Р Е Ш Е Н И Е № 39 гр. София, 11 март 2021 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Атанас Гебрев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1010 по описа за 2020г. Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от подс.Д. Т. Д. чрез защитника му срещу нова и въззивна присъда № 51/17.09.2020г. по ВНОХД № 110/2020г. по описа на Видински окръжен съд. С атакуваната въззивна присъда е отменена оправдателна присъда № 132/11.06.2020г. по НОХД № 1475/2019г. на Видински районен съд. Касаторът претендира за допуснато съществено процесуално нарушение при оценката на показанията на полицейските служители и свидетели по делото – Я. и К.. Моли да се отмени въззивната присъда и да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание дава становище, че касационната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна. Посочва, че въззивната инстанция е извършила цялостна проверка на доказателствата по делото, като въз основа на собствен анализ и оценката им е достигнал до различни фактически констатации и правни изводи, които са в основата на решението да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова. Заявява, че направените от съда извода са верни, като твърди, че не са ценени само показанията на полицейските служители, като доказателствата кореспондират и с огледния протокол и назначените по време на съдебното следствие експертизи. Според прокурора има достатъчно доказателства, които установяват по несъмнен начин съпричастието на подсъдимия към извършеното престъпление. Поради това счита, че няма допуснати нарушения от предвидените в чл.348 от НПК, които да послужат за отмяна на присъдата. Подс.Д., редовно призован, не се явява, представлява се от защитник, който пледира да се уважи касационната жалба. Поддържа я изцяло, като допълва , че са ценени показанията на полицейските служители, които са възприели чути изявления на майката и бабата на подсъдимия. Според защитника, това било недопустимо поради обстоятелството, че тези роднини са отказали да дават показания на първата инстанция и установяваните от тях факти не можело да се установяват с други свидетели. Твърди, че лишаването от право да управлява МПС за такъв дълъг период би навредило на подсъдимия, а това не било цел на наказанието. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 132/11.06.2020г. по НОХД № 1475/2019г. на Видински районен съд подсъдимия Д. Т. Д. е бил признат за невинен да е извършил престъпление по чл.354в 1 ал.1 от НК, поради което е бил и оправдан. По протест на прокурор от видинската районна прокуратура въззивната съдебна инстанция е отменила оправдателната присъда и е постановила нова такава - № 51/17.09.2020г. по ВНОХД № 110/2020г. по описа на Видински окръжен съд. С тази присъда подс. Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354в, ал.1 от НК, като му е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода с приложение на чл.66 от НК за срок от 3 години, както и глоба в размер на 5000лв. Окръжният съд се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. Настоящето касационно производство е първо поред. Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, каквото е подсъдимият. След като я разгледа по същество, съставът на ВКС намери че тя се явява неоснователна. Няма по същество друго оплакване, освен твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение при обсъждане на доказателствата по делото. Въззивният състав при обсъждане на доказателствата се е съобразил със закона и практиката на съда, от които е бил обвързан. Не е допуснал съществено процесуално нарушения при обсъждане на показанията на полицейските служители, поне що се отнася до възпроизвеждане на извънсъдебните признания на майката и бабата на подсъдимия. Що се отнася до извънсъдебните обяснения на дееца, следва да се отбележи, че очевидно, съобразно издадената заповед по чл.72 от ЗМВР № 1786зз111/24.06.2019г., лицето е било постановено под полицейски контрол към 18.00 официализирано, но може да се заключи, че и към момента на извършеното претърсване и изземване на установените отглеждани растения и суха тревиста маса , подс.Д. не е имал възможност вече свободно да се придвижва. Той е бил съвсем основателно заподозрян (още към получаване на оперативния сигнал, за който говорят двамата полицейски служители) и няма данни при провеждане на т.н.“полицейска беседа“ да е бил предупреден за възможностите, които има в такъв случай- за правна защита, да не се уличава сам в извършване на престъпление и най-вече да откаже да отговаря на въпроси, които биха го уличили в подобно поведение. Не така стои въпросът с изявленията пред полицейските служители на майката и на бабата на подсъдимия. Те не са били заподозрени в нито един момент, не са били поставяни под полицейски контрол, свободата им на придвижване не е била ограничавана и те не са били задържани впоследствие. Показанията на полицейските служители не съдържат в себе си първични доказателства, съвсем ясно е, че те не са очевидци на действията на подс.Д.. Такъв източник могат да бъдат показанията на роднините на подс.Д., но те са се ползвали от процесуалните си права по смисъла на чл.119 от НПК и са отказали да свидетелстват. Както е посочил съставът на Видински ОС, ВКС е имал вече възможността да отбележи, че в такъв случай първичните доказателства са „недостъпни“ и в такъв случай могат да бъдат заместени от производните – Р № 490/25.03.2010г. по н.д. № 475/2009г. на ВКС, НК, 1-во н.о. , което се позовава на и на теоретичното разбиране на академик С. П. в учебника по наказателен процес, изд.1989г., стр.321-322. В такъв случай обстоятелствата по делото се установяват и без да бъдат взети предвид извънсъдебните обяснения на дееца, предвид обстоятелствата, при които са получени. Останалите доказателства, в тяхната съвкупност и многобройност, макар и с косвен характер, водят до неоспоримия извод, че подсъдимият Д. е отглеждал растение от рода на конопа, при което даже и неговата баба му е помагала. В този смисъл защитната теза за липса на авторство и за самозасаждане на въпросните растения, се явява изцяло опровергана, без да е необходимо да се излагат допълнителни аргументи. Поради това напълно закономерно въззивната инстанция е отменила издадената от Видински РС първоинстанционна оправдателна присъда и е постановила новата осъдителна такава. В случая въззивната инстанция е приложила правилно материалния закон, не е допуснала съществени процесуални нарушения и е наложила едно справедливо наказание на предвидения минимум в закона- по отношение и на лишаването от свобода и по отношение на предвидената глоба, което съставът на ВКС не намери основание да коригира. При така проявената снизходителност липсват допълнителни обстоятелства, които да обуславят евентуалното приложение на чл.55 от НК. След като не намери за налично претендираното основание за отменяване на тази присъда, касационният състав намери, че то следва да се потвърди изцяло. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 51/17.09.2020г. по ВНОХД № 110/2020г. по описа на Видински окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.