Р Е Ш Е Н И Е № 43 София, 07 февруари 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 2396/2013 година. Производството е по саморъчно написано искане на осъдения Д. В. Й. за възобновяване на нохд № 1317/2011 г., по описа на Силистренския районен съд и отмяна/изменяване/ на постановеното по същото дело на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, протоколно определение от 12.08.2013год., с което е извършено групиране на наказанията по влезли в сила, по отношение на осъденото лице присъди. От твърде общото съдържание на депозираното искане се извежда основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 - поради допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Искането се поддържа от осъдения Й. и неговия служебен защитник в съдебно заседание пред настоящата инстанция с довода, че е допуснато процесуално нарушение от страна на съда, който не е разяснил на осъдения определението, с което е извършено групиране на подлежащите за това наказания на осъдения. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване е неоснователно, тъй като определението, чиято отмяна се иска, е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С протоколно определение от 12.08.2013год. по нохд № 1317/2011год. на Силистренския районен съд, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, са групирани наказанията на Д. В. Й., както следва: 1. На основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил едно общо наказание в размер на една година и десет месеца лишаване от свобода между тези, наложени му по нохд № № 1172/2009 год. на РС-Силистра и нохд № 51/2010год. на РС-Дулово, като на основание чл. 61, т. 2, във вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС постановил наказанието да се изтърпи при първоначален „Строг” режим в затвор. На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил определеното общо наказание с шест месеца и постановил изтърпяването на това наказание от две години и четири месеца Й. да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затвор, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК от така определеното наказание е приспаднал изтърпяната част от наказанията по групираните присъди, както и по нохд № 72/2010 год. на РС-Силистра, която след осъществен съдебен инстанционен контрол е отменена, като Й. е признат за невиновен и оправдан. 2. На основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 и ал. 2 НК съдът е определил на Й. едно общо наказание в размер на четири години лишаване от свобода между тези, наложени му по нохд № № 1169/2009 г., 715/2010 год. и нохд № 1317/2011год.-всички на РС-Силистра, като на основание чл. 61,т. 2, във вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС постановил наказанието Й. да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затвор. На основание чл. 24 НК съдът е увеличил така наложеното наказание "лишаване от свобода" с две години и на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС е определил първоначален "Строг" режим на изтърпяване на наказанието от шест години лишаване от свобода в затвор, от което на основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изтърпяната част от наказания лишаване от свобода по тази втора група цитирани дела. Искането на осъдения е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от легитимирано лице, по смисъла на чл. 420, ал. 2 НПК, в законния срок, но разгледано по същество е неоснователно. Силистренският районен съд като цяло е решил законосъобразно всички въпроси по предмета на делото, определяйки точно подлежащото на изтърпяване от осъденото лице наказание. От протокола за съдебно заседание от 12.08.2013год. е видно, че производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е проведено, разгледано и постановеното определение е обявено в присъствието на осъдения и на защитника му-изискване по чл. 306, ал. 2 от НПК, поради което оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на Й. е неоснователно. Верен е изводът на съда, че цялостната оценка на осъжданията на Д. Й. сочи на наличието на усложнена форма на престъпна дейност, при която част от престъпленията във формираното множество са в условията на съвкупност помежду си, но същевременно са и в рецидив с други, което налага при групиране на наказанията да се приложи най-благоприятното съчетание за осъденото лице. Решаващият съдебен състав правилно и прецизно е диференцирал кои от наложените на искателя с отделните присъди наказания подлежат на групиране и изводите му кореспондират със задължителните предписания, дадени в Постановление № 4/65год. на Пленума на ВС, ТР 14/87 г. на ОСНК на ВС и ТР № 3/2009 г., на ОСНК на ВКС. Законосъобразно Районният съд е преценил приложението на чл. 24 НК по отношение на всяка от двете съвкупности от престъпления като е отчел многобройните му осъждания, сочещи на трайно изградени престъпни навици, при което правилно е заключил, че постановените срещу Й. осъдителни присъди не са произвели своя възпитателен и превантивен ефект. Извършените от осъдения престъпления в голямата си част са тежки, умишлени и преимуществено насочени срещу собствеността. Съдът е отчел всички релевантни обстоятелства и съобразявайки реализиране целите на чл. 36 НК е увеличил размера на наказанията по двете съвкупности от престъпления в законосъобразен и справедлив размер, като е извел мотивирани и законосъобразни изводи за необходимостта от приложение на чл. 24 от НК. С определението по първата съвкупност от престъпленията съдът неправилно е приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 от НК търпяната част от наказанието, наложено с присъда № 136 от 22.02.2010год. на РС-Силистра по нохд № 72/2010год. по описа на същия съд, тъй като за това деяние, след производство проведено по реда на гл. ХХХ от НПК пред ВКС и ново въззивно производство, Й. е признат за невиновен и оправдан с присъда № 25 от 10.05.2012год. по внохд № 96/2012год. по описа на Силистренския окръжен съд. В случая, неправилно Районният съд е приспаднал от определеното по първата съвкупност общо наказание времето, през което Й. е бил задържан и е изтърпявал наказание по нохд № 72/2010год., тъй като основанието за приспадане е не по чл. 25, ал. 2 от НПК, а по чл. 59, ал. 3 от НК, което пък законодателят не е предвидил в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Неправилността се изразява в това, че в такива случай не съдът, а по силата на чл. 417 от НПК прокурорът следва да се произнесе по този въпрос с постановление, но допуснатото нарушение не е съществено, защото е в полза на осъденото лице и се отразява благоприятно спрямо наказателноправното му положение. Предвид горните съображения ВКС в настоящия си състав намери, че искането на осъдения Д. В. Й. за възобновяване на нохд № 1317/2011год. на Силистренския районен съд и отменяване /изменяване/ на влязлото в сила определение, постановено на 12.08.2013год., е изцяло неоснователно, поради което прие, че същото следва да бъде оставено без уважение. Воден от изложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение и с аргумент за обратното на чл. 425 от НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. В. Й. за възобновяване на нохд № 1317/2011год. по описа на Силистренския районен съд и отменяване/изменяване/ на постановеното по същото дело, на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, определение от 12.08.2013год.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: