2 Р Е Ш Е Н И Е № 89 София, 16,08,2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и седми май през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря К. ДАЛИ..................……. и с участието на прокурора………………............…………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 42 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. С определение № 98/29.ІІІ.2013 г., постановено по делото, е била допусната до разглеждане по същество молба с вх. № 5897 от датата 20.ХІІ.2012 г., съдържаща искане по чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение (без номер) на Монтанския ОС от 10.Х.2012 г. постановено по гр. дело № 231/2012 г., с което – като неоснователен – е бил отхвърлен предявеният от този търговец осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗЗД срещу ответното [фирма]-гр. Б. за присъждане на сума в размер на 5 685.60 лв. /пет хиляди шестстотин осемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, претендирана като равностойност на „неплатени такси за автогарово обслужване” за периода от 1.VІІІ.2009 г. – 30.VІ.2011 г. (общо 23 месеца). В тази молба подателят й [фирма]-София излага, че налице били нови писмени доказателства, същите удостоверяващи и нови обстоятелства, от съществено значение за делото, които съществували по време на неговото разглеждане и решаване, но без да са били известни на страната ищец по спора. В откритото съдебно заседание пред настоящия състав на ВКС, проведено по делото на 27 май 2013 г., търговецът молител в извънинстанционното пр-во е бил надлежно представляван чрез своя процесуален представител по пълномощие, който е заявил, че поддържа молбата за отмяна на посоченото в нея правно основание. Ответното по молбата за отмяна събирателно д-во „Д.-С. и сие”-гр. Б., редовно призовано за заседаниеито по чл. 307, ал. 2 ГПК, не е било представлявано, поради което следва да бъде съобразено единствено изразеното от него становище в писмения му отговор по молбата за нейната неоснователност. Като писмени доказателства в настоящето пр-во са приети приложените към молбата за отмяна: 1./ Писмо с изх. № 48-00-42 от датата 6.ХІ.2012 г. на [община], адресирано до регионалната организация на автомобилните превозвачи към Съюза за стопанска инициатива в [населено място]; 2./ Заверен препис от решение на общинската администрация на [населено място] за предоставяне на достъп до обществена информация № 19/19.ХІІ.2012 г. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази доводите и становищата на страните в настоящето извънинстанционно производство, намира, че молбата на [фирма]-София за отмяна на влязлото в сила въззивно решение (без номер) на Монтанския ОС, ГК, от 10.Х.2012 г., постановено по гр. дело № 231/2012 г., на посоченото в нея основание по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК, е неоснователна. Съображенията за оставянето й без уважение са следните: Въззивното решение, чиято отмяна се претендира, е влязло в сила по реда на чл. 296, т. 1 ГПК – като постановено по търговско дело с цена на иска под 10 000 лв., което, съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Следователно точната дата на влизане в сила на този съдебен акт съвпада с датата на неговото постановяване: 10 октомври 2012 г. В тази връзка се налага констатацията, че и двете писмени доказателства, приети по делото - едното с дата 6.ХІ.2012 г., а другото от 19.ХІІ.2012 г., следват по време на издаването им влизането в сила на решението, чиято отмяна се претендира. Това опровергава верността на главното твърдение в молбата на [фирма]-София, че доказателствата, които „не са ни били извести, са съществували по време на разглеждане и решаване на делото”. Напротив, тези доказателства са новосъздаден и удостоверяват едно и също обстоятелство: че в течение на исковия период от 23 месеца, считано от 1.VІІІ.2009 г., ответното по молбата за отмяна берковско събирателно д-во „Д.-С. и сие” е представяло редовно справки за извършен превоз на пътници по автобусните линии М.-Б. с маршрутно разписание № 012403 и съответно Б.-Д. Ц., която е с маршрутно разписание № 012901, като въз основа на тях на търговеца-превозвач са били превеждани суми от републиканския бюджет чрез [община] „за компенсиране на намалели приходи” от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт за определени категории пътници, съгласно Наредба № 2/31.ІІІ.2006 г., което е различно от субсидиране на превозите с вътрешноградски автобусен транспорт по реда на Наредба № 3 от 4.ІV.2005 г. Тези обстоятелства обаче, не са били включени в предмета на облигационния спор между търговците по делото, разрешен с влязлото в сила въззивно решение на Монтанския ОС, чиято отмяна се претендира: за неизплатени такси за автогарово обслужване, съгласно клаузата по чл. 21, ал. 1 от сключен помежду им договор, отнасящи се до влизането на автобус на превозвача и престояването му на сектор в А.-М.. Напротив, както е посочил въззивният съд в мотивите си към решението-предмет на искането за отмяна, установеното по делото сливане на две автобусни линии, практически довело до влизането на един автобус по-малко в посочената автогара, е обстоятелство „което не е от значение за изхода по настоящето дело, тъй като касае отношения между въззивника в настоящето производство /в случая [фирма]-гр. Б./ и възложителя на превоза”-(курсивът на ВКС). Или ангажираните в настоящето производство за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК доказателства по никакъв начин не се отнасят /”не удостоверяват”/ обстоятелства „от съществено значение за делото”. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от [фирма]-гр. София /ЕИК[ЕИК]/ с вх. № 5897/20.ХІІ.012 г. МОЛБА ЗА ОТМЯНА, с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила въззивно решение (без номер) на Монтанския ОС, ГК, от 10.Х.2012 г., постановено по гр. дело № 231/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. дело № 42 по описа за 2013 г.