Р Е Ш Е Н И Е № 294 гр. София, 02 октомври 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на десети септември, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №850 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на частния тъжител И. П. Н. срещу решение №42 от 31.03.2015 г., постановено по ВНЧХД №221/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив. С присъда №15, постановена на 24.02.2014 г. по НЧХД №2075/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив, подсъдимият П. Г. Н. е признат за невиновен в това, че в периода от 15.11.2011 г. до 20.08.2012 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи, собственост на И. П. Н. на обща стойност 65 450 лева, като обсебването е в големи размери и представлява особено тежък случай, като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.206, ал.4, във вр. с чл.26, ал.1 НК. С присъдата са отхвърлени изцяло и предявените от И. Н. срещу П. Н. граждански искове с предмет- сумата от 65 450 лева, както и законната лихва върху тази сума, считано от 20.08.2012 г. като неоснователни. С решение №42 от 31.03.2015 г., постановено по ВНЧХД №221/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив постановената първоинстанционна присъда е изцяло потвърдена като правилна и законосъобразна. В касационната жалба и допълнението към нея се сочат всички касационни основания, но при преглед на оплакванията може да бъде направен извод, че те всички са свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Поддържа се, че частният тъжител е бил лишен от възможност да измени обвинението по реда на чл.287, ал.6 НПК, като неправилно първостепенния и въззивния съд са приели, че искането е направено извън законоустановения шестмесечен срок. Твърди се, че неправилно са анализирани събраните в хода на производството доказателства, като решаващите съдилища са приели за установени факти, които не съответстват на доказателствените източници. В подкрепа на това оплакване се сочат показанията на свидетелите С., Г. и К., от които се установява, че част от животните са останали при подсъдимия, който им е махнал поставените марки. По отношение на обвинението с предмет моторни превозни средства се поддържа, че осъществяването на престъплението се установява от показанията на посочените по- горе свидетели и от тези на свидетелите М. и Е., които твърдят, че камиона се е ползвал в инкриминирания период от подсъдимия. Касационният жалбоподател поддържа, че в резултат на направения погрешен и непълен анализ на доказателствата не са установени правилно фактите, което от една страна представлява съществено нарушение на процесуални правила, а от друга е предпоставило и неправилното приложение на материалния закон. На тези основания се предлага атакуваните съдебни актове да бъдат отменени, а делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд или алтернативно се моли да бъде отменен въззивния съдебен акт и подсъдимият да бъде признат за виновен по обвинението- предмет на производството. В хода на касационното производство защитникът на подсъдимия поддържа, че касационната жалба е неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Твърди, че двата предходни съдебни състава са обсъдили всички събрани в хода на производството доказателства и са ги анализирали правилно. Моли да бъде отчетено и това, че претенциите на частния тъжител са отхвърлени от гражданския съд, както и това, че и към момента П. Н. е пълномощник на сина си и има възможност да се разпорежда с неговото имущество. Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение, защото законът е приложен правилно и липсват посочените в жалбата нарушения. Подсъдимият твърди, че е невинен и моли да не бъде уважавано обвинението. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прие, че предходните съдебни състави са направили пълен и верен анализ на доказателствените материали и са установили законосъобразно релевантните за изхода на производството факти. Правилно се отграничени три групи гласни доказателства, като вярно те са съпоставени и са кредитирани тези, които се подкрепят от други доказателствени източници, в това число и писмени. Настоящият съдебен състав приема, че правилно не са кредитирани изцяло показанията на свидетелите И. С., Г. и Н., като законосъобразно решаващите съдилища са преценили, че те са в близки отношения с касационния жалбоподател и показанията им по отношение на въпроса колко крави от първоначално общото стопанство на И. и П. Н. са предадени на частния тъжител не следва да бъдат кредитирани. Вярно съдилищата са приели, че показанията им (в частта, че подсъдимият е задържал всички крави) се опровергават категорично от показанията на свидетелите Е., К. и най- вече Л., който са незаинтересовани от изхода на производството и нямат видим интерес да подкрепят която и да е от страните в него. Не на последно място показанията на втората група свидетели се подкрепят и от приетите по делото писмени доказателства (конкретно протокола за опис на животните във фермата на подсъдимия), които сочат на обстоятелства, различни от съобщените от свидетелите С., Г. и Н.. Законосъобразно предходните съдебни състави не са кредитирали показанията на свидетеля М., в частта им, че той лично е възприел това, че подсъдимият е нарязал собственоръчно едно от превозните средства (товарен автомобил)- предмет на производството. Правилно е прието, че показанията на този свидетел се опровергават от тези на свидетеля Р. (който твърди, че това не е осъществено от подсъдимия, а от други неустановени лица, упълномощени за тези действия от частния тъжител). Ето защо е верен извода че единствено от показанията на М. не може да бъде установен по несъмнен и категоричен начин съпричастността на П. Н. към това обвинение. Предвиди изложеното, касационният съд прецени, че макар и в хода на производството да са били събрани противоречиви гласни доказателства решаващите съдилища са направили пълен и прецизен анализ на доказателствените източници и са установили правилно релевантните за изхода на делото факти. При преценката на гласните доказателства не са допуснати логически или фактически грешки, което е и основание да се приеме, че не са допуснати посочените в касационната жалба съществени нарушения на процесуални правила, свързани с преценката на доказателствата. Правилно първостепенния съд е приел, че изменението на обвинението по реда на чл.287, ал.6 НПК е допустимо само и единствено ако е направено в установения в закона шестмесечен срок от извършване на престъплението. Не може да бъде приета тезата на защитата, че този срок започва да тече от узнаване на обстоятелствата, които налагат изменение на обвинението, тъй като това виждане противоречи на отразеното в процесуалния закон и на константната съдебна практика. В този смисъл са Р 508-92-ІІ и Р 93-09-ІІІ. Този съдебен състав не възприе оплакването на касационния жалбоподател, че въззивният съд е допуснал нарушения, свързани със събирането на доказателства. Вярно е, че съдът е допуснал повторен разпит на свидетелката Е., а впоследствие не го е провел, като е отменил определението си, но преценката дали да бъдат събирани нови доказателства ли и бъдат проверени вече събрани такива, всякога принадлежи на решаващият съд. След като той е преценил, че за правилното решаване на делото не е необходим повторен разпит на този свидетел тази негова преценка може да бъде приета за нарушение на процесуални правила само ако е възпхрепятствала установяване на релевантните за изхода на производството факти. В това производство тези факти са в максимална степен установени и непровеждането на повторен разпит на свидетелката Е. не представлява нарушение на процесуални правила. Касационният съд не възприе и оплакването, че въззивният съд не е направил самостоятелен анализ на доказателствените източници и това е довело до непълнота на неговите мотиви. Напротив съдът е постановил пространен съдебен акт, в който подробно и вярно е анализирал доказателствата, като е направил самостоятелен доказателствен анализ. Ето защо няма основание да се прецени, че атакувания съдебен акт страда от непълнота или липса на мотиви. Предвид изложеното касационният съд прецени, че въззивната инстанция не е допуснала съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК и няма основание за отмяна на постановения въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. По оплакването за нарушение на материалния закон: Касационният съд приема, че в депозираната касационна жалба и допълнението към нея липсват конкретни оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. В касационната производство (за разлика от въззивното) не съществува същинско служебно начало и съдът има задължение да се произнесе само по отношение на обжалваната част на атакувания съдебен акт и да отговори на отразените в касационната жалба данни, които подкрепят посоченото от жалбоподателя касационно основание. Доколкото в настоящата жалба липсват конкретни оплаквания, свързани с приложението на материалния закон и не са посочени данни, които да ги подкрепят касационният съд няма възможност да им отговори или задължение да провери приложението на закона. Ето защо съдът не намира за необходимо да посочва подробно защо приема, че материалния закон е приложен правилно, като единствено ще отрази, че изцяло споделя отразеното във въззивния съдебен акт по отношение на приложението му. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №42 от 31.03.2015 г., постановено по ВНЧХД №221/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.