Р Е Ш Е Н И Е № 444 София, 28 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на втори октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1192 / 2013 година Производството е по Глава 33-та от НПК. В срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, е постъпило искане на Главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела, на присъда № 4 от 31. 01. 2013 год., постановена по НОХД № 759 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Смолян, в частта с която на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения В. С. М. е било наложено общо най-тежко наказание и е извършено приспадане на изтърпяна от него, част. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че съдебният акт в атакуваната му част е постановен при допуснати нарушения на материалния закон поради и което се претендира за неговата отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела и прекратяване на наказателното производство в тази му част. Осъденият В. С. М. не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Върховният касационен съд, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 4 от 31. 01. 2013 год., постановена по НОХД № 759 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Смолян, осъдения М. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на седем месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения М. било наложено най-тежкото наказание измежду определените му по НОХД № 759 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Смолян и по НОХД № 87 / 2010 год. по описа на Районен съд – гр. Сливница, а именно, „лишаване от свобода” в размер на осем месеца и четири дни, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НК съдът приспаднал от определеното общо наказание, изтърпяна част от наказанието „лишаване от свобода” наложено на М. по НОХД № 87 / 2010 год., по описа на Районен съд – гр. Сливница в размер на два месеца и 22 дни, както и времето през което осъдения е търпял по същото дело наказание „пробация”, в размер на седем месеца и дванадесет дни, зачитайки два дни от него, за един ден наказание ”лишаване от свобода”. Релевираният в искането довод, че горепосоченият съдебен акт в атакуваната си по реда на възобновяването част е постановен в нарушение на материалния закон, е основателен. Това е така защото, в настоящия случай решаващия съд неправилно е достигнал до извод, за наличие на предпоставки за групиране на наказанията наложени на осъдения М., по горепосочените наказателни дела от общ характер. Видно от справката за съдимост на осъденото лице, първоначално наложеното му по НОХД № 87 / 2010 год., по описа на Районен съд – гр. Сливница наказание е било „пробация” с определени пробационни мерки, което обаче наказание, е било заменено с определение от 16.12. 2011 год., постановено по ЧНД № 434 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр. София, изменено с определение № 223 от 09. 07. 2012 год., постановено по ВЧНД № 252 / 2012 год. по описа на Апелативен съд – гр. София, с наказание „лишаване от свобода” в размер на осем месеца и четири дни, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Видно от материалите по делото, продълженото престъпление предмет по НОХД № 759 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Смолян, е извършено в периода от месец юли 2009 год. до м. октомври 2012 год., включително. ВКС нееднократно е е имал повод да посочи, че за групиране на наказанията по отделни присъди е от значение, кога е довършено продьлженото /или продължавано/ престъпление по втората от присъдите, а не кога е започнато. Ако продълженото или продължаваното престъпление е започнато преди първата присъда да влезе в сила и е завършило след влизането й в сила, наказанията по двете присъди не могат да се групират, т.е, в настоящия случай, в атакуваната си по реда на възобновяването част, първоинстанционния съдебен акт, е постановен в нарушение на материалния закон. Допуснатото нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е основание за възобновяване на наказателното дело и обуславя отмяна на присъдата в атакуваните й части и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Що се касае до искането за прекратяване на производството в тази част, от касационният съд, същото не може да бъде уважено, с оглед лимитативно посочените хипотези в които, настоящата инстанция може да упражни това свое правомощие. Воден от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела присъда № 4 от 31. 01. 2013 год., постановена по НОХД № 759 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Смолян, в частта с която на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения В. С. М. е било наложено общо най-тежко наказание и е извършено приспадане на изтърпяна от него, част и ВРЪЩА ДЕЛОТО в тази му част за ново разглеждане, от друг състав по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.