Р Е Ш Е Н И Е № 114 гр. София, 12 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 29 февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 48/2012 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационни жалби лично на подс. В. Г. Т. от гр. С. и на неговият защитник – адвокат К. Г., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 926/2011 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Исканията са за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 411/18.11.2011 г., постановено по внохд № 926/2011 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 3-ти състав е потвърдил присъда № 176/12.07.2011 г., постановена по нохд № 265/2010 г., на Благоевградския окръжен съд, с която подс. В. Г. Т. е бил признат за виновен в извършени престъпления: по чл. 311, ал. 1 НК, чл. 319, пр. 2 НК и чл. 301, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК осъден съответно на една година и шест месеца лишаване от свобода и лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност за същия срок и на три години лишаване от свобода и „глоба” в размер на 1 500 лв., както и на лишаване от същото право за срок от три години. По реда на чл. 23, ал. 1 НК е определил за изтърпяване едно общо наказание от три години лишаване от свобода и „глоба” от 1 500 лв., като по реда на чл. 23, ал. 2 е присъединил и наказанието лишаване от право да се заема държавна или обществена длъжност, точно посочена в присъдата, за срок от три години. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, за изпитателен срок от три години. Отнел е в полза на държавата предмета на престъплението, като го е осъдил да го заплати в размер на 200 лв., на основание чл. 307а НК и се е произнесъл по направените разноски и веществените доказателства. По довода за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в жалбата в тази връзка, по същество се свеждат до твърдението за неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил съставите на тези престъпления. При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК направените изводи, че подс. В. Т. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията за които е бил осъден, са напълно законосъобразни. Те се подкрепят от събраните гласни доказателства – частично от обясненията на подс. Т., показанията на свидетелите Т. Б., И. Б., П., С. Т., С., Щ., М., А., Д., С., Р., А. и П., приобщените по реда на чл. 371, т. 1 НПК гласни доказателствени средства и експертното заключение на в. Л. Н., от приложените многобройни писмени доказателства, включително протокол за обиск и изземване, както и протокол за опис на банкноти, от приложените веществени доказателства. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главният факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на извършените деяния, т. е. да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК. Следователно, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ, поотделно и в съвкупност на доказателствата. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на гласните и писмените доказателствени средства, на които се е позовал въззивника, е мотивирал обоснован извод защо ги отхвърля. Изложил е и убедителни съображения в мотивите си, след подробно обсъждане, на кои се дава вяра и защо, кои не кредитира и на кои се гради направения извод за вината на подс. В. Т.. При така установените факти и обстоятелства от предходните съдилища, относими към предмета на доказване в процеса изводите, че се касае за извършени престъпления по посочените текстове от НК, са напълно законосъобразни. Второинстанционният съд в мотивите си е обсъдил всички направени възражения и в тази връзка е изложил логични и законосъобразни съображения, защо не ги възприема. В тази връзка убедително е отговорил на твърденията в жалбата за не обсъждане на всички събрани доказателства и не посочване кои приема за достоверни и кои отхвърля, за наличие на противоречия в показанията на св. Б., Т., за справката от община Сандански, за съставения протокол на 17.07.2008 г. и показанията на св. С. и Р., за не обсъждането от първостепенния съд на „декларацията” на св. Б., за обясненията на подсъдимия Т., за иззетите мобилни апарати от него, за справките изготвени от мобилните оператори. В резултат правилно е било прието, че подсъдимият е осъществил съставите на престъпленията, поради което законосъобразно е бил осъден. Не може да бъде направен друг извод, освен този, че подс. Т. е извършил инкриминираните деяния, законосъобразно квалифицирани по посочените текстове от НК. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. По обвиненията срещу подс. Т., са законосъобразни изведените след преценката на всички доказателства изводи, че извършеното съставлява престъпления по чл. чл. 311, ал. 1, 319, пр. 2 и 301, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, съставомерни от обективна и субективна страна – л. 16 – 21 от мотивите. По безспорен начин е установено, че подсъдимият в качеството си на длъжностно лице –главен експерт „Разрешителни, регистрация и контрол по защита на потребителя и правилата за търговия”, в отдел „ЛРРК” в община Сандански, в кръга на службата си е съставил официален документ – констативен протокол от 11.07.2008 г., в който отразил невярно обстоятелство; че с цел да набави за себе си облага е скрил не изключително принадлежащ нему документ – оригинал на посочения протокол и че при условията на продължавана престъпна дейност, в същото длъжностно качество е поискал и приел облага общо в размер на 200 лв., която не му се следва, за гдето е извършил друго престъпление – чл. 311 НК. В тази връзка, от съществено значение са данните от длъжностната му характеристика, трудов договор № 1/26.05.1987 г. и допълнително споразумение № 114, заповед № 227/05.05.2006 г. на кмета на [община] от които се установява, че в това качество е имал право да извършва проверки и налага санкции при установяване на нарушения по ЗЗППТ, да съставя актове и подготвя наказателни постановления за констатирани нарушения по ЗАНН, да взема самостоятелно решения по издадените актове относно наличие на законови предпоставки за издаване на наказателни постановления и относно степента на вината, като с тази дейност се подготвя вземането на решения от страна на н-ка на „ЛРРК” и кмета на общината. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. В. Т., е осъществил от обективна и субективна страна съставите на тези престъпления. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационните жалби за отмяна на решението. Посочените в касационните жалби възражения по този довод, свързани с предмета на доказване в процеса, са идентични с поддържаните и пред въззивният съд. Същият в мотивите си подробно се е занимал с тях и е изложил подробни съображения защо ги отхвърля. Точен е направеният извод, че обвинението е доказано по несъмнен начин и че е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Изложените съображения са убедителни, основаващи се на установените и приети данни по делото, споделят се от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита и този касационен довод за неоснователен. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към главния факт на доказване в процеса. При това инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли са или не престъпления от подс. Т., съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени и веществени доказателства, експертните заключения, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил съставите на инкриминираните деяния, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи, във връзка със предмета на доказване в процеса, въззивната инстанция мотивирано е обосновала отказа да ги приеме. Затова възражението, че не са били обсъдени всички събрани доказателства, е неоснователно. При положения, че този съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството, при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия и неговата защита. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата. Изложени са подробни съображения в тази връзка и са били обсъдени направените възражения. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност, за устно изложение по направените доводи. Отказът на съдилищата да кредитират безусловно обясненията на подсъдимия, не съставлява нарушение на процесуалния закон. Версията на касатора е била обсъдена обстойно и с основание отхвърлена, като опровергана от другите събрани доказателства. Обясненията му са доказателствено средство – чл. 55 и 115 НПК, но и средство за защита, което упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е., законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова, тяхната достоверност относно фактите от предмета на доказване се оценява на общо основание, в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено и инстанционните съдилища са сторили точно това. Въззивната инстанция е приела за установена по съществото на делото фактическа обстановка такава, каквато е изложена в мотивите на първоинстанционния съд. При това положение, след като не приема нова такава, на базата на същите доказателства, този съд не е длъжен подробно да обсъжда това, което е задължително за мотивите на присъдата. Не е негово задължение да анализира подробно доказателствата, събрани при съдебното следствие от първата инстанция, след като на тяхна основа не се правят различни фактически констатации. Посочените във касационната жалба конкретни възражения във връзка с този довод са идентични с поддържаните пред въззивният съд. Същият в мотивите се подробно се е занимал с тях и е отговорил законосъобразно за обвиненията по чл. 311, 319, пр. 2, 301, ал. 3, за твърдяното не обсъждане на всички доказателства по делото, за превратността в обсъждането на свидетелски показания, за инкриминирания протокол от 17.07.2008 г. и цитираната по - горе декларация на св. Б., за липсата на мотиви, които се възприемат от настоящата инстанция и не се нуждаят от преповтаряне. С оглед на всичко изложено настоящата инстанция счита, че не е налице нито от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт, поради което жалбата и в тази си част се явява неоснователна. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Конкретни възражения по този довод не са направени, като единствено се иска наказанието да бъде определено при условията на чл. 55 НК, без да са посочени конкретни многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Искането е неоснователно. При определяне вида и размера на санкциите за всяко едно от инкриминираните деяния, предходните инстанции са отчели в пълна степен наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и значението им за това. Точен е извода, че те следва да бъдат наложени при условията на чл. 54 НК, с оглед осъществяване целите на наказанието, задачите на индивидуалната и генерална превенции. И според настоящият съдебен състав така определените наказания при условията на чл. 54 НК, са напълно справедливи. Не са налице нито многобройни, нито изключителни /о/ смекчаващи вината обстоятелства, за всяко едно от деянията, а такива не се сочат и от касатора, за да може да се направи извод, че и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко с оглед на извършеното, и се приложат разпоредбите на чл. 55 НК. Ето защо, касационната жалба и в тази си част се явява неоснователна, поради което не следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, състав на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 411/18.11.2011 г., постановено по внохд № 926/2011 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 3-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател : Членове: