4 5 Р Е Ш Е Н И Е № 50059 гр. София,25.07.2023г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1016 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА. Образувано е по иск на „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД срещу М. П. В. З., гражданка на Република Ю. А. за отмяна на арбитражно решение от 31.03.2017г. по арбитражно дело №12/2017г. на ad hoc арбитър С. Д. Т.. Ищецът твърди, че с получаване на 08.03.2019г. на покана за доброволно изпълнение по изп.дело №201983804000896 на ЧСИ М. Б. узнава за постановеното срещу него арбитражно решение. Заявява, че не е получавал препис от арбитражното решение и до получаване на ПДИ не е бил уведомяван за арбитражното дело. Поддържа, че не е сключвал арбитражно споразумение за разглеждане на „спора“ от ad hoc арбитър, не е бил уведомен за назначаване на арбитър и за образуване на арбитражно производство, не е вземал участие нито лично, нито чрез представител в такова, поради което са налице основанията за отмяна на решението по чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА. Твърди, че ако се установи наличие на арбитражно споразумение, то арбитражното решение е нищожно съгласно чл.47, ал.2 ЗМТА, тъй като ищцата в арбитражното производство има качеството потребител по смисъла на ЗЗП. Моли да бъде отменено арбитражното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответницата М. П. В. З., чрез особения представител адв. И. С. излага доводи, че и двете страни в арбитражното производство не са били надлежно представлявани, поради което не може да се установи съгласие за разглеждане на спора от посочения арбитър, респ. съществуването на арбитражно споразумение по реда на чл.7, ал.3 ЗМТА. Счита, че в интерес на правосъдието и на самата ответница е да се установи дали арбитражното производство е образувано, водено и решено валидно, при стриктно спазване на закона, което е гаранция за спазване на правата и законните интереси на страните. Оспорва твърдението за неарбитрируемост на спора, тъй като спорът не е потребителски. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на исковете: Предявеният иск по чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение, евентуално съединен с иск по чл.47, ал.2 ЗМТА за прогласяването му за нищожно, са процесуално допустими, като предявени от надлежна страна в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение По основателността на предявения иск с правно основание чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА: Няма спор в правната теория и съдебната практика, че абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на възникнал правен спор от арбитражен съд е наличието на валидно сключено между страните арбитражно споразумение /чл.7, ал.1, изр.2 ЗМТА/, което може да е обективирано в отделен самостоятелен договор или в арбитражна клауза в друг договор, сключен между страните. По своята правна същност арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор, за който се изисква писмена форма за действителност. По изключение с разпоредбата на чл.7, ал.3 ЗМТА законодателят признава компетентност на арбитражния съд и в хипотезата на презумирано мълчаливо съгласие на ответника за сключване на арбитражно споразумение, материализирано чрез предприетите от последния процесуални действия по съществото на делото, без да оспорва компетентността на арбитража, сезиран с искова молба от ищеца /ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола от арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или когато участва в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража/. Няма спор в теорията и практиката и по въпроса, че ответникът следва да направи възражение, че арбитражният съд не е компетентен, най-късно с отговора на исковата молба /чл.20, ал.1 ЗМТА/, като пропусне ли да го направи своевременно, това възражение се преклудира, освен ако пропускът е извинителен /чл.20, ал.3 ЗМТА/. Настъпилата преклузия за възражението важи както за арбитражното производство, така и при иска за отмяна на арбитражното решение по чл.47 ЗМТА. Видно от процесното арбитражно решение от 31.03.2017г. по арбитражно дело №12/2017г. на ad hoc арбитър С. Д. Т., приложено в оригинал към молбата на М. В. З. за издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. №1933/2017г. по описа на Софийски градски съд, арбитърът е приел, че между страните М. П. В. З. и „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД няма подписано арбитражно споразумение, с което да му е възложено разглеждането на спора, с който е сезиран от ищцата. Независимо от това намира, че е компетентен да се произнесе, тъй като с отговора на исковата молба ответното дружество е заявило съгласие спорът да бъде разрешен от ad hoc арбитър С. Д. Т., което е потвърдено в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния му представител адвокат А. Горка, практикуващ и вписан в адвокатския регистър на [населено място], А.. По настоящото дело служебно е изискано представянето на арбитражно дело №12/2017г. от ad hoc арбитър С. Д. Т., като същото не е приложено поради невъзможност да му бъде връчено съобщение на адреса, посочен в решението като място на арбитража. Не се установява съществуването на канцелария на арбитъра на посочения или друг адрес, като няма други данни за неговата самоличност /в решението не е посочен ЕГН/, нито за постоянен или настоящ адрес /в Национална база данни „Население“ присъстват 70 лица с име С. Д. Т., като нито едно от тях не е регистрирано на адреса, посочен в арбитражното решение/. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че дори да се приеме, че съществува лице С. Д. Т., съгласило се да бъде ad hoc арбитър по процесния спор между страните, няма доказателства за спорните обстоятелства - получаването от ответника на препис от исковата молба от М. В. З. и представянето на отговор на исковата молба, обективиращ съгласие спорът да бъде разгледан от ad hoc арбитър С. Д. Т., провеждането на открито съдебно заседание на 30.03.2017г. и извършването на описаните в решението процесуални действия. Няма доказателства и за представителната власт на адвокат А. Горка, оспорена от страна на ищеца по настоящото дело „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД /ответник в арбитражното производство/. Видно от писмо от А. адвокатска колегия от 18.03.2019г. лице с името „А. Горка“ не е и никога не е било регистрирано като адвокат в нито една адвокатска колегия в А.. Предвид изложеното, съдът намира, че процесуалните действия по арбитражното дело, дори да се приеме, че са извършени, представляват действия на лице, което няма качеството адвокат и което действа без представителна власт. Тези действия, както и съгласието спорът да бъде разрешен от ad hoc арбитър С. Д. Т. не пораждат правни последици и не обвързват ответника. В арбитражното решение е посочено, че в проведеното открито съдебно заседание ищцата М. В. З. е представлявана от адвокат А. Б., практикуващ и вписан в адвокатския регистър на [населено място], Полша. С отговора на исковата молба е представена справка от електронен регистър на адвокатите в Полша, от която е видно, че лице с името „А. Б.“ не е и не е било вписано в този регистър, т.е. и извършените от името на ищцата процесуални действия са от лице, което няма качеството адвокат и действа без представителна власт. С оглед гореизложените обстоятелства, настоящият състав на ВКС намира, че между страните няма валидно сключено арбитражно споразумение, обективирано в отделен самостоятелен договор или като арбитражна клауза в друг договор/чл.7, ал.1, изр.2 ЗМТА/, нито е налице изрично или мълчаливо съгласие на ответника за сключване на такова арбитражно споразумение по смисъла на чл.7, ал.3 ЗМТА. Не се установява обективирано в отговора на исковата молба или изрично заявено в открито съдебно заседание съгласие на „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД спорът да бъде разрешен от сезирания от ищцата ad hoc арбитър С. Д. Т., нито предприемане от надлежно упълномощен представител на процесуални действия в арбитражното производство, вкл. явяване в арбитражно заседание, без да се оспорва компетентността на арбитража, които да се квалифицират като мълчаливо съгласие. Предвид изложеното, съдът счита, че процесното арбитражно решение е постановено при липса на арбитражно споразумение, без надлежно уведомяване на ответника за образуването на арбитражното дело и определения арбитър, поради което следва да бъде отменено на основание чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА. С оглед уважаване на иска за отмяна на арбитражното решение поради липса на арбитражно споразумение, не следва да се разглежда иска за прогласяване на нищожност на арбитражното решение, като постановено по спор, в който ищцата има качеството потребител по смисъла на ЗЗП. С оглед изхода на спора ответницата следва да бъде осъдена да плати на ищеца направените по делото разноски в размер на 259 810 лева /държавна такса, такса за обнародване на призовка в ДВ и възнаграждение за особен представител/. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ, на основание чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА, арбитражно решение от 31.03.2017г. по арбитражно дело №12/2017г. на ad hoc арбитър С. Д. Т., по иск, предявен от „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] срещу М. П. В. З., гражданка на Република Ю. А.. ОСЪЖДА М. П. В. З., гражданка на Република Ю. А. да плати на „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата 259 810 лева разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.