 г. от 12.12.2016 г. по т.д.№ 5/ 2014 г. на ОСГТК/. Изводът, че И. Ч. е упражнил потестативното си право да потвърди сключеният от негово име без представителна власт договор за покупко-продажба по Н..акт № 59/ 1998 г., следва от изрично заявената му воля, обективирана в пълномощно изх.№ 2140/ 22.09.1995 г., заверено от завеждащия Консулската служба на Р.България в П., с което И. Ч. едновременно е упълномощил сестра си А. Ч. да се разпорежда от негово име и за негова сметка с всички техни съсобствени имоти на територията на Р.България, като определя всички условия на сделките- цена, начин на плащане купувач и други, а заедно с това е потвърдил и действителността на пълномощните, дадени от нея на Г. К. Ц., с които последната е била преупълномощена от името на И. Ч., както и с правата, дадени на А. Ч. с това пълномощно. Тълкувайки съдържанието на така даденото пълномощно по реда на чл.20 във връзка с чл.44 ЗЗД, настоящата касационна инстанция намира, че същото недвусмислено сочи на волята на упълномощителя да бъде обвързан от правните последици на сделките, сключени от негово име от Г. Ц. по силата на преупълномощаването й от А. Ч. като пълномощник на брат си И. Ч. за притежаваните от последния вещни права върху имотите, предмет на сключените от името на И. и А. Ч. сделки, което се отнася и до процесния договор за покупко-продажба, сключен с Н..акт № 59/ 1998 г., доколкото действителността на упълномощителната сделка не е обусловена от индивидуализацията на имуществото, до което същата се отнася /т.1 от ТР № 5/ 2014 от 12.12.2016 г. на ОСГТК/. В тази смисъл това пълномощно сочи на валидно извършено потвърждаване в предписваната от чл.42, ал.2 ЗЗД форма за валидност, поради което и като се има предвид, че за притежаваната от А. Ч. 1/2 ид.ч. от процесните имоти договорът за покупко-продажба между страните е бил сключен от пълномощник с надлежно учредена представителна власт, следва да се приеме, че сделката като цяло е действителна и е произвела присъщия си транслативен ефект, прехвърляйки правото на собственост в полза на купувачите. На това основание предявеният отрицателен установителен иск по чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, във вр. чл.42 ЗЗД е неоснователен, което обуславя идентичен изход по отношение на обусловения иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС, доколкото ответниците по него се легитимират като собственици на спорните имоти на основание валидно продажбено правоотношение.. С оглед гореизложеното, обжалваното въззивно решение на СГС се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените от Столична община против С. Е. К. и Е. В. К. обективно кумулативно съединени искове бъдат отхвърлени. Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответниците направените от последните разноски за трите съдебни инстанции, а именно сумата 20 763,60 лв. за държавни такси, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 4113 от 19.05.2016 г. по в. гр. д. № 3684/2004 г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 05.05.2004 г. по гр. д. № 1069/2003 г. на Софийския районен съд, с което са уважени предявените от А. К. Ч. /заместена в хода на процеса на основание чл.120 ГПК-отм. от Столична община/ против С. Е. К. и Е. В. К. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.2, пр.2 във връзка с чл.42 ЗЗД и чл.108 ЗС, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Столична община против С. Е. К. и Е. В. К. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.2, пр.2 във връзка с чл.42 ЗЗД и чл.108 ЗС- за признаване нищожността на договор за покупко-продажба от 17.04.1998 г., сключен с Нотариален акт № 59/1998 г., том ХІV, дело № 3350/ 1998 г. на І Нотариус при Софийска нотариална служба при СРС, поради липса на съгласие, респ. за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответниците да му предадат владението на следните недвижими имоти: празно дворно място, съставляващо УПИ VII- 2419 от кв. 104Ж по плана на [населено място], с площ 2 708 кв.м., и празно дворно място, съставляващо УПИ X. - 2419 от кв. 104Ж по плана на [населено място], с площ 2 690 кв.м. Решението е постановено при участието на Г. К. Ц. като трето лице-помагач на страната на ответниците. ОСЪЖДА Столична община на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати поравно на С. Е. К. и Е. В. К. направените от последните разноски за всички съдебни инстанции в общ размер на 20 763,60 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: