Гр.София, 27.01.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ШИШКОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
ПЕТЯ КОЛЕВА
при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА и
в присъствието на прокурора Н.ЛЮБЕНОВ
изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 805/2021 година.
Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на Б. Н. Б.- адв. Н. и адв.К. срещу въззивна присъда № 11 от 04.06.2021г. постановена по ВНОХД № 349/2021г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас. Релевират се касационните основания по чл.348, ал.1,т.1, 2 и 3 НПК. Оплакването за съществени нарушения на процесуалните правила се мотивира с твърдения за едностранчив доказателствен анализ и липса на обективност и всестранност. Това според касаторите е довело до неправилното приложение на материалния закон и осъждане на подсъдимия. Иска се от касационната инстанция да отмени въззивната присъда и да оправдае подсъдимия, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция или да намали наложеното наказание.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия Б. - адв. Н. заявява, че поддържа касационната жалба. Акцентира на изложените в нея твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника си.
Представителят на Върховна касационна прокуратура не счита , че са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Не споделя оплакванията на подсъдимия и намира, че въззивната присъда следва да се остави в сила.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби на подсъдимия и защитниците му, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда № 260004 от 17.12.2020г., постановена по НОХД № 565/2019г., Районен съд гр. Царево е признал подс. Б. Б. за невиновен и го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 НК .
По повод постъпил протест е била инициирана въззивна проверка на присъдата. В присъда № 11 от 04.06.2021г., постановена по ВНОХД № 349/2021г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас присъдата на районния съд е била отменена. Вместо нея окръжният съд е признал подсъдимия за виновен в това, че на 27.08.2018г. в гр. Китен управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, установено по надлежния ред, а именно 1,63 промила, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК. Наложено му е наказание от 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим и глоба от 1000 лв. На основание чл.343г, вр. чл.343б НК, подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години. На основание чл. 68 НК е приведено в изпълнение отложено по реда на чл. 66 НК наказание от 6 месеца „лишаване от свобода“ постановено по НОХД № 2345/2016 г. по описа на СРС.
Касационните жалби на защитниците на подсъдимия са неоснователни.
В касационната жалба на адв. Н. пространно се развиват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Всъщност зад тези твърденията стоят изключително аргументи относно обосноваността на въззивната присъда- въпрос, която касационната инстанция не може да контролира.
Касационната инстанция за пореден път намира за необходимо да отбележи в свое решение, че касационната проверка по наказателни дела в рамките на редовното триинстанционно производство обхваща правилното приложение на закона въз основа на приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка. Недопустима е подмяна на извършената оценка относно достоверността, надеждността и достатъчността на доказателствения материал при липса на порок в осъществената доказателствена дейност.
Твърдението, че окръжният съд е кредитирал доказателства- показанията на свидетелите И. и Й., а не е дал вяра на други- показанията Ц. и Д., не е упрек към обективността на проведеното съдебно следствие, а се отнася към преценката, направена от въззивната инстанция, на кои доказателства да се довери и на кои- не. Очевидно е желанието на касатора чрез доводи за съществени процесуални нарушения всъщност да достигне до промяна във фактическите изводи на окръжния съд. Това обаче е относимо към суверенното вътрешно убеждение на съда, което не би могло да се коригира от настоящата инстанция.
Може да се направи обобщен извод, че въззивният акт е постановен при спазване на процесуалните норми за обективност и всестранност, че приобщените доказателства са събрани по предвидения в закона ред и съдържанието им не е интерпретирано превратно и изводите на контролираната инстанция по тяхното кредитиране са достатъчно подробно мотивирани. Изведен е на преден план основният спорен въпрос по настоящото дело - кога подсъдимият е употребил алкохол, довел до констатирано съдържание в кръвта му 1,63 промила- преди спирането му за проверка или в периода от 20 минути между спирането му и пристигането на представители на „Пътна полиция“. За да ревизира мотивите на районния съд, въззивната инстанция се е спряла подробно на всяко едно от събраните доказателства, съпоставила ги е едно с друго, осъществила е пространен анализ на доказателствената съвкупност. Не са споделяеми доводите на касатора за игнориране на гласни доказателства в полза на защитната теза. Показанията на визираните в жалбата свидетели- Г., Ц. и Д., както и обясненията на подсъдимия са били предмет на обсъждане от окръжния съд /стр.7,8,9,10 от мотивите/ сторено не повърхностно, а изключително задълбочено, като се изложени пространни мотиви защо те не се ползват с доверие от окръжния съд.
Това може и да не удовлетворява стремежа на защитата за представяне на случилото се в оневиняваща подсъдимия светлина, но не води до порочност при анализа на доказателствата. Лансираната версия за това, че подсъдимият пред очите на полицейските служители- св. И. и св. Й. е употребил близо 200 грама концентрат за период от 20 минути, между спирането му за проверка и пристигане на полицаите от „Пътна полиция“, е отхвърлена от въззивния съд с нужната категоричност. Изводите за това не са произволни, а се основават на обективен прочит на кредитираните свидетелски показания, заключението на съдебно-медицинската експертиза и не на последно място са изведени на база на осведомеността на подсъдимия за процедурата в подобни случаи, с оглед предходното му осъждане по чл.343б НК.
Касационната инстанция не съзира пропуски в аналитичната дейност на съда, нито констатира твърдяната от касатора липса на обективност и всестранност при разследването, които да рефлектират върху правилното и законосъобразно вземане на решение по вътрешно убеждение. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно, съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не се установяват пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние.
Въз основа на установените в съгласие с процесуалните правила фактически положения материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия за деяние, осъществяващо състава на чл.343б, ал.2, вр. ал.1 НК.
В касационната жалба на адв. К. се визира и касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК без да се изложат никакви аргументи в негова подкрепа. Това лишава настоящия съд от възможността на провери въззивния съдебен акт в исканата от касатора насока и да отговори на евентуалните възражения. Може единствено да се отбележи, че наказанието е индивидуализирано при превес на смекчаващите вината обстоятелства малко над законоустановения минимум и по-голяма снизходителност не би могла да се претендира.
Предвид гореизложеното настоящият съд намира жалбите на подсъдимия Б., подадени чрез защитниците му- адв. Н. и адв. К. за неоснователни. Не са налице сочените касационни основания и присъдата на въззивния съд следва да се остави в сила като правилна и законосъобразна.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 11 от 04.06.2021г., постановена по ВНОХД № 349/2021г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |