Р Е Ш Е Н И Е № 260 София, 17.01.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 3345/2013 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 805 от 26.06.2013г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Е. С. И., представляван от адв.Р.Б., на въззивно решение №34 на Ловешки окръжен съд, постановено на 20.02.2013год. по в.гр.дело №479/2012год. С това решение е потвърдено решение №445 от 31.07.2012г., постановено по гр. д. № 2292/2012г. по описа на Районен съд - [населено място], с което е отхвърлен предявеният от Е. С. И. против В. П. В. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 8000.00лева - обезщетение за имуществени вреди, представляващи равностойността на недвижим имот, продаден без знанието на Е. И. чрез пълномощно с нотариална заверка на подписа, с невярно съдържание, която заверка е извършена от В. В., за което последният е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД 1260/2011 г. по описа на PC Л.. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че съдът не е обсъдил прецизно всички доказателства по делото и е достигнал следствие на това до грешни крайни изводи, неправилно е приложил материалния закон като е приел, че процесната продажба е нищожна , както и, че поради това и предвид наличието на възможност да предяви иск по чл.26 ЗЗД или за ревандикиране на имота, за него не е настъпила вреда. Искането е за отмяна на решението и уважаване на иска изцяло. Ответникът по касация В. П. В. не взема становище. С цитираното по-горе определение № 805 от 26.06.2013г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос “нищожни ли са извършените разпореждания с чужд имот ” поради разрешаването му от въззивния съд в противоречие със застъпеното в представените с изложението решения становище, че сделките на разпореждане с чужд имот не са нищожни, въпреки, че не пораждат вещен ефект. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Е. С. И. е предявил против В. П. В. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 8 000лева - обезщетение за имуществени вреди, представляващи равностойността на недвижим имот, продаден без знанието на Е. И. чрез пълномощно с нотариална заверка на подписа, с невярно съдържание, която заверка е извършена от В. В., за което последният е признат за виновен с влязла в сила присъда, постановена по НОХД 1260/2011 г. по описа на PC Л.. С първоинстанционното решение искът е отхвърлен като неоснователен, тъй като според съда няма пряка причинно-следствена връзка между деянието на ответника и настъпилата за ищеца вреда - причинната верига, довела до настъпването на вредата, била прекъсната от действията на трето лице, ползвало документа с невярно съдържание - Х. Т.. В обжалваното решение от 20.02.2013год Ловешки окръжен съд /Л./ е изложил съображения, че разпоредбата на чл. 45 ЗЗД постановява, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Фактическият състав, при който възниква отговорност за вреди по чл. 45 ЗЗД, включва едновременното наличие на следните елементи - противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Противоправността на деянието - съставянето на документ с невярно съдържание, и вината на В. В. в извършването му, са безспорно установени в наказателното производство, приключило със споразумение, което има значението на влязла в сила присъда и на основание чл. 300 ГПК е задължително за гражданския съд относно тези въпроси. Посочил е, че в настоящото производство остава да бъде извършена преценка какви са последиците от това деяние, т.е. причинило ли е то вреда за И., изразяваща се в стойността на имота, който е продаден въз основа на невярното удостоверяване от В., преди обсъждането на това има ли причинно-следствена връзка. Съдът е приел, че с продажбата, обективирана в нотариален акт №178, том IV, рег.№3726 по дело №386 от 2006 г., И. не е бил лишен от правото си на собственост върху имота с №181 044, защото тази сделка е сключена без съгласието на собственика Е. И., изразено от привидния пълномощник Х. Т., поради което и на основание чл. 26, ал. 2, пр. II ЗЗД същата е нищожна, не поражда никакви правни последици, нито облигационни, нито вещнопрехвърлителни, поради което следва извод, че ищецът не е загубил правото си на собственост, а оттам - не е претърпял и имуществени вреди. Липсата на вреда изключва нуждата от изследване на причинна-връзка, защото такава следва да се търси между деяние и вреда, каквато в случая не е настъпила. Въззивният съд е посочил също, че чрез невярното удостоверяване на подписа, В. е станал причина за лишаване на И. от правото му да ползва имота и така да извлича ползите от него, но е приел, че това са факти, с които съдът не е бил сезиран и следователно не дължи произнасяне по тях. Обезщетение за такива вреди, изразили се в лишаване от правото на ползване, могат да бъдат потърсени в последващ процес. Намерил е за неоснователно и твърдението на ищеца, че стойността на имота е понижена като последица от действията на В., защото била изсечена гората в него. За да обоснове този си извод е посочил, че действително от заключението на вещото лице е установено, че гората е напълно изсечена, но това обстоятелство не е възникнало като следствие от деянието на В.. Лицето, което е изсякло гората, ако не е имало основание за това, се е обогатило неоснователно за сметка на И., който следва да възстанови имущественото си състояние, търсейки обезщетение от това лице чрез иск по чл. 59 ЗЗД, а не чрез иск за вреди от В.. Отделно от това, от документите, проверени от вещото лице в Д. - Л., се установява, че сечта на имота е извършена преди датата на заверяване на пълномощното, т.е. последицата е възникнала преди твърдяната причина. Счел е за неоснователно и становището на ищеца, че поради изтичането на 5 годишен срок от продажбата на имота, купувачът по сделката е станал собственик по силата на придобивна давност, което лишава Е. И. от възможността да ревандикира имота си, от което същият няма и интерес поради изсичането на гората. В тази връзка е посочил, че покупо-продажбата от 2006 година е нищожна сделка, а не унищожаема, което означава, че приобретателят по нея - [фирма] не може да се ползва от кратката 5-годишна придобивна давност, защото за него липсва придобивно основание. Правото да се противопостави на тази сделка собственикът Е. И. може да реализира чрез иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД срещу приобретателя по сделката. Отделно от горния път на защита, И. може да защити правото си на собственост срещу всяко лице, което владее имота му, независимо от броя на последващите сделки. А., че е изтекъл срок, на който лицето би могло да се позове, легитимирайки се както собственик на оригинерно придобивно основание, е ирелевантен за изхода на спора, защото собственикът решава кога и как да защити правото си и евентуалния неблагоприятен изход на спор за собственост, не може да се възприеме като причинена вреда. По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК: С въззивното решение съдът е приел, че сделката, с която Х. Т. е продал собствения на Е. И. имот е нищожна. С приложените към изложението съдебни актове на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./ - решение №127 от 12.12.1993г. по гр.д.№572/1993г. на ВКС,ІІГО, и – Решение от 04.02.2004 год. на ВКС, ІІ ГО, по гр.д. № 292/2003 год. е застъпено становището, че продажбата на чужд имот не е нищожна – сделката е действителна, но не е породила транслативен ефект. Настоящият състав на ВКС, ІІІ г. о. въз основа на чл. 291, т. 1 ГПК споделя практиката , изразена в приложените решения на ВКС. По така поставения въпрос следва да се посочи, че към настоящия момент има множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е възприето разрешението , дадено от постоянната съдебна практика, която е в смисъл, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, а не поражда вещно транслативно действие. По такава сделка продавачът не е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, поради което сделката подлежи на разваляне с възможност за реализиране на правата при евикция. До този момент сделката остава действителна и поражда права и задължения за страните. / пр.: Решение № 436 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2010 г., I г. о., ГК; Решение № 483 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 991/2009 г., I г. о., ГК и др./. По касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и основателността на касационната жалба: Съобразното горното разрешение обжалваното решение се явява неправилно. Касационните оплаквания са основателни. Съображенията за това са следните: Въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. Приемайки, че сделката е нищожна, въззивният съд е обосновал извод, че за ищеца по делото не е настъпила вреда. Този извод е неправилен и в отклонение от задължителната за съдилищата практика. Следва да се има предвид на първо място, че въпросът нищожна ли е сделката или не е ирелевантен за изхода на спора. Заявената претенция е за присъждане на обезщетение за вреди, настъпили вследствие на деликт. За основателността на иска от значение е установяването на кумулативно предвидените в закона предпоставки – поведението на делинквента – противоправно ли е, причинена ли е вреда, има ли причинна връзка между деянието и вредата и вина. В случая противоправността на деянието - съставянето на документ с невярно съдържание, и вината на В. В. в извършването му, са безспорно установени в наказателното производство, приключило със споразумение, което има значението на влязла в сила присъда и на основание чл. 300 ГПК следва да се зачете от гражданския съд. Спорните въпроси са за вредата – настъпила ли е и в какъв обем и има ли причинна връзка. В случая деликта се изразява в сключената сделка, извършена с документ с невярно съдържание, при съставянето на който е извършено престъпление. Тази сделка е действителна, но не е породила транслативен ефект. Това обаче не значи, че не е причинена вреда на собственика на имота. Реално имотът не е във владение на ищеца, същият е бил предмет на последващи разпоредителни сделки, претърпял е промени, доколкото са изсечени насажденията върху него- факти, установени по делото. Какъв път на защита ще избере той с оглед репариране на тази вреда изцяло зависи от неговите воля и интерес – дали ще води установителни искове срещу последващите приобретатели на имота и дали ще иска ревандикиране на имота или обезщетение за лишаването му от ползване или при липсата на интерес от реалното връщане на имота в негово владение предвид множеството последващи разпоредителни сделки, изсичането на насажденията и прочие ще иска само неговата равностойност като паричен еквивалент на причинената вреда, както в процесния случай. При съобразяване на изложеното, ведно с това, че съдът не е изложил съображения налице ли е или не причинна връзка, както и за релевантността на определени обстоятелства при определяне размера на обезщетението на тази вреда , е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост на изводите и нарушение на материалния закон - основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл.293 ал.3 ГПК от въззивния съд при друг състав. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о. РЕШИ: ОТМЕНЯ въззивно решение №34 на Ловешки окръжен съд, постановено на 20.02.2013год. по в.гр.дело №479/2012год. ВРЪЩА делото на Ловешки окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: