Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 565   София, 21 декември 2009 година      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА        Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 декември две хиляди и девета  година, в състав:             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                               НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                                                             при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора  Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 604/2009 година.     Производството е образувано по повод искане на осъденото лице Ю. Г. К. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 2137/06.07.2009год. по в.н.о.х.д. № 915/2009 год. на Софийски градски съд. В искането,поддържано и в съдебно заседание от нейния з. , като основание за проверка на въззивното решение, е посочено нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е искане за възобновяване на наказателното дело. Процесуалният представител на гражданския ищец „В. и М. ООД”изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване на наказателното дело. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на искането за възобновяване на наказателното дело, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 24.10.2008год. по н.о.х.д. № 10206/2007 год. на Софийски районен съд е призната подсъдимата Ю. Г. К. за виновна в това, че за времето от 22.06.2006год. до 07.07.2006год. в гр. С., след предварителен сговор с Й. С. И. , с цел да набави за себе си и за другиго- Й. И. имотна облага в размер на 250 000лв./с левова равностойност 488 957.50/, възбудила заблуждение у И. М. С. и М. Г. В. на „В. и М. ”ООД и с това им причинила имотна вреда в размер на 488 957.50лв., като измамата е в „особено големи размери” и представлява „особено тежък случай” и е извършена от две лица, сговорили се предварително, поради което и на основание чл. 211, пр.І-во във вр. с чл.210, ал.1,т.2, пр.І-во, във вр. с чл.209,ал.1, пр.І-во и ІІ-ро и чл.54НК е осъдена на пет години лишаване от свобода. Със същата присъда е призната за виновна подсъдимата К. , в това че на 05.07.2006г.в гр. С., в кантората на нотариус Б. , съзнателно се е ползвала от неистински официален документ – представила пред нотариуса скица № СА/94-01-725 от 29.06.2006год., като от нея за самото съставяне не може да се търси отговорност, поради което и на основание чл.316, във вр. с чл.308, ал.1 НК е наказана с три години лишаване от свобода. На основание чл.23,ал.1 НК е определено подсъдимата да изтърпи по тежкото от двете наказание, а именно пет години лишаване от свобода, при първоначален”общ”режим.   Искането на осъденото лице е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 06.07.2009год, искането-постъпило на 31.08.2009год., т.е. в законоустановения по чл.421,ал.3 НПК срок.   Разгледано по същество е неоснователно. В искането се съдържа довод, който е правен и пред въззивната инстанция и на него по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, е отговорено с подробни съображения, които се споделят от касационния състав. При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, правилно е прието, че вината на дееца, е установена по категоричен и несъмнен начин. След пълно, всестранно и обективно изследване на фактите и обстоятелствата, включени в кръга, очертан от разпоредбата на чл.102 НПК, въззивният съд е извел верни правни изводи. Обясненията на подсъдимата, са разгледани в контекста на останалия доказателствен материал и не са кредитирани, като противоречащи му. Несъмнено по делото е прието, че молителката не може да има собственически претенции към недвижимия имот. К. е проследена хронологията на събитията, ч. депозираните писмени доказателства и свидетелски показания, се установява, че К. се е легитимирала като собственик с крепостен акт №26 от 06.04.1901год., издаден на името на К. М. и независимо от удостоверение за идентичност №94-Ю-34/18.05.2006год. на СО-дирекция „Софийски кадастър”/неистински по своята правна природа/, описаният имот в крепостния акт и процесният са различни. Снабдена с писмо от Софийска районна прокуратура по прокурорска преписка № 28177/05год. /безспорно неистински документ/, молителката е мотивирала свид. Моравка да завери декларацията по чл.14 от Закона за местните данъци и такси за имот пл. №164 в кв.213А, въз основа на който получила удостоверение за данъчна оценка на имота, необходимо й за съставяне на по-късен етап на констативен нотариален акт. За попълване на необходимата документация, тя ползвала и удостоверение за наследници на К. М. и скица на имота, в която е отразено, че имот пл. №164 в кв.213а в местността Павлово-Бъкстон е предвиден УПИ-ІХ и площта му. След издаване на констативен нотариален акт №100, том І, рег. № 9* нот.дело №77, молителката е имала възможност да се легитимира като собственик на имота пред брокера-свид. Манолов, за да пристъпи към следващия етап на измамническата си дейност. Предвид обстоятелството, че свид. Каменов забелязал несъответствията в представената му скица- в текстовата й част, имотът бил обозначен като поземлен, а в графическата-като урегулиран, К. поела ангажимент да се извърши корекция в нея и го изпълнила по престъпен начин. За да утвърди невярната представа и мотивира пострадалите да пристъпят към акт на имуществено разпореждане, тя предложила да прехвърли имота на „сина си”-другия подсъдим И. , за да се извърши сделката въз основа не на констативен нотариален акт, а на такъв, притежаващ прехвърлително действие, каквато междинна сделка е реализирана в кантората на свид. Бехар.   При установената фактическа обстановка, законосъобразен е изводът на съдилищата по същество, че молителката с деянието си, е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав по смисъла на чл.211НК. К. е създала у С. и В. невярна представа, че е собственик на процесния недвижим имот, с показване на копие от констативен нотариален акт и скица, с което е възбудила у тях заблуждение, че ще прехвърли възмездно на дружеството собствеността върху същия имот, поддържала това заблуждение, като на 07.07.2006год. представила И. за собственик на този имот и с това ги е мотивирала към разпоредителни действия, с което им е причинена имотна вреда. Правилно е ангажирана наказателната отговорност на К. и за извършеното документно престъпление, предвид безспорно установената неистинност на документа и съзнанието на подсъдимата за това при ползването му. Не може да бъде споделено виждането на защитата, че извършеното от молителката не представлява”особено тежък случай” по смисъла на чл.93,т.8НК. И това е така, защото извършеното престъпление, с оглед настъпилите вредни последици и на другите отегчаващи отговорността обстоятелства, разкрива изключително висока степен на обществена опасност, и на деянието, и на дееца. Деянието, с оглед обективните си свойства и елементи, далеч надхвърля обикновените случаи на измамливи действия. Законосъобразни са изводите на инстанциите по същество, че добре организираната престъпна дейност на двамата подсъдими, поредицата на създадени и ползвани неистински документи и такива с невярно съдържание, /неизвестно поради какви обстоятелства, останали вън от обвинението/, за постигането на престъпния резултат, характеризират престъплението, като такова, отличаващо се с изключително висока степен на обществена опасност и на деянието и на дееца, в тяхната кумулативна даденост. Наличието на няколко квалифициращи обстоятелства от престъпния състав, е допълнително основание, да се приеме, че правилно случаят е преценен, като такъв по смисъла на чл.93,т.8НК.   Определеното наказание е справедливо определено, поради което изтъкнатите доводи в искането, са несъстоятелни. Високата степен на обществена опасност на деянието, с оглед размера на причинените вреди, далеч надвишаващ критериите по смисъла на ТР№ 1/1998год. на ОСНК и усложнена престъпна дейност, високата и на дееца – характеризиран с проявената безскрупулност и престъпна упоритост при реализиране на набелязаната цел, са съобразени по подходящ начин и - наложено наказание, с което в максимален размер се постига личната и генерална превенция по смисъла на чл.36 НК. Правилно, по отношение на отговорността по чл.316 НК, е определена санкцията, в максималния, предвиден размер, предвид драстичния начин на престъпното посегателство и на фона на останалата описана в обвинителния акт и установена безспорно по делото, но неинкриминирана дейност,/ характеризираща негативно дееца/, поради което изтъкнатите доводи на защитата, са неоснователни. Корекцията, извършена от въззивната инстанция по отношение отговорността на другия подсъдим И. , не води автоматично до намаляване размера на определеното наказание и на К. /съобразно изтъкнатото в искането/, защото престъпното участие на двамата е различно-последната е инициатор и движеща сила, проявила е активност във всички фази на продължилия около месец процес. Няма място за приложението на чл.55НК - не са установени многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито едно от посочените притежава изключителния характер, изискващ се от закона и не е налице и втората кумулативна предпоставка на посечения текст - и най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. Нещо повече, настоящият съдебен състав намира, че е проявен либерализъм от инстанциите по същество при индивидуализиране на наказанието, макар и при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, извод изграден върху несъмнено високата степен на обществена опасност и на деянието и на дееца – активно участие в организирана престъпна дейност, с ползване на множество неистински документи, за постигане на сериозен по своя характер съставомерен резултат, но при липса на протест от представителя на обвинението, касационната инстанция може само да извърши констатация за това.   По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на осъденото лице следва да бъде оставено без уважение,като неоснователно.   Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице Ю. Г. К. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 2137/ 06.07.2009год. по в.н.о.х.д. № 915/2009 год. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: