Р Е Ш Е Н И Е
№100
гр.София, 04.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и
пети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
със секретар Лилия
Златкова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 799/2009 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С”О. , гр. Б. срещу решението на Бургаския апелативен съд № 53/09.07.2009 год., постановено по т.дело № 116/2009 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Бургаския окръжен съд № 49/12.03.2009 год. по т.дело № 364/2007 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Д”О. , гр. Б. срещу ответника-касатор установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, както и в частта, с която е уважен предявения евентуален иск с правно основание чл.74 ТЗ и са отменени всички неприсъствени решения на Общото събрание на съдружниците на ответното дружество, отразени в протокол, датиран на 12, 14 и 17 август 2006 год., апелативният съд е прогласил за нищожни неприсъствените решения на ОС на „С”О. , отразени в посочения протокол с дати 12.08.2006 год., 14.08.2006 год. и 17.08.2006 год.
В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че в противоречие с разпоредбата на чл.140, ал.4 ТЗ въззивният съд е направил погрешния извод, че ищецът е станал съдружник в „С”О. с решението на ОС за приемането му, отразено в протокола на ОС от 21.07.2006 год., а не от датата на вписването на това решение в Търговския регистър на 21.08.2006 год., като по този начин е отречено конститутивното действие на вписването. Наведени са доводи и за нарушение на разпоредбата на чл.74 ТЗ, тъй като сочените от ищеца пороци на взетите неприсъствени решения – предмет на предявените искове, свързани с нарушение на закона /чл.139, ал.2 ТЗ/ относно процедурата, реда и необходимото мнозинство за приемането им обосновават извода за незаконосъобразност, а не за нищожност на тези решения и в тази връзка те подлежат на отмяна по реда на чл.74 ТЗ, в който смисъл е ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба „Д”О. , гр. Б. чрез процесуалния си представител адвокат Т. Т. от САК поддържа становище, че постановеното въззивно решение е правилно и оплакванията за неговата незаконосъобразност са неоснователни.
С определение № 110/24.02.2010 год. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Прието е, че апелативният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, който е от особено важно значение за изхода на спора – нищожно или незаконосъобразно е взетото неприсъствено решение на ОС на О. , при което е нарушена императивната норма на чл.139, ал.2 ТЗ за единодушно писмено съгласие на всички съдружници.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение във връзка с поставения материалноправен въпрос, обуславящ крайния изход на спора, на основание чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е основателна.
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Д”О. установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и е уважен евентуалния иск по чл.74 ТЗ за отмяна на всички неприсъствени решения на ОС на съдружниците на ответното дружество, отразени в представения протокол, датиран на 12, 14 и 17 август 2006 год. Решавайки спора по същество въззивният съд е уважил установителния иск като е прогласил за нищожни всички решения в цитирания протокол на ОС на ООД. Прието е въз основа на данните по делото, че ищецът е активно легитимиран да води иск за установяване нищожност на взетите неприсъствени решения на ОС, както и да иска отмяната им като незаконосъобразни поради нарушения на императивни норми на ТЗ, като е допуснато съединяването им в едно производство при условията на евентуалност на конститутивния иск по чл.74 ТЗ. Прието е също, че към момента на вземане на процесните решения ищецът е имал вече качеството на съдружник в ответното О. по силата на решение на ОС на съдружниците, проведено на 21.07.2006 год., когато е бил приет и е променено наименованието на дружеството от „Р”О. на „С”О. както и седалището му от гр. С. в гр. Б.. Направен е извода, че в отношенията с дружеството и останалите съдружници това решение поражда своето действие от момента на приемането му на посочената дата, а по отношение на трети добросъвестни лица – след вписването му в търговския регистър, което е станало на 21.08.2006 год. За да прогласи нищожност на процесните неприсъствени решения на ОС на „С”О. , отразени в представения по делото протокол с дати 12, 14 и 17 август 2006 год., апелативният съд е приел, че липсата на заявено писмено съгласие на един от съдружниците /в случая ищецът/ осуетява приемането им по реда на чл.139, ал.2 ТЗ, поради което тези решения, макар и отразени като съществуващи в протокола на ОС, се приравняват на липсващи, което обосновава тяхната нищожност. Направен е решаващият извод, че нарушението на императивното изискване на закона – чл.139, ал.2 ТЗ за единодушие на неприсъствените решения на ОС води до нищожност, а не до тяхната незаконосъобразност.
С оглед на изложеното и предвид данните по делото, законосъобразен се явява извода на въззивния съд, че ищецът е станал съдружник в ответното О. от датата на решението на ОС за приемането му-21.07.2006 год., тъй като това решение във вътрешните отношения между О неговите съдружници поражда незабавно действие, като предвиденият в чл.140, ал.4 ТЗ конститутивен ефект на вписването намира своето проявление само спрямо трети за дружеството лица. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, изразена в редица решения, между които и р. № 690/03.12.2008 год. по т.дело № 349/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 от новия ГПК. При това положение ищецът е следвало да вземе участие при приемането на процесните неприсъствени решения от ОС на ООД.
Налице е, обаче, противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС при разрешаването на поставения материалноправен въпрос – нищожно или незаконосъобразно е взетото неприсъствено решение на ОС на О. , при което е нарушена императивната норма на чл.139, ал.2 ТЗ за единодушно писмено съгласие на всички съдружници. Съгласно ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, в Търговския закон изрично е посочено в кои случаи е налице нищожност и в тази връзка не всяко порочно решение на ОС е нищожно. Търговският закон изрично квалифицира като нищожни само решенията на ОС, посочени в чл.75, ал.2 вр. с ал.1 ТЗ. Нищожно е също липсващото /невзето/ решение, което е отразено в протокола както и решението извън пределите на компетентност на ОС, определена с устава или закона. Само в изброените хипотези нищожността може да се установи чрез самостоятелен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, който не е ограничен със срок. Когато са опорочени процедурата по свикване и провеждане на ОС, реда, кворума или мнозинството за приемане на решенията или същите противоречат на императивни разпоредби на закона или учредителния акт, тези решения са незаконосъобразни – т.е. отменяеми, а не нищожни. Отмяната им може да бъде поискана само по реда и в сроковете по чл.74 ТЗ. Поначало съединяването на иск за установяване нищожност на решение на ОС с иск по чл.74 ТЗ за отмяната му е допустимо при условията на евентуалност на конститутивния иск, който следва да бъде разгледан от съда когато релевираните от ищца твърдения не могат да обосноват нищожност на процесните решения на ОС на ООД.
Видно от изложените в исковата молба фактически основания и петитум, ищецът е поискал да бъдат прогласени за нищожни, евентуално-отменени като незаконосъобразни взетите неприсъствени решения на ОС на съдружниците на ответното дружество, отразени в представения протокол, датиран на 12, 14 и 17 август 2006 год. Позовава се на допуснато нарушение на императивната норма на чл.139, ал.2 ТЗ, предвиждаща единодушно съгласие на всички съдружници с взетите решения. По делото е безспорно установено, че при вземането на неприсъствените решения не е участвувал и не е изразил съгласието си „Д”О. , който към този момент вече е имал качеството на съдружник в „С”ООД.
При тези фактически данни, неправилен се явява направеният в обжалваното въззивно решение извод, че нарушението на императивното изискване на закона за единодушие на неприсъствените решения на ОС води до тяхната нищожност. В ТР № 1/2002 год. ОСГК приема, че по отношение решенията на ОС на търговско дружество са приложими специфичните критерии, въведени в специалната нормативна уредба /Търговския закон/, поради което общите норми на ЗЗД, уреждащи недействителността на сделките в случая са неприложими. Погрешно е становището, че решенията на ОС, които противоречат на повелителни разпоредби на ТЗ са нищожни. В ТЗ изрично е посочено в кои случаи е налице нищожност и в тази връзка не всяко порочно решение е нищожно. Както вече беше посочено, нищожност на решението на ОС може да се обоснове в случаите на липсващо/невзето/ решение, отразено като съществуващо в протокола на ОС; на решение, взето извън компетентността на дружествените органи или в хипотезата на чл.75, ал.2 ТЗ.
С оглед на изложеното, неправилно апелативният съд е приел, че липсата на единодушно изразено писмено съгласие на всички съдружници приравнява неприсъствените решения на липсващи/невзети/ решения, което обосновава тяхната нищожност. Както вече беше посочено, нарушението на императивна разпоредба на закона или устава води до незаконосъобразност, а не до нищожност на решението на ОС на ООД. Квалифицирането на порочните решения на ОС на О. като нищожни поради противоречие с повелителна правна норма е допустимо само в предвидените от закона случаи. Конкретните хипотези на липсващо решение като основание за нищожност са: когато въобще не е проведено общо събрание на търговското дружество или когато такова е било проведено, но въпросът не е бил предмет на обсъждане и взето решение на това събрание. Нарушенията на процедурата по свикването и провеждането на ОС, наличието на кворум и необходимо мнозинство за вземане на решенията води до тяхното опорочаване, но не ги прави липсващи, а незаконосъобразни. Това се отнася и по отношение спазването на предвидената в чл.139, ал.2 ТЗ специална процедура, свързана с необходимото мнозинство и начина на гласуване при неприсъствените решения, какъвто е настоящият случай. Завишаването на необходимото мнозинство до единодушно писмено съгласие на всички съдружници в посочената разпоредба цели да компенсира липсата на общ форум, на който членовете на ОС да проведат разисквания, да изразят становища, да изслушат съображения и в тази връзка да гарантира правата им, а не да затрудни или блокира работата на колективния орган, както твърди ищецът в писмената си защита пред настоящата инстанция.
Неоснователно се явява искането на „Д”О. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС във връзка с приложението на чл.9, т.1 от Първа Директива на Съвета от 09.03.1968 год. за съгласуване на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата за защита на интересите на съдружниците и трети лица с цел тези гаранции да станат равностойни на цялата територия на Общността. В случая не е налице хипотезата на чл.628 ГПК, тъй като не се касае за тълкуване и прилагане на разпоредби на общностното право, а на националното законодателство. Освен това спорните правоотношения са възникнали през месец август 2006 год., когато България не е била член на ЕС.
По изложените съображения и с оглед конкретните данни по делото настоящият състав на ВКС счита, че взетите неприсъствени решения на ОС на „С”О. , отразени в протокола с дати 12, 14 и 17 август 2006 год., не са нищожни. Ето защо постановеното въззивно решение, прогласяващо тяхната нищожност следва да се отмени и предявеният от „Д”О. иск по чл.97, ал.1 ГПК да се отхвърли като неоснователен. При този изход делото следва да се върне на Бургаския апелативен съд за разглеждане и произнасяне по евентуалния иск по чл.74 ТЗ.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 и ал.3 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на Бургаския апелативен съд № 53/09.07.2009 год., постановено по т.дело № 116/2009 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Д”О. , гр. Б., предявен срещу „С”О. , гр. Б. за прогласяване нищожност на неприсъствените решения на Общото събрание на съдружниците, отразени в протокол с дати 12.08.2006 год., 14.08.2006 год. и 17.08.2006 год.
ВРЪЩА делото на Бургаски апелативен съд за разглеждане на евентуалния иск по чл.74 ТЗ, предявен от „Д”О. , гр. Б. срещу „С”О. , гр. Б..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: