5 Р Е Ш Е Н И Е № 469 София, 27 октомври 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 309 по описа за 2010 година. С решение № 1 от 12.01.2010 г. по внохд № 378/09 г. Апелативният съд-гр.Пловдив потвърдил присъдата на Окръжния съд-гр.Хасково, постановена по нохд № 128/09 г. Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби от подсъдимите Я. П. Т. и М. И. А.. От името на подс.Т. са подадени две касационни жалби от защитниците му – адв.У. и адв.П.. Съвместният им прочит сочи, че се претендира наличието на всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК. Иска се оправдаване или приложение на института на смекчената наказателна отговорност. Пред ВКС жалбите се поддържат. Подсъдимият представя писмена защита. Подс.А. също възразява, че са налице всички основания по чл.348, ал.1 НПК и иска оправдаване или намаляване на наказанието. Пред ВКС подсъдимата и защитата й поддържат жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Подсъдимите са осъдени, както следва: Подс.Т. – на основание чл.242, ал.2 във връзка с чл.20, ал.4 и чл.54 НК на 10 години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 000 лева, като е оправдан по първоначалното обвинение за съучастие с подс.А. и по чл.20, ал.3 НК, както и на основание чл.354а, ал.2 във връзка с ал.1 и чл.54 НК – на 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лева, като е оправдан по първоначалното обвинение по отменената редакция на чл.354а, ал.2, т.1 във връзка с ал.1 НК. На основание чл.23 НК е определено общо наказание 10 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор от закрит тип и глоба в размер на 100 000 лева. Подс.А. – на основание чл.242, ал.2 във връзка с чл.20, ал.2 и чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 НК на 6 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и на глоба в размер на 50 000 лева, като е оправдана по първоначалното обвинение за съучастие с подс.Т.. На основание чл.59 НК съдът зачел предварителното задържане на подсъдимите – за Т. от 17.03.2006 г. до влизане на присъдата в сила и за А. – от 17.03.2006 г. до 02.02.2007 г., за последната и времето, през което е била под домашен арест – от 02.02.2007 г. до влизане на присъдата в сила. В полза на държавата са отнети – предметът на престъплението – хероин 1,980 кг. (чл.242, ал.7 НК) и превозното средство, послужило за превозването му – л.а.”Ф. О.” с рег. № Х7609АП (чл.242, ал.8 НК). Пределите на касационната проверка са очертани от иницииралите образуването на настоящото производство, както и от ангажираните от тях основания и доводите в тяхна подкрепа, като е явно, че не се оспорват оправдателните части на въззивното решение. С касационна жалба от името на подс.Т. са приложени показания на Ц. и препис от обвинителен акт срещу него, които няма как да бъдат преценявани от ВКС – чл.353, ал.5 НПК. По жалбата на подс.Т.: Възражението за допуснати съществени нарушения на процесуални правила е неоснователно. За изясняване на обстоятелствата по чл.102 НПК, решаващият съд е събрал множество доказателства от различни по вид доказателствени източници – писмени, гласни и веществени. Част от събраните доказателства са противоречиви вътрешно и във връзката им с други. Съдът е изпълнил задължението си да изложи съображения по оценката на доказателствата, в това число и на противоречивите такива. Въззивният съд е възприел положително оценъчната дейност на ХОС, като във връзка с поставените на вниманието му възражения (от страна на двамата подсъдими), е направил и собствен анализ на част от ангажираните от тях доказателства. Съображенията по оценката на доказателствата и техните източници не са декларативни, а подробни, ясни, безпротиворечиви и в съответствие с правилата на формалната логика. Съдът по същество не е установил основание да не даде вяра на показанията на св.Д., Т., Х., Б. и Т. не само защото са вътрешно издържани и последователни, но и защото се утвърждават от редица други доказателства, произтичащи от други доказателствени източници – писмени и гласни. Не е установено и по делото липсват данни за основателно съмнение в достоверността на коментираните доказателства. Подробните съображения по оценката на показанията, на посочените свидетели, не дават основание да се приеме, че съдът е нарушил основният принцип по чл.14, ал.2 НПК. Вътрешните противоречия в показанията на св.Т. и Ц., след прецизен анализ, в най-малките детайли, са преодоляни, като е ясно на кои от тях съдът е дал вяра. По аналогичен начин стоят нещата и с показанията на св.Г.. Обстоятелството дали инкриминираното високорисково наркотично вещество се е намирало в багажника на лекия автомобил, управляван от св.Ц., към момента, в който е следвало да бъде получено от подс.Т., няма онова значение, което защитата на последния му придава. По-важно е това, че безспорно е установено, че именно той е следвало да го получи. Що се отнася до фигурата на „оговора” тя поначало е възможна само, когато на преценка подлежат обясненията на подсъдим, каквото качество, в настоящото производство, св.Т. няма. Не намира опора в данните по делото възражението за липсата на съображения относно дейността на подс.Т., като не е налице неяснота относно личното му участие в инкриминираните деяния – виж л.14-15 от мотивите. Отсъствието на твърдяните от жалбоподателя съществени нарушения на процесуални правила, както и на такива, за които ВКС следи служебно, очертава рамките на проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наложените наказания, а именно – приетите за установени от въззивния съд фактически положения. Като е установил признаците от обективна и субективна страна на престъпните състави по чл.242, ал.2 и чл.354а, ал.2 НК, съдът е имал основание да ангажира наказателната отговорност на подс.Т.. Същият обективно е допринесъл за осъществяване на престъплението по чл.242 НК, като поведението му стои в причинна връзка с неговото изпълнение и с престъпния резултат. Изложеното от П. в насоката относно чл.18, ал.1 във връзка с чл.354а НК изцяло се възприема от ВКС, като пропускът обективно не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Наложените на подс.Т. наказания не са явно несправедливи. Правилна и съответна на данните по делото е констатацията за отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства. Обстоятелството на което се акцентира в жалбата – продължителността на наказателния процес - около четири и половина години, обективно не е в онази величина, която обичайно, свързано с изискването за справедлив процес, се преценява на плоскостта на изключителните смекчаващи отговорността обстоятелства. Наказанията правилно са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона, като в размер на минимума, те не са несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК. По жалбата на подс.А.: П. не е допуснал нарушение на чл.339, ал.2 НПК. Всички възражения, развити от жалбоподателката и защитата й пред въззивния съд, са получили отговор, съответен на изискванията на закона – л.69-71 от мотивите на въззивното решение. На същото място добре е видно, че обясненията на подс.А. не са игнорирани от решаващия съд. Същите са подложени на внимателна преценка относно вътрешната им последователност и при връзката им с останалите, събрани по делото доказателства. Възражението за наличието на „оговор” от страна на св.Т., няма как да получи отговор, различен от дадения по-горе. При установените фактически положения законът правилно е приложен.Извършеното от жалбоподателката осъществява признаците на престъпния състав по чл.242, ал.2 във връзка с чл.20, ал.2 НК. Касационната жалба е частично основателна. Наказанията на подс.А. са определени по реда на чл.55 НК – като съдът е установил наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства при които и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. При поначало правилната индивидуализия на наказанията по реда на смекчената наказателна отговорност, оказаното от подсъдимата съдействие за установяване на останалите участници в престъпната дейност, е оценено недостатъчно. Независимо от подбудите за това, то обективно значително е допринесло до целения резултат – разкриване на обективната истина за изследваното събитие. ВКС намира, че наказание в размер на пет години лишаване от свобода по-пълно се съобразява с коментираното поведение на жалбоподателката, в който смисъл оспореното въззивно решение следва да се измени. Тук е мястото да се спомене, че П. е допуснал грубо нарушение на процесуалните правила, което, свързано с казаното по-горе, не е съществено по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК - в мотивите на решението П. е застъпил становище, че наказание от пет години лишаване от свобода (л.71) се явява „справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и на самата подсъдима”, като е в състояние да изпълни целите на наказанието, но е пропуснал да намали първоначално определеното й наказание от шест години лишаване от свобода. Кумулативно предвиденото наказание глоба, по размер е справедливо и намаляването му би било проява на снизходителност. Водим от горното на основание чл.354, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 1 от 12.01.2010 г., постановено по внохд № 378/09 г. на Апелативния съд-гр.Пловдив като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимата М. И. А. наказание на пет години лишаване от свобода. В останалата част ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: