3 Р Е Ш Е Н И Е № 91 София, 11.05.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 6251/2014 година. Производството е по чл. 304 ГПК. Образувано е по молба на Н. Г. П., с която се иска отмяна, на основание чл. 304 ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на решение № 44 от 17. 04. 2014 г. по в. гр. д. № 33/2014 г. на Разградския окръжен съд, потвърждаващо решение № 315а от 31. 10. 2013 г. по гр. д. № 1832/2012 г. на Разградския районен съд, с което е уважен предявен от К. Н. К. против Злата Н. Н., З. Н. Р., М. С. П., З. Н. К., С. М. Н., Н. С. Н., Л. Н. М., Л. Н. М., Д. К. Ц., Н. К. П., И. И. П., С. Х. К., Н. В. М., З. П. С., П. Ц. Н., И. Ц. М., П. А. И., П. К. Х., П. М. П., Я. М. С., П. Н. В., Р. С. В., Н. С. Д., И. К. Лакова, М. В. В., И. Д. С., Б. Д. И. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, като е постановено в полза на ищцата К. Н. К. право на изкупуване на осем земеделски имота, продадени на ответника М. В. В. от останалите ответници и ищцата е осъдена да заплати на купувача М. В. В. платената от последния продажна цена в едномесечен срок от влизане на решението в сила. Ответниците по молбата З. Н. К., З. П. С., П. А. И. и И. Д. С. не оспорват същата. Ответницата по молбата К. Н. К. /починала на 14. 09. 2014 г./ е подала отговор вх. № 7012/25. 08. 2014 г., с който оспорва молбата като неоснователна, по съображения, че молителката не е била необходим другар на страната на ищеца по делото, образувано по предявения от нея иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС. С определение от 21. 01. 2015 г. са конституирани, на осн. чл. 227 ГПК, като страни по делото /ответници по молбата за отмяна/ Л. С. К. – П. и Н. С. К., наследници на починалата К. Н. К.. Л. С. К.-П., чрез адв. М. Н., депозира писмено становище, с което излага съображения за неоснователност на молбата за отмяна и иска отхвърлянето й. Претендира и съдебни разноски. Останалите ответници по молбата не изразяват становище по същата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: По допустимостта на молбата съдът се е произнесъл по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК, с определение № 683 от 15. 12. 2014 г. по гр. д. № 6251/2014 г. на ВКС. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Със същата се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, с което е уважен предявен от К. Н. К. иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, като е признато на К. Н. К. право на изкупуване на осем земеделски имота, продадени на ответника М. В. В. от останалите ответници по иска, и ищцата е осъдена да заплати на купувача М. В. В. платената от последния продажна цена в едномесечен срок от влизане на решението в сила. В молбата за отмяна са изложени твърдения, че молителят Н. Г. П., като наследник на Х. П., също е съсобственик на продадените на М. В. земеделски имоти, имал е право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС и, като необходим другар на ищцата К. Н. К., е следвало да бъде конституиран като съищец по делото или поне уведомен за образуването му. Твърди се, че са налице основания за отмяна както по чл. 304 ГПК, така и по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Не са налице основания за отмяна по чл. 304 ГПК. Цитираната разпоредба защитава трети лица, които не са взели участие по делото, защото не са били конституирани по надлежния ред, въпреки че са имали гарантирано от закона право на участие като необходими другари на главна страна, и чиито права са смутени или увредени от влязло в сила решение, постановено между други лица, но разпростиращо своята сила на пресъдено нещо и по отношение на молителите. Молителят Н. Г. П. не е имал качеството на необходим другар по делото, образувано по предявения от К. Н. К. срещу страните по договора за продажба иск по чл. 33, ал. 2 ЗС - нито на страната на ищцата, нито на страната на ответниците и постановеното по този иск решение не разпростира действието си по отношение на молителя, нито уврежда правата му. Упражняването на потестативното право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС зависи изцяло и единствено от волята на съсобственика – носител на това право. Ако съсобствениците с право на изкупуване са повече от един, всеки от тях преценява дали да предяви иск по чл. 33, ал. 2 ЗС или не, двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС за всеки от тях може да тече от различен момент, наличието на материалноправните предпоставки за уважаване на иска се преценяват за всеки съсобственик поотделно, решенията по исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС не е необходимо да бъдат еднакви, те не разпростират силата си на пресъдено нещо по отношение на непредявилите искове по чл. 33, ал. 2 ЗС съсобственици и не ги ползват, нито им вредят, доколкото няма пречка при конкуренция на искания по чл. 33, ал. 2 ЗС да се признае на всички предявили искове съсобственици право на изкупуване в съотношение според дяловете им. След като материалноправното положение на съсобствениците с право на изкупуване не е еднакво и липсва необходимост съдебното решение да е еднакво спрямо всички тях, то те не са необходими другари и при активно субективно съединяване на искове по чл. 33, ал. 2 ЗС ще е налице обикновено, а не необходимо другарство. След като ищците с право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС не са необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК на страната на ищеца-съсобственик предявил иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, нито на страната на ответниците по този иск /съсобственици-продавачи на идеалните си части и купувача по сделката/ и решението по чл. 33, ал. 2 ЗС не разпростира действието си по отношение на тях, то те нямат право да искат отмяна, на основание чл. 304 ГПК, на решението, постановено по иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен от друг съсобственик. Молителят няма право да иска отмяна на влязлото в сила решение и на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Същият не е бил страна по делото /а цитираната норма обезпечава възможността за участие в разглеждане на делото само на страните, а не и на трети неучаствали лица/ и съдът не е бил оправомощен да го уведомява за образуваното по предявения от друг съсобственик срещу страните по договора за продажба иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, нито е бил задължен да го призовава за насрочените заседания и да му съобщава извършените от страните и съда процесуални действия. Неоснователен е доводът на молителя, че правото му на участие в производството е било нарушено поради неспазено от съда задължение да го уведоми за образуваното исково производство и да го призовава за насрочените заседания, което задължение произтича от приетото в точки 2 и 17 от Тълкувателно решение № 1/4. 01. 2001 г. по т.д. № 1/2000 г. Даденото в точка 2 разрешение касае хипотези, при които обикновените или необходими другари са били надлежно конституирани като страни в първоинстанционното производство, а точка 17 /неприложима в частта за задължителното другарство при сега действащия ГПК – ТР № 1/9. 12. 2013 г., т. 6/ се отнася за случаи на необходимо другарство, каквато хипотеза по настоящото дело не е налице. При този изход на делото Н. Г. П. ще следва да бъде осъден да плати на ответницата по молбата Л. С. К.-П. сумата 300 лв. разноски за настоящото производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Г. П., с която се иска отмяна, на основание чл. 304 ГПК и на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на решение № 44 от 17. 04. 2014 г. по в. гр. д. № 33/2014 г. на Разградския окръжен съд, потвърждаващо решение № 315а от 31. 10. 2013 г. по гр. д. № 1832/2012 г. на Разградския районен съд. ОСЪЖДА Н. Г. П. да заплати на Л. С. К.-П. сумата 300 лв. разноски за настоящото производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: