Р Е Ш Е Н И Е № 477/12 гр.София, 23.01.2013г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА АЛБЕНА БОНЕВА при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1648/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от С. М. М. чрез адв. П. П. от АК – В. срещу въззивно решение № 341/04.07.2011 г. на Врачански окръжен съд, постановено по гр.д. № 292/2011 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 838/12.07.2012 г. по процесуалноправния въпрос може ли въззивният съд, без оплаквания във въззивната жалба да проверява неоспорено фактическо заключение в първоинстанционното решение. Съставът на Върховния касационен съд приема следното разрешение: Съдът не може по своя преценка да променя заявените от страните по съответния процесуален ред обстоятелства, факти и петитум, а е длъжен да вземе решението си при съобразяване с онези от тях, които са поддържани от страните. Това се отнася и до въззивната инстанция, която, освен това, не може да се произнася и по невъведени в жалбата оплаквания за неправилност, нито по доводи, по които не е предоставил възможност на страните да изразят становищата си. Както е изяснено в решение № 125/29.05.2012 г. по гр.д. № 534/2011 г. на ІV ГО на ВКС, ако съдът в решението по същество прецени осъществяването на факт, който не е бил спорен между страните и те в условията на състезателност не са изразили становище по него, съответно не са направили и доказателствените си искания, ще допусне нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК. Въззивният съд не е ограничен от оплакванията в жалбата само, когато служебно проверява допустимостта на въззивното производство, валидността на цялото първоинстанционно решение и неговата допустимост в обжалваната част, правилността в случаите, когато това се следва от разпореденото в закон с оглед вида или характера на заявеното искане, както и за точното приложение на императивните материалноправни норми и за правната квалификация на спора. Във всички останали случаи, въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея конкретни оплаквания, като не може да ги заменя, нито да въвежда нови факти и обстоятелства в предмета на иска и в предмета на въззивното производство. По касационните оплаквания: К. С. М. М. поддържа оплакванията за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което претенциите по чл. 135, ал. 2 ЗЗД да бъдат уважени. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски по делото, като представя и списък по чл. 80 ГПК. Насрещните страни И. К. Т., Е. К. Т. и Р. Г. Т. не са отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито са изразили становище по-късно в хода на съдебното производство. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид оплакванията в касационната жалба, данните по делото и по вътрешно убеждение, установи следното: Предявени са искове по чл. 135 ЗЗД, които са уважени от първостепенния Врачански районен съд. С въззивното решение, първостепенния съдебен акт е отменен и спора е разрешен от втората инстанция. Отхвърлени са исковете на С. М. М. да бъдат обявени спрямо нея договорите, с които И. К. Т. се е разпоредил чрез продажба с два свои недвижими имота в полза на брат си Е. К. Т. /нот. акт № 197/2008 г./ и в полза на майка си Р. Г. Т. /нот.акт № 198/2008 г./. Съдът установил, че в полза на С. М. е издаден изпълнителен лист от РС – Враца по ч.гр.д. № 2163/2008 г. за сумата 22 000 лв., дължима й от И. К. Т. по запис на заповед от 21.10.2008 г. Прието е, че към датата на двете сделки, С. М. е имала качеството кредитор спрямо продавача И. Т.. Купувачите – ответници по исковете не са ги оспорили, но не ги били и признали, поради което според въззивната инстанция следва, че не е доказана твърдяната в исковата молба родствена връзка между тях и длъжника И. Т.. Съдът направил извод, че в този случай, за да уважи исковете по чл. 135 ЗЗД, трябва да бъде установено знание у купувачите по сделките за увреждащото им действие спрямо кредитора на продавача - С. М., каквото не е доказано по делото. Решението е неправилно. Между страните не е било спорно, че Е. К. Т. е брат на И. Т., а Р. Г. Т. е негова майка. Видно от данните по делото, тримата освен това, живеят на един адрес в общо домакинство. Оспорването на иска не е еднозначно с оспорването на релевантните по делото факти и не винаги, когато ответникът счита иска за неоснователен, значи, че спори и по фактите. В случая, подобен спор относно родствената връзка между продавача и купувачите по двете сделки, няма, нито е имало съмнение в правната квалификация по иска – чл. 135, ал. 2 ЗЗД или в знанието на купувачите за увреждащото действие на сделките спрямо кредитора. Фактическото заключение на първоинстанционния съд относно родствените връзки между ответниците не е оспорено и във въззивната жалба, поради което въззивната инстанция не е имала основание да го установява на свой ред и по този начин да го прави спорно за първи път в акта по съществото на спора. Допуснато е нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 6, ал. 2 и чл. 269 ГПК, което е съществено, защото се е отразило върху правилността на въззивното решение. То следва да бъде отменено и спора разрешен от настоящата инстанция, като се уважат исковете за обявяване недействителността и на двете сделки спрямо ищеца. С. М. М. има качеството кредитор по отношение на И. Т. от 21.10.2008 г., когато му е предоставила 22 000 лв. по запис на заповед. От 09.02.2009 г. се ползва и с изпълнителен лист, издаден от Врачанския районен съд срещу И. Т., ведно с лихва за забава и съдебноделоводни разноски от 440 лв. Разпореждането на И. Т. с недвижими имоти по нот. акт № 198/2008 и № 197/2008 г. на нотариус В. В. с район на действие РС В. е на 20.11.2008 г., след като вземането на кредитора е вече възникнало. Сделките намаляват имуществото на длъжника и това сочи на увреждащо намерение у длъжника И. Т. – по този начин намалява активите си и създава условия да не удовлетвори кредитора С. М.. Родствените връзки на купувачите по двете сделки, съответно брат и майка на продавача-длъжник, предполагат наличие на знание у тях за увреждането на кредитора. Презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД също не се оспорва. При така изясненото, исковете на М. са основателни и следва да бъдат уважени. Ответниците общо следва да понесат тежестта за разноските, като заплатят на М. 2823 лв. – платени адвокатски хонорари в инстанциите и държавни такси за подаване на исковата молба и за касационно обжалване. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 341/04.07.2011 г. на Врачански окръжен съд, постановено по гр.д. № 292/2011 г и вместо това ПОСТАНОВИ: ОБЯВЯВА на основание чл. 135, ал. 2 ЗЗД за недействителен спрямо С. М. М. от [населено място],[жк], вх. Б, ап. 61 договора, оформен в нотариален акт № , т. , рег. № , н.д. № г. на нотариус В. В. с район на действие Врачански районен съд под № , с който И. К. Т. от [населено място],[жк][жилищен адрес] продава на Е. К. Т. от [населено място],[жк][жилищен адрес] описания в нотариалния акт недвижим имот. ОБЯВЯВА на основание чл. 135, ал. 2 ЗЗД за недействителен спрямо С. М. М. от [населено място],[жк], вх. Б, ап. 61 договора, оформен в нотариален акт № 198, т. , рег. № , н.д. № г. на нотариус В. В. с район на действие Врачански районен съд под № , с който И. К. Т. от [населено място],[жк][жилищен адрес] продава на Р. Г. Т. от [населено място],[жк][жилищен адрес] описания в нотариалния акт недвижим имот. ОСЪЖДА общо И. К. Т., Е. К. Т. и Р. Г. Т., тримата от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплатят на С. М. М. от [населено място],[жк], вх. Б, ап. 61 сумата в размер на 2823 /две хиляди осемстотин двадесет и три/ лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: