Р Е Ш Е Н И Е
№ 269
София, 02
юни 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти май две хиляди и десета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при
участието на секретаря
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело
№ 242/2010 година
Производството е образувано на основание искане на осъдените И. А. Н.,А. П. С. и М. Н. М. за възобновяване на внохд № 172/2009г. по описа на Окръжен съд-Монтана,отменяване на решението от 08.03.2010г. с което е потвърдена присъдата по нохд № 346/2008г. на Районен съд-гр. Лом и връщане на делото за ново разглеждане.
Поддържа се,че са налице основанията по чл.422,ал.1 т.5 НПК за нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си намира искането за неоснователно,тъй като не са налице основания за възобновяване на делото.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:
Искането е процесуално допустимо,направено в 6-месечния срок по чл.421,ал.3 НПК.
Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С горната присъда Районен съд-гр. Лом е признал подсъдимите И. А. Н.,А. П. С. и М. Н. М. за ВИНОВНИ в това,че на 22.02.2008г. в с. С.,област Монтана при условията на повторност,а за подс. М. при условията на опасен рецидив в съучастие-С. като извършител,а П. и М. като помагачи отнели от владението на Б. Н. К. и Н. К. Н. сумата 1050 лева без съгласието на собствениците с намерение противозаконно да ги присвоят,като случаят не е маловажен,поради което и на основание чл.195,ал.1 т.7 във вр.с чл.194,ал.1 във вр.с чл.20,ал.2 НК-за подс. Н. ,чл.195,ал.1 т.7 вр.с чл.194,ал.1 вр.с чл.20,ал.4 НК-за подс. Н. и чл.196,ал.1 т.1 вр.с чл.194,ал.1 вр.с чл.20,ал.4 НК-за подс. М. и чл.54 НК за тримата ГИ ОСЪДИЛ:
Подсъдимите И. Н. и А. С. ПО ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване.
Подсъдимия М. МИТКОВ-на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим на изтърпяване.
ОПРАВДАЛ е подсъдимите за разликата до сумата от 1500 лева.
На осн.чл.25,ал.1 вр.с чл.23,ал.1 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подс. И. Н. ОБЩО наказание по тази присъда и по присъда по нохд № 50/2009г. в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при ОБЩ режим на изтърпяване.
С въззивното решение Окръжен съд-Монтана е ПОТВЪРДИЛ присъдата.
Доводите в искането се покриват с тези изложени във въззивната жалба,отговор на които е даден при условията на чл.339,ал.2 НПК. Същите са били предмет на обсъждане и от първоинстанционния съд. Събраженията на съдилищата се споделят от настоящия касационен състав.
Оспорва се авторството на деянието,като във връзка с това защитата е поискала повторен разпит на пострадалите и очна ставка с подсъдимите по делото,което искане не било уважено. Според осъдените,това било необходимо,защото на досъдебното производство разпознаването по чл.171,ал.2 НПК било опорочено.
Поставя се под съмнение възможността на пострадалите по категоричен и безспорен начин да разпознаят извършителите на кражбата,тъй като били възрастни,с нарушено зрение,и следвало да бъдат прегледани от лекар-офталмолог, с оглед доказване наличието на добро или влошено зрение. Неизвършването на това действие е създало предпоставка за явно неточно,ненадлежно и в крайна сметка недостоверно разпознаване.
Според осъдените не били иззети дактилоскопни следи от буркана,от който пострадалите твърдели,че са взети инкриминираните 1050 лева,както и от банкнотите иззети от подсъдимите.
Поддържа се,че присъдата почивала на предположения,разпитаните свидетели депозирали противоречиви,объркани и непоследователни показания.
Не бил установен размерът на отнетата сума.
На последно място, прави се довод и за явна несправедливост на наложените наказания,които били завишени.
От фактическа страна е установено,че на инкриминираната дата и място,подсъдимите спрели с автомобил „Роувър” ДК № Е* в близост до къщата на сем. Кръстеви. Разговаряли с Б. К. и попитали дали продава каруца. След утвърдителен отговор изявили желание да я купят. Споразумели се за сумата 70 лева,като обяснили на К. ,че имат банкнота от 100 лева и следва да им върнат сумата 30 левастановено е,че св. Н влязла в къщата и от буркан,където държали парите извадила сумата 30 лева,след което излязла на двора. Действията на свидетелката били наблюдавани от подс. А. С. ,който след излизането й ,влязъл и взел сумата 1050 лева. През това време другите двама подсъдими отвличали вниманието на К. и когато подс. С. излязъл,веднага прекратили преговорите,отказали се от сделката с каруцата и потеглили с автомобила. Веднага след това сем. Кръстеви установили,че парите ги няма. Двамата възрастни хора разбрали,че са ограбени,позвънили на сина си,а той уведомил органите на РУ на МВР. Подсъдимите били открити и задържани в близост до с. С. махала. В тях са намерени банкноти,които отговарят на посочените от пострадалите. В чорапа на подс. М. била намерена сумата 400 лева банкноти с номинал 50 лева,такива описани в лист предаден от св. К на л.41 от дос.пр.
При тези фактически обстоятелства почиващи на събраните гласни и писмени доказателства,изводът на редовните съдебни инстанции, че подсъдимите са извършители на кражбата на сумата 1050 лева, действайки в съучастие е правилен.
На 22.02.2008г. късно вечерта и на 23.02.2008г. през нощта, подсъдимите са били разпознати от свидетелите Н. Св. Н.Николова е посочила,че е разпознала подс. Ал. С. по бежовия панталон и черната блуза,с които бил облечен. Св. Б. К. е разпознал под № 5 подс. М. Н. Свидетелят е заявил,че го е разпознал по физиономията,тъй като е разговарял с него пред дома си в двора. Св. Б. К. е разпознал под № 4 и подс. И. А. ,за когото е пояснил,че е стоял до колата. Разпознаването е извършено непосредствено след кражбата,който факт е съществен предвид възможността пострадалите да запомнят характерните външни белези,по които да посочат подсъдимите, като лицата посетили техния дом. Пострадалите са разговаряли с подсъдимите,в разпитите са описали действията на всеки от тях,св. Н.Николова е забелязала,че подс. С. я наблюдава ,когато тя вземала парите. Изложеното от К. ,съпоставено с другите доказателства-показания на полицейските служители задържали подсъдимите,процесуалните действия,показанията на св. А потвърждават годността на техните възприятия и възможността да ги възпроизведат добросъвестно и правдоподобно.
Св. Александрова и св. К са разпознали подс. А. ,тъй като той е обикалял селата Сливата,Орсоя и Д. дол,представяйки се с останалите за купувачи на добитък.
Възражението,че разпознаването било опорочено е неоснователно. Същото е обсъдено от първ.съд на л.140 от делото,като мотивите са съответни на обективните данни по делото. Преди извършване на процесуалното действие,свидетелите са дали описание на подсъдимите,които след това са били разпознати от тях. Освен това,свидетелите са разпознали подсъдимите и в съдебната зала. Разпитани на 19.02.2009г категорично са заявили,че това са лицата, които са заявили,че искат да закупят каруцата им. Процесуалното действие разпознаване е извършено при спазване изискванията на чл.171 НПК,поради което доводът за нарушение е в разрез с обективните данни по делото.
Възражението на подсъдимите,че по време на кражбата не са били в селото,е разгледано от съдилищата и основателно е отхвърленостановено е,че в с. С. махала с името Й. В. има едно тригодишно дето,както и че маршрута Орсоя-Ст.махала-Кнежа не е по пряк от маршрута Видин-Сливата-Лом-Кнежа.
Неоснователно е възражението ,че съдилищата са обсъдили показанията на св. А,която нямала отношение към инкриминираната кражба. Следва да се отбележи,че свидетелката е също потърпевша от кражба от дома й през лятото на 2008г.,в която е участвал подсъдимия И с група хора и когото е разпознала в съдебно заседание на 15.07.2009г. Свидетелката е установила идентичен начин на извършване на кражба от дома й в с. Д. дол,при който отново подс. А. и групата с него се представили за лица търсещи да закупят каруца.
Доводът за нарушено право на защита поради отказа на първоинстанционния съд да допусне до разпит сочения от тях за свидетел И е неоснователен. Подсъдимият Н. е искал с разпита му да докаже,че предходен ден е обменил валута и е разполагат с парична сума,която след кражбата от сем. Кръстеви е намерена в него. На л.33 от мотивите въззивният съд е изложил достатъчно аргументирани съображения,които се споделят от касационния състав. Следва да се отбележи,че право на съда е да допусне доказателства по делото,когато прецени,че те са относими към предмета на обвинението. Обстоятелството дали предходен ден подс. Н. е обменил валута и разполагал с парична сума е без значение за установеното по делото авторство на кражбата. След задържането на подсъдимите,пострадалите са разпознали тримата подсъдими,като лица,дошли в двора им и предложили да купят каруцата им. В съдебно заседание отново са потвърдили,че именно те са хората,които искали да закупят каруцата,а след като си тръгнали установили липсата на инкриминираната парична сума. Тези показания са подкрепени от останалите гласни и писмени доказателства,поради което не е налице нарушение по чл.348,ал.1 т.2 НПК. Парите предмет на кражбата са иззети от подсъдимите и върнати на пострадалите.
Във връзка с възражението ,че не са взети дактилоскопни следи от буркана,в който пострадалите държали парите следва да се поясни,че св. Н съгласно нейните показания е извадила парите от буркана,взела сумата 30 лева, а останалите оставила на леглото. От там парите са били взети от подс. Сандев. Независимо от изложеното,доказателствата по делото са достатъчни,за да обосноват авторството на кражбата и не поставят под съмнение извода,че инкриминираната парична сума е отнета от дома на пострадалите именно от подсъдимите.
При извършената проверка касационният състав не установи редовните инстанции да са допуснали нарушения от категорията на съществените по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2 НПК, които да налагат отменяване на съдебните актове. Всички доказателства са събрани,проверени и анализирани в съответствие с чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 НПК. Присъдата е постановена при спазване изискването на чл.303,ал.2 НПК. Обвинението срещу подсъдимите е доказано по несъмнен начин и материалният закон е приложен правилно.
Неоснователен е довода за явна несправедливост на наказанията.
Преценката на съдилищата за наказание при условието на чл.54 НК и в атакуваните размери е съобразена с високата степен на обществена опасност на деянието,тази на подсъдимите, мотивите,подбудите,формата на съучастие,механизма на действие/пострадали са възрастни хора на които са отнети спестявания от пенсии и които са били заблудени за целта на посещение в дома им/. Подсъдимите са осъждани,като за С. и А. деянието е извършено при условията на повторност по чл.28,ал.1 НК,а за М. М. при условията на опасен рецидив. Наказанията са определени в минималния размер предвиден в разпоредбите на чл.195,ал.1 НК и чл.196,ал.1 т.1 НК при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Основание за намаляване на наказанията,което е възможно единствено при преценка за наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,не е налице. В този смисъл,при определяне на наказанието на подсъдимите,съдилищата не са допуснали и нарушение по чл.348,ал.5 т.1 вр.с чл.348,ал.1 т.3 НПК.
По изложените съображения липсва основание за възобновяване на делото и отменяване на съдебните актове с последиците на чл.425,ал.1 НПК,поради което искането на осъдените следва да се остави без уважение.
Воден от горните мотиви ,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените И. А. Н.,А. П. С. и М. Н. М. за възобновяване на внохд № 172/2009г. по описа на Окръжен съд-Монтана , отменяване на постановеното решение от 08.03.2010г.,с което е потвърдена присъдата на Районен съд-гр. Лом от 15.07.2009г.по нохд №346/2008г. по описа на съда и връщане на делото за ново разглеждане.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: