3 Решение по гр. д. №462/10. г. на ВКС, І ГО, стр. Р Е Ш Е Н И Е № 120 гр. С., 30.03.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на девети март през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. И. след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 462 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение от 04.11.2009 г. по гр. д. № 3288/05 г. С. градски съд е потвърдил решение от 25.07.2005 г. по гр. д. № 3050/04 г. на С. районен съд, с което установителния иск на Й. Т. Я. срещу А. А. В., Е. А. Сада и Н. А. С. за собственост на 605 кв. м. неурегулирано дворно място, реална част от имот с пл. № 1189 в кв. 34 по плана на[населено място], е отхвърлен. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Й. Я.. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Ответниците по касация Н. С., Е. Сада и А. В. оспорват жалбата. С определение № 1037 от 19.11.2010 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпросите с какъв иск може да защити права си по отношение на възстановените собственици лице, което владее земеделска земя въз основа на предварителен договор сключен преди включването му в ТКЗС и придобивната давност е изтекла след кооперирането и може ли да се придобие по давност земеделски имот. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че ищцата е придобила собствеността на имота по давност, тъй като били налице предпоставките на чл. 12 ал. 7 ЗСПЗЗ. Тя обаче не може да се легитимира като собственик, защото не е заявила имота за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В жалбата се твърди, че съдът е бил длъжен да определи правната квалификация на иска. Не била съобразена нормата на чл. 12 ал. 7 ЗСПЗЗ, тъй като касаторката притежавала предварителен договор и имотът бил придобит през 1966 г., когато изтекъл срокът на придобивната давност. Установено е от фактическа страна, че през 1945 г. Г. Д. и А. П. закупили ливада от 13.3 дка и нива от 5.6 дка в землището на[населено място], м. „Поище”. С договор от 27.12.1960 г. била извършена доброволна делба, като А. П. получил в дял парцели № ХІІ-2193 с площ 1 600 кв. м., № ІІІ-2190, № V-2194 и № VІ-2197, във вилната зона на[населено място]. Процесният имот бил земеделска земя включена в ТКЗС през 1958 г., извън регулация. С решение на ОСЗ от 29.01.2002 г. на наследниците на А. П. била възстановена собствеността на ливада от 0.962 дка, имот № 7012194 в кв. 34 по КП на[населено място]. Видно е от данните по делото, че през 1969 г. ищцата и нейния съпруг закупили от ТКЗС[населено място] парцел VІ-2194, сега парцел V-1189от кв. 34 по плана на[населено място]. Спорът касае съседен имот - неурегулирано празно дворно място от 605 кв. м., част от имот № 1189. С предварителен договор от 01.09.1956 г. А. П. продал процесния имот на касаторката и нейния съпруг, за който те се снабдили с нот. акт по давност през 1993 г. Според техническа експертиза, придобитият по давност имот до размер на 410 кв. м. е част от имота получен в дял от П. с доброволната делба Правното основание на предявения иск се определя от съда, въз основа на фактите изложени в исковата молба и заявения петитум. Искът по чл. 97 ал. 1 от ГПК /отм./ е претенцията на собственик на вещ или имот да установи със сила на присъдено нещо правото си срещу лице, което му го оспорва или го смущава към настоящия момент. Искът по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е установителен иск за собственост към минал момент, преди образуването на ТКЗС и коопериране на земята. Според чл. 2 ЗСПЗЗ, земеделски земи са тези които са предназначени за земеделско производство и не се намират в строителните граници на населените места и селищните образувания определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения. Когато един имот е извън регулация, този факт обуславя статута му на земеделски имот, поради което не би могъл да се придобие по давност с оглед разпоредбата на чл. 86 ЗС. Без значение е обстоятелството дали имотът е бил включен в блок на ТКЗС, тъй като на възстановяване по ЗСПЗЗ подлежат всички имоти, независимо дали са били включени в блок на ТКЗС. От правилото, че внесените в ТКЗС земи не могат да се придобиват по давност законодателят е допуснал изключение със създаването на чл. 12 ал. 7 ЗСПЗЗ. Съгласно текста, придобивната давност, започнала да тече в полза на владелеца на земеделска земя който основава владението си на писмен договор, доброволна делба или друг писмен документ, не се прекъсва с включването на земите в ТКЗС, Д. или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. С оглед на изложеното настоящият състав счита за правилно становището изразено в решение № 1500 от 08.01.2007 г. по гр. д. № 2608/05 г. на ВКС ІV ГО, че при спор за собственост между наследниците на първоначалния собственик и на купувачите по предварителния договор, приложимият материален закон е чл. 12 ал. 7 ЗСПЗЗ и купувачът има право да се позове на придобивна давност, тъй като притежава писмен документ и давността е продължила да тече и по време когато имотът е бил коопериран. Решението на въззивния съд е законосъобразно. За да се легитимира едно лице като собственик на бивш земеделски имот, е необходимо той да му е възстановен от ОСЗ в стари реални граници, или в нови граници с план за земеразделяне. Съгласно чл. 18ж ППЗСПЗЗ, ОСЗ постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от ОСГ. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. По делото не се спори, че ищцата не е заявила процесния имот за възстановяване и не се легитимира като възстановен собственик. Затова касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК следва да се остави в сила. Ответниците по касация претендират за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 150 лв. разноски за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 04.11.2009 г. по гр. д. № 3288/05 г. С. градски съд. ОСЪЖДА Й. Т. Я. да заплати на А. А. В., Е. А. Сада и Н. А. С. 150 лв. разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: