Р Е Ш Е Н И Е № 349 София, 18.01.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на пети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 252/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез адв. Е. Е. срещу решение №1274/08.11.2011 год. , постановено по гр.д. № 1668/2011 год. на Окръжен съд [населено място] , ГО , ІІІ състав, с което е потвърдено решение №2923/04.07.2011 год. по гр.д. №2166/2011 год. на Варненския районен съд, с което уволнението на Д. И. Д. , извършено със заповед № 2340/13.10.2010 год. на представляващите [фирма] е признато за незаконно и заповедта е отменена, Д. И. Д. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „специалист Енергиен контрол” при Дирекция „Енергиен контрол” в [фирма] и дружеството е осъдено да му заплати сумата от 1 829,42 лв. , представляваща обезщетение за оставането му без работа , поради уволнението за периода от 15.12.2010 год. до 11.02.2011 год. , ведно със законната лихва , считано от 11.02.2011 год. до окончателното й изплащане.Присъдени са такси и разноски Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и незаконосъобразност и при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Ответникът по касация Д. И. Д. от [населено място] оспорва основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. С определение №843 от 13.06.2012 год. по делото , касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса : Допустими ли са косвени доказателства относно достигането до знанието на работника искането / писмото/ на работодателя за даване на обяснения по повод отпочнала дисциплинарна процедура - трудово досие, обратни разписки, свидетелски показания , в случаите , когато работникът е отсъства продължително и личното връчване не е било възможно по тия причини. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, доколкото по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разрешаването му с решение № 398/25.02.2002 год. на ВКС, постановено по гр.д. №748/2001 год. 3-то г.о. , по чл. 218а ГПК / отм. /и няма задължителен характер. С обжалваното решение е прието, че страните са били в трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор като ищецът е заемал длъжността „специалист енергиен контрол” при дирекция „Енергиен контрол”, [фирма].Трудовият договор е бил прекратен със заповед на работодателя №2340/13.10.2010 год., връчена на ищеца на 14.12.2010 год., с която на осн. чл. 330,ал.2,т.6 и чл. 190,ал.1,т.2 КТ поради неявяване на работа в течение на два последователни дни, същият е бил уволнен дисциплинарно. В заповедта изрично е посочено, че след ползване на платен годишен отпуск за периода от 19.07.2010 год. до 31.08.2010 год. , разрешен по надлежния ред, служителят не се е явил на работа от 01.09.2010 год. до 03.09.2010 год. , вкл. и от 07.09.2010 год. до 09.09.2010 год. В съдебно заседание е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване , че за периода от 01.09.2010 год. до връчване на заповедта -14.12.2010 год. ищецът не се явил на работа. Спорният момент по делото е дали при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил процедурата по чл. 193 КТ да поиска обяснения от служителя.В тази връзка въззивният съд е приел, че от представените по делото обратни разписки се установява, че пратки изпратени от ответното дружество до ищеца са получени от неговата съпруга на 18.09. и 30.09.2010 год. Не са представени обаче доказателства относно съдържанието на тези пратки, поради което не може да се приеме за безспорно установено че на ищеца е била връчена покана за представяне на писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ.Освен това, според възивният съд проведения между св. П. и ищеца е бил по повод отпуска на ищеца. С оглед на това е прието, че не са ангажирани доказателства , че процедурата по чл. 193 КТ е спазена и само на това основание дисциплинарното уволнение е отменено. С решение № 398/25.02.2002 год. на ВКС, постановено по гр.д. №748/2001 год. 3-то г.о. е прието , че фактът на поискване на обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание може да се установява в процеса с всички доказателствени средства. Настоящият състав на 3-то г.о. на ВКС приема този отговор на поставения въпрос за правилен. Направеният от въззивният съд извод, за недоказаност на обстоятелството че работодателят е поискал обяснения на ищеца относно вменяваното му дисциплинарно нарушение , не може да бъде споделен. Действително това обстоятелство се установява пряко с представяне на съответната писмена покана с доказателства за нейното надлежно връчване на лицето. Липсата на такова пряко доказателство обаче не е основание да се направи извод за неспазена процедура по чл. 193 КТ , стига по делото да са събрани достатъчно доказателства, което маже да стане със всички предвидени от ГПК доказателствени средства , при съвкупната преценка на които да се формира несъмнения извод, че служителят е поканен да даде обяснения. Такъв е настоящия случай. В представеното трудово досие на ответника се намира доклад на Р. П. , с който уведомява работодателя, за неявяването на работа от страна на ищеца. Сочи, че с писмо с изх. № 4642/16.09.2010 год., изпратено на два пъти до ответника и получено на 18.09.2010 год. и 29.09.2010 год. са му поискали писмени обяснения и до момента такива не са дадени. Посочено е също така, че ищецът се е обадил на 01.10.2010 год. от Франция, където пребивавал по време на отсъствието му, като от разговора е станало ясно, че му е известно за поисканите обяснения. Отразеното в доклада се потвърждава от представеното по делото писмо изх. №4642/16.09.2010 год. , два броя обратни разписки, на които има отбелязване , че пратките са получени от съпругата , както и от показанията на Р. П. разпитана като свидетелка, според която при разговора с ищеца същият е съобщил за получаваните от съпругата му писма и именно поради това се е обадил. С оглед на изложеното превратно е да се приеме, че ищецът не е бил наясно за евентуалната дисциплинарна процедура и обясненията които следва да даде за неговото продължително отсъствие от работа, което съставлява дисциплинарно нарушение. Същевременно при преценката относно това спазена ли е била процедурата по чл. 193 КТ следва да държи сметка, че служителят сам е поставил работодателят в невъзможност да го намери, което обстоятелство не следва да бъде преценявано в негова полза,доколкото това би дало възможност да се черпят права от неправомерно поведение. С оглед на това съдът счита, че данните по делото сочат на изпълнена процедура по чл. 193 КТ и доколкото вменяваното дисциплинарно нарушение – неявяване на работа за два и повече последователни дни е установено, наложеното дисциплинарно наказание е правилно. Става въпрос за едно от тежките дисциплинарни нарушения , поради което следва да се приеме, че наложеното наказание- уволнение съответства на нарушението тоест изискването на чл. 189 КТ е спазено. Още повече , че в по делото има данни и за други дисциплинарни нарушения на служителя , които са били санкционирани по- леко. С оглед на изложеното постановеното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение , с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Предвид изхода на делото ответникът по касация следва да заплати на касатора направените пред трите инстанции разноски в размер на 1087,89 лв. Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1274/08.11.2011 год. , постановено по гр.д. № 1668/2011 год. на Окръжен съд [населено място] , ГО , ІІІ състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. И. Д. от [населено място] срещу [фирма] искове по чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ за отмяна на извършено със заповед № 2340/13.10.2010 год. на представляващите [фирма] дисциплинарно уволнение, за възстановяване на Д. И. Д. на заеманата преди уволнението длъжност „специалист Енергиен контрол” при Дирекция „Енергиен контрол” в [фирма] и за осъждане на дружеството да заплати на Д. И. Д. сумата от 1 829,42 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа , поради уволнението за периода от 15.12.2010 год. до 11.02.2011 год. , ведно със законната лихва , считано от 11.02.2011 год. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА Д. И. Д. от [населено място] да заплати на [фирма] направените в производството разноски в размер на 1087,89 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: