Р Е Ш Е Н И Е № 652 София 25.10.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова при участието на секретаря А. Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1821 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Х. А. К. от гр.София,чрез процесуалния си представител-адвокат П. против въззивно решение от 1.07.2009г. по в.гр.д.№ 17 по описа за 2008г.на Софийски градски съд,в частта,с която е отменено решение от 29.10.2007г.по гр.д. № 10541 по описа за 2007г.на Районен съд София,60 състав,като вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените от Х. А. К. против Държавно предприятие ”Р. на въздушно движение” гр.София искове за заплащане на сумата от 3 500лв.,представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за 2006г.,ведно със законната лихва считано от 9.05.2007г.,както и сумата от 156.88лв.,представляваща обезщетение за забава и претенцията за разноски. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с уважаване на предявените искове.Претендират се разноски. С определение № 124 от 1.02.2010г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставения въпрос за начина,по който следва да се тълкува формулировката на разпоредбата на чл.48 ал.2 от сключения колективен трудов договор:”...в размер до една средна брутна заплата” - дали тя е в интерес на работодателя или дава възможност на работодателя да преценя само размера на еднократното допълнително възнаграждение, но не и неговата дължимост. В съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си представители,които съответно поддържат и оспорват подадената касационна жалба с развитите в нея и в отговора становища. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: Ищецът и ответникът по делото са били в трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл.325 т.1 от КТ,считано от 29.12.2006г. по взаимно съгласие и във връзка с придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се спори,че до посочената дата ищецът е работил без прекъсване в ответното предприятие.Съгласно текста на чл.48 ал.2 от колективния трудов договор- „от 2006г.работодателят се задължава да изплати еднократно допълнително трудово възнаграждение на работниците и служителите” в „размер до една средна брутна заплата за ДП „Р.” за 2005г.”. На ищеца за 2006г.не е изплатено това допълнително трудово възнаграждение,защото работодателят със своя заповед от 4.01.2007г.е наредил /съгласно т.4/ -такова да не се изплаща - ”на работниците и служители,чийто трудови договори са прекратени преди 31.12.2006г.” При тези факти и тълкувайки цитираната разпоредба на чл.48 ал.2 от колективния трудов договор, въззивният съд е приел,че тя е формулирана в интерес на работодателя,като негово е правото да определи не само размерът,в който ще се изплаща допълнително трудово възнаграждение,но и по отношение на кои работници и служители. Настоящият съдебен състав не споделя този извод.На поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване, следва да се даде отговор в смисъл,че цитираната разпоредба дава възможност на работодателя да преценя единствено размера,в който следва да се изплати договореното еднократното допълнително възнаграждение, но не и неговата дължимост.Съобразно използваната в чл.48 ал.2 формулировка – „от 2006г.работодателят се задължава да заплаща еднократно допълнително трудово възнаграждение на работниците и служителите”- следва,че той безусловно, във всички случаи и по отношение на всички работници и служители- е поел това задължение. Възможността за преценка е единствено за размера,който съгласно цитираната разпоредба не е определен точно,а е с фиксирана горна граница-„ до една средна брутна заплата за ДП „Р.” за 2005г.”.Относно спорните случаи,при които работници и служители не са били на работа през цялата година – е налице изрична уредба в чл.48 ал.3 от същия договор,където е посочено,че „възнаграждението по предходната алинея се заплаща порпорционално на отработеното време”. Пред вид изразеното становище по поставения въпрос, постановеният съдебен акт следва да бъде отменен като неправилен. Спорът следва да се разреши–на основание чл.293 ал.2 във вр.с ал.3 от ГПК по същество,съобразно заключението на приетата по делото експертиза,с уважаване на предявения иск.Видно от същото –размерът на дължимото еднократно допълнително трудово възнаграждение възлиза на 3 500лв.,а лихвата за забава за периода от 8.01.2007г.до 9.05.2007г.-на 160.90лв. С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК - в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски,които са надлежно удостоверени до размер на 105 лв.-за държавна такса. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 1.07.2009г. по в.гр.д.№ 17 по описа за 2008г.на Софийски градски съд в обжалваната част И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОСЪЖДА Държавно предприятие ”Р. на въздушно движение” гр.С.,представлявано от управителя Д., със седалище и адрес на управление:гр.С. ул. Б.” № 1 да заплати на Х. А. К. от гр.С. ж.к.”О”бл.116 вх.”Ж”ет.5 ап.142 сумите от 3 500/три хиляди и петстотин/ лева,представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за 2006г.,ведно със законната лихва върху тази сума считано от 9.05.2007г.,както и сумата от 160.90лв./сто и шейсет лева и деветдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 8.01.2007г.до 9.05.2007г., както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 105 /сто и пет/лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1.