Р Е Ш Е Н И Е № 110 София , 18.05.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова Бисер Троянов при секретар Илиана Рангелова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 376 / 2016 г. Производството по делото е образувано на основание чл.423, ал.1 от НПК по искане на осъдения С. Т. С. за възобновяване на нохд № 1201 / 2012 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора. Искането в пълната му редакция съдържа твърдения за съществени нарушения по чл. 348 , ал.1, т.2 и т.3 от НПК, поради което е администрирано от първоинстанционния съд към компетентния съгласно чл.424, ал.1 от НПК Апелативен съд в гр. Пловдив. При неговото разглеждане съдебният състав забелязал, че искателят е релевирал и основание за възобновяване по чл. 423 от НПК поради неучастие в наказателното производство, поради което с протоколно определение от 28.03.2016 г.предприел три действия – 1. оставил без разглеждане искането, 2. прекратил производството и 3. изпратил делото на Върховния касационен съд по компетентост. Искането е прието и образувано в настоящето дело пред Върховния касационен съд след преценка, че осъденият се позовава на задочно осъждане и претендира възобновяване на производството поради неучастие в него. В съдебно заседание пред касационната инстанция С. С. и защитникът му поддържат така заявената претенция. Прокурорът изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр. Стара Загора с присъда № 113 от 24.06.2015 г. по нохд № 1201/2015 г. признал подсъдимия С. Т. С. за виновен в това, че през периода м.април 2014 г. – м.март 2015 г. в [населено място], след като е осъден да издържа дъщеря си Ц. съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски - единадесет месечни вноски в размер на 2 300 лева, като деянието е извършено повторно, поради което и съгласно чл. 183, ал.4 вр с ал.1 и чл. 281 ал.1 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, търпими в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим, както и на обществено порицание. На основание чл. 68, ал.1 от НК съдът постановил подсъдимият да изтърпи и отложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година, определено по нохд №1894/23013 г. на Старозагорския районен съд. Присъдата била обжалвана от защитника на подсъдимия и потвърдена с решение № 166 от 12.10.2015 г. по внохд № 1180 / 2015 г. на Окръжния съд в гр. Стара Загора. Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. В правомощията на касационната инстанция в настоящия процес е единствено да провери дали са налице предпоставките на чл. 424, ал.1 от НПК за възобновяване на делото поради неучастие на задочно осъдения в наказателното производство. Разгледани в този аспект данните по делото не подкрепят извод за задочна процедура , приключила с осъдителна присъда . Безспорно е, че първата инстанция е разгледала делото в отсъствие на подсъдимия при условията на чл. 269, ал.3, т.1 от НПК, тъй като приела, че той не е намерен на посочения адрес и е променил същия, без да уведоми правоприлагащия орган. Едва след произнасяне на присъдата районният съд изменил мярката за неотклонение на подсъдимия от подписка в задържане под стража , в чието изпълнение било предприето и общодържавното му издирване. С. С. бил задържан преди присъдата да влезе в сила, на 23.07.2015 г. Той лично участвал в цялото производство пред въззивната инстанция заедно със своя защитник, изразил становище по обвинението и ангажирал допълнителни доказателства. В досието на делото /стр.48- стр.49/ се съдържа и кореспонденция с началника на затвора в гр. Стара Загора от 12.12015 г. за уведомяване на задържания подсъдим, че с решение на окръжния съд първоинстанционният съдебен акт е потвърден. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че наказателното производство не е протекло без участие на подсъдимия по смисъла на чл.423, ал.1 от НПК. Широките правомощия на въззивната инстанция, която проверява изцяло правилността на невлязлата в сила присъда и е оправомощена да събира всички доказателства и да установява нови фактически положения, са гарантирали на подсъдимия минималния стандарт на справедлив процес. Казусът на искателя е разгледан в негово присъствие от съд, който се е произнесъл по всички аспекти на съществото на обвинението. Вж.в този смисъл и практиката на Съда в Страсбург по правата на човека по делата Colozza v Italy , Sejdovic v Italy , Jones v tne United Kingdom С. С. имал възможността да възрази както по фактите, така и по правото, и бил надлежно информиран за окончателния съдебен акт. Ето защо не може да се приеме, че той е осъден in absentia, поради което претенцията му за възобновяване на делото на това основание следва да бъде отхвърлена. Всички възражения, изложени от защитата на осъдения относно връчването на книжа, призоваване и разглеждане на делото от първата инстанция, подлежат на анализ от апелативния съд в контекстна на оплакването за съществени процесуални нарушения съгласно чл.422, ал. 1, т.5 от НПК. Единствено по съображения за пълнота на изложението в отговор на становището на защитата пред касационния съд настоящият състав обръща внимание върху обстоятелството, че първата инстанция е дала ход на делото без щателно издирване на подсъдимия и редовното му призоваване. Впечатляващ е резултатът от предприетите след присъдата мерки в тази насока - в рамките на един месец С. С. е намерен в селото, което е посочил за свой адрес,твърдейки, че не го е напускал. Апелативният съд ще има възможност да прецени доколко възприетият от районния съд подход към установяване на контакт с подсъдимия съответства на дължимите усилия за спазване на правилата, гарантиращи правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес. Начинът , по който се развива настоящето производство по глава тридесет и трета от НПК налага след приключването му пред Върховния касационен съд, делото да се изпрати на Пловдивският апелативен съд, който дължи произнасяне по основанията за възобновяване по чл. 422, ал.1 , т.5 от НПК. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Т. С. за възобновяване на нохд № 1201/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора поради неучастие в наказателното производство на основание чл. 423, ал.1 от НПК. Изпраща делото на Апелативен съд- гр. Пловдив за произнасяне по искането за възобновяване на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.