3 Р Е Ш Е Н И Е № 73 София, 22.06.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 18 юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при участието на секретаря Кр. Атанасова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров т. дело № 423/ 2011 година Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на фирма-София против решение № 187/19.01.2011 г. по гр.д. № 6735/2010 г. на СГС в частта, с която по същество касаторът е осъден да заплати на И. Т. М. сумите: 21 000 лв. неимуществени вреди ведно със законната лихва от ПТП-12.04.2003 г., 2 311.80 лв. имуществени вреди със законната лихва от датата на исковата молба, както и 1 516.61 лв. мораторна лихва върху имуществените вреди за периода от ПТП до исковата молба-14.04.2008 г. С решението в обжалваната част е прието, че: 1. констативният протокол за ПТП от дежурен дознател не е официален свидетелстващ документ и “няма задължителна доказателствена сила”, и 2. мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди се дължи от датата на ПТП 12.04.2003 г до датата на завеждане на делото. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърдят основания по чл.280,ал.1 ГПК, поради следното: 1. В противоречие с чл.179,ал.1 ГПК и съдебната практика съдът е приел, че протоколът за ПТП не представлява официален документ., 2. Обезщетението по чл.86,ал.1ЗЗД се дължи от дата на поканата, а не от датата на увреждането, за което се представят две решения на ВКС. По тези два въпроса, касационната жалба е допусната до разглеждане по същество на основание чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК с определение № 130/15.02.2012 г. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: 1.Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на І т.о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Разбира се, може да бъде оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелски показания са допустими. 2. Вторият въпрос е решен в противоречие с незадължителна практика на ВКС. С Р 364/28.06.2007 по т.д. 74/2007 г. на І т.о. е прието, че съгласно чл.84,ал.3 ЗЗД само длъжникът-деликвент се смята в забава и без покана, а по аргумент за противното фирма в случая е поканен да заплати с исковата молба. Затова, началният момент на дължимата лихва за забава при изплащане на обезщетението по чл.88 ЗЗ-отм. е датата на предявяване на този иск. Фирма не е застраховател, нито деликвент, а законът му възлага отговорност за чуждо задължение и то в случаите, когато е поискано от пострадалите. Затова изпада в забава и дължи обезщетение по чл.86,ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва от деня на поканата за плащане на претендираното обезщетение, а не от датата на увреждането, както е приел въззивния съд. По изложените съображения, решението е неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменената част, тъй като след съобразяване доказателствената сила на доказателствата трябва да се установи механизма на ПТП и поведението на всеки от водачите. Водим от горното и на основание чл.293,ал.3 ГПК, ВКС-І т.о. Р Е Ш И: Отменя въззивно решение № 187/19.01.2011 г. по гр.д. № 6735/2010 г. на СГС в обжалваната част, с която по същество исковете са уважени. Връща делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на СГС. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: